Сър Майкъл Кейн - От пушката до перото

Легендарният лъв на класните филмови роли сър Майкъл Кейн реши да се оттегли от киното, но пък написа роман, който преди дни излезе и на български, преведен от Надя Баева. Заглавието е “Смъртоносна игра”, а критиките засега са благосклонни към литературните изяви на един от най-прочутите британски екранни майстори. Преди време Кейн пусна и много успешна автобиография.

Ето го и сюжета на романа: “Метална кутия с радиоактивен материал се появява на сметище в Източен Лондон. И изчезва. Детектив Хари Тейлър и екипът му тръгват по следите на международни мафиоти, наркотрафиканти и неонацисти, на които притежанието на абсолютното оръжие ще осигури абсолютна власт. Най-ожесточено е съперничеството между лондонския аристократ Джулиан Смайт и руския олигарх Владимир Волдрев. Свързва ги дългогодишна взаимна ненавист и безмилостна жажда за господство. Над целия свят. Убийства, отвличания, взривове... Нищо не може да спре двамата антигерои в играта им със смъртта. Но и нищо не може да спре Хари Тейлър в усилията му да открие и обезвреди изчезналия уран.”

Сър Майкъл Кейн е жива легенда на британското кино - кариерата му обхваща повече от шест десетилетия. Участвал е в над 150 филма, сред които се открояват “Алфи”, “Романтичната англичанка”, “Да образоваш Рита”, “Тихият американец”, “Перфектният обир”, “Младост”. Носител е на награда “Сателит”, две награди БАФТА и три награди “Златен глобус”, номиниран е за три награди “Еми”. Награда “Оскар” печели два пъти: за най-добра поддържаща мъжка роля в “Хана и нейните сестри” (1986) на Уди Алън и за “Правилата на дома” (1999) на Ласе Халстрьом.

Преди три години излезе неговата автобиография “Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци”. Разкриваща удивителен талант, тази книга представи сър Майкъл Кейн като мъдър човек и неустоимо забавна личност. През 2023 г. той отпразнува 90-ия си рожден ден и издаде първия си роман: “Смъртоносна игра”, който вече е и в България.

Именно миналата година Майкъл Кейн обяви, че се оттегля от киното. “От известно време повтарям, че ще се пенсионирам, но не го правя. Сега обаче ще го направя наистина”, каза легендарния изпълнител. Лондонският лъв обаче си остава творец и се пренасочи окончателно към писането.

Последният филм на Кейн е “The Great Escaper” с Гленда Джаксън, която почина през юни миналата година, малко след края на снимките. Той е вдъхновен от истинската история на ветеран от Втората световна война, който бяга от дом за възрастни, за да присъства на честването на годишнината от Деня на дебаркирането във Франция.

Прочутият майстор на психологически сложните образи няма какво повече да доказва в киното. “Британското национално съкровище” познава цената на успеха - достигнал е върховете в своя занаят, започвайки по най-трудния начин. Както самият той казва: “Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза.”

Майкъл Кейн се ражда в семейство от работническата класа в южен Лондон. Майка му е чистачка, а баща му работи на рибарско пристанище. Въпреки скромния си социален произход той достига абсолютния връх на актьорската професия и през 60-те става екранна икона и международен секс-символ.

Кейн помни депресията и Втората световна война: “Всеки ден чакахме телеграма, за да разберем дали нашият баща е загинал на фронта. Войната свърши. После ни изпратиха в Корея. Върнахме се от тази нова война и бяхме депресирани, в ужасно настроение и състояние на духа. Мизерията се усещаше навсякъде. После дойдоха 60-те и ние колективно решихме, че ще започнем да се развличаме и да извличаме наслада от живота.”

Първите години на Кейн като актьор са трудни - той бачка здраво в малки ролички заедно със своя приятел Оливър Рийд във филми на Норман Уисдъм, който меко казано не се е отнасял добре с поддържащите изпълнители.

Роден като Морис Джоузеф Майкълуайт младши, той решава да смени името си на Майкъл Кейн, вдъхновен от филма The Caine Mutiny от 1954-а с участието на любимия му актьор Хъмфри Богарт.

Пробивът за Кейн идва с филма “Зулу” от 1964-а, където играе офицер от висшата класа. Първоначално е трябвало да играе ефрейтор от работническата класа, но американският режисьор Сай Ендфийлд решил, че младият Майкъл - висок, слаб и рус - прилича повече на офицер и го попитал дали може да играе с престижен акцент на човек от висшите класи. Кейн отвърнал, че може да се справи с всеки проклет акцент в английския език.

В защита на работническата класа

“Продължавам да твърдя, че аз никога нямаше да получа тази роля, която в крайна сметка стартира кариерата ми, ако режисьорът беше англичанин. Снобското самосъзнание беше дълбоко вкоренено, но скоро настъпи промяната и хората осъзнаха, че работническата класа не е толкова тъповата, колкото е изглеждала и, че и там има талант”, разказва Кейн за ролята в “Зулу”.

Но Майкъл Кейн не обича да дълбае чак толкова много в миналото: “Не изпитвам носталгия. Не гледам назад. Чувствам се невероятен късметлия, защото уцелих точното време. Шейсетте години ме направиха.”