Яна Маринова: Имах две тежки години, но всичко се промени с наградите в Италия

Харизматичната актриса Яна Маринова прави впечатление още с първата си поява на екран, в сериала „Хотел България“. Голяма зрителска симпатия й носят и ролите в популярните сериали „Забранена любов“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, „Връзки“, „С река на сърцето“, както и в македонския „Преспав“. Игралните филми с нейно участие, като „11-А“, „Живи легенди“, „Привличане“, „Диви и щастливи“ и „Игра на доверие“, често събират рекорден брой зрители. Яна е завършила НБУ, в класа на Цветана Манева и Снежина Петрова. Тя развива актьорските си умения и в известния Lee Strasberg Theater & Film Institute в Америка. За превъплъщението си в „11-А“  актрисата печели наградата за „Най-добра женска роля“ на международния кинофестивал „Bridge Of Arts“ в Русия. Талантът й изпъква още по-ярко в „Игра на доверие“, за ролята си в който Яна бе отличена с няколко престижни награди в чужбина. Красивата брюнетка печели овации и на театралната сцена със спектаклите - „Глас“, „Куци ангели“, „Любовни писма“ и най-новия - „Слънчева линия“. В началото на годината, Яна и съпругът й Тихомир отпразнуваха 20 години, откакто са женени.

- Яна, 2024-та година завърши ударно за теб, след като на Международния Колизеум Филм Фестивал в Рим „Coliffe“, филмът „Игра на доверие“ спечели наградата за „Най-добър филм“, а ти бе отличена за „Най-добра актриса в поддържаща роля" в същата лента. Как се почувства след поредното признание в чужбина?
- Почувствах се много щастлива и в кръга на шегата малко започнах да свиквам с това, защото лятото също бяхме в Рим, отново със съдействието на Българският културен център там - на Жана Яковлева и екипа й. Тогава, на филмовия фестивал в Орвинио, Рим - пак спечелихме наградите за „Най-добър филм“ и за „Най-добра актриса“, а преди това и в Арича, Рим на „Castelli Romani“ взех отличието за главна женска роля, което разделих с италианката от хърватски произход Джейн Александър. Много се радвам, че „Игра на доверие“ се харесва в Италия и ще имаме разпространение от Free Dolphinе, както и за това, че филмът отиде с новия си финал на фестивалите в Орвинио и в Рим. Преди това мина година и нещо, за да кажа открито, че краят на филма е слабото му място и трябва да бъде премонтиран. Благодарна съм на монтажиста Никола Миленов за добрата му работа. Пропускът беше в това, че на финала злото трябва да бъде наказвано и то по начин, по който да дава надежда, че можеш да излезеш от хищната му клопка, ако направиш верния избор. За мен беше важно насилникът да си получи заслуженото. Журито в Рим каза, че това е изключително разтърсващ филм, бяха силно впечатлени от метафората на ръба на скалата – „сякаш майка ти от отвъдното ти казва - избери живота!".

- А в реалния живот има ли възмездие за хората, които са били жестоки с майка ти, което е разказано много въздействащо в „Игра на доверие“?
- Има! Моето възмездие е да направя този филм и да разкажа историята й - нито съм разследващ журналист, нито отмъстител и не смятам да разравям. Много вярвам в прошката, но не да се прощава на злото, а да се помириш с Господ - да простиш на съдбата, че те е поставила в това изпитание. Може би предците ни са извършили неща, за които майка ми е трябвало да плати цената. Обичам да се разхождам сред природата и като осъзнах това за прошката и че трябва да се помириш с Бог и Вселената, отидох в планината и си представих, че се обръщам към Господ: „Давай всичко, каквото имам да плащам - искам аз да плащам за собствените си грешки, за да не е синът ми, не искам да му оставям злини за разплащане.“ 

- Вярваш ли в съдбата?
- Вярвам, че ти я контролираш – тя съдбата ти дава няколко изхода, никога не те слага пред задънена улица. Хората не вярват в това, а си мислят, че каквото и да направят се случва едно и също. Вярвам, че животът ни предлага дори злини, с които можем да се справим - не ни предлага такива, с които не можем, но трябва да повярваме в себе си и в доброто. Като млада бях тръгнала по лошия път, а покрай болестта на майка ми и всичко случващо се, свикнах около мен да е екшън и да се чувствам като героиня от филм, но екшъна трябва да си остане във филмите. Животът е прекрасен – да си обграден с приятели, да имаш финансова независимост, която да те кара да се чувстваш добре, покрив над главата си и да вършиш неща, които ти харесват - това е най-важното. Целият свят винаги е попадал в клопката и хищните зъби на войни, раздори, преследвания и убийства, защото никой човек не може да намери умереността. Вярвам, че е важно да си благодарен, да обичаш и да можеш да живееш с демоните си и да ги насочваш правилно - срещу злите хора, а не срещу добрите.

- Трудно ли ти беше да се научиш да живееш в мир със себе си?
- След „Игра на доверие“ имах две тежки години в живота си, но всичко се промени преди една година - с наградата в Арича, а после и в Рим. През тези две години се разделих с много илюзии и със собствената си представа какво искам да бъда в живота. Изживях криза на средната възраст, защото докато не разбереш какво искаш, едно и също нещо се повтаря постоянно, дори хиляди пъти да оставаш разочарован и да си пред умиране, но както казах, съдбата винаги ти дава няколко варианта. Това е изходът - да разбереш, че сам си го правиш и точно тогава, след моята криза, извоювах новия край на „Игра на доверие“. Сега вече посланието е, че като направиш правилното нещо и злото умира, а след новия финал ни поощриха най-накрая и с наградите за най-добър филм. Преди това, минах през тази криза и все си мислех, че аз правя нещо грешно, а се оказа, че дадени хора не са моите хора, дори моите тогавашни мечти не са наистина мои мечти. В средата на живота си, обаче осъзнаваш къде искаш да бъдеш и с кого.

- На 5-ти януари „Игра на доверие“ бе излъчен по една от националните телевизии с новия му финал и получи много възторжени коментари от зрители, както за филма, така и за актьорската ти игра. Кой от всички тях те развълнува най-силно?
- Всички коментари звучаха искрени и ме развълнуваха дълбоко. Много зрители ми бяха писали, че филмът е разтърсващ, че са ги побили тръпки и че трябва да се говори на тази тема. Приятно е да прочетеш неща, като: „Отдавна не съм гледала толкова добър български филм“, или: „Уникален филм, уникална игра! Прекрасни сте!“

- А какво се крие зад интригуващото име на новата ти постановка „Слънчева линия“, която ще играете отново на 21-ви януари от 19, 30 часа в „Червената къща“?
- Авторът й Иван Вирипаев е руснак с полски паспорт, избягал от страната, който критикува системата не само на Русия, а и всички авторитарни системи, вкл. и тази на Америка. Като по-млад го оприличавам на Еминем, защото има смели и честни текстове, можете да намерите много негови клипове в ютюб. Готина пиеса, която разказва за брака, а по думите на самият автор в прелюдието на пиесата, той я посвещава "На жена ми Маруся - с благодарност за всеки един ден от съвместния ни живот". В "СЛЪНЧЕВА ЛИНИЯ" става въпрос за вековния сблъсък между мъжа и жената, между един Адам и една Ева. Режисьорът Мартин Киселов е направил пиесата на сцена, като боксов ринг и всъщност зрителите могат да видят поредния опит на семейство Солей Лайн, тоест Слънчева линия, да създадат мир и разбирателство между тях. Докато репетирахме, в Парламента направиха десети опит да се създаде правителство и пак не успяха, но ние навреме успяхме да постигнем положителен резултат! (Смее се.) В пиесата се опитваме да разберем кое е правилно във връзката и кое се е променило през годините, защото порядките в семейството вече са различни. Може ли примерно жената да изневерява, или това е приоритет само на мъжа?! „Слънчева линия“ е интелигентна комедия за брака, за любовта и изневярата, за секса и правилата на дома, в която си партнираме с Петър Петров-Перо. Билети за спектакъла на 21-ви януари могат да се намерят в мрежата на „Евентим“.

- Явно ти си успяла да намериш баланса в семейството, защото малко след Нова година със съпруга ти Тихомир празнувахте порцеланова сватба на Босфора… Как се постига семейната хармония?
- Именно в пиесата видях много. Синът ми Никола беше почти на четири, когато се разведохме с баща му, но сега вече мога да кажа, през опита си в 20-годишен брак, че пиесата задава правилните въпроси. Това е комедия, а  забавлявайки се и наблюдавайки себе си отстрани можеш да се видиш колко си смешен и нелеп, като решиш да защитаваш егото си. Как се постига хармонията – с мека кадифена ръкавица и с голяма хитрост, наследена още от бабите ни. Героинята ми го умее това, защото понякога, като настояваш за правата си, изгубваш партньор. Финалът не е трагичен, а има неочакван край. Пиесата ни може да е добра алтернатива за това как хората да намерят начин за потушаване на скандал, през опита на нашите герои. В нея трябваше да поработим и по сценичната хореография, с което се върнах към младите години, дори ходих с болен кръст един месец, защото вече не съм на 20, както си въобразявах. (Смее се.)  

- Ти участваш в най-новия коледен български филм „Заведи ме вкъщи“. Как се подготвяше за ролята ти на директор на дом за деца, лишени от родителски грижи, за да се представиш толкова убедително?
- Не съм се подготвяла, още преди да имам свое внуче, някак си винаги съм си казвала, че ще бъда страхотна баба, така че чакам внуците! Много обичам децата и се чувствам на мястото си при тях, дори когато са в неравностойно положение. На мен ми беше лесно във филма, защото аз, образно казано съм била такова дете – от малка се чувствах различна, а децата са жестоки с различните и ти се подиграват, така че не съм се подготвяла специално. 

- А какво е мнението ти за наркотиците, райския газ и вейповете, които употребяват толкова хора?
- Това е ужасяващо, защото ако за хероина знаем, че те разпада на съставни части, а кокаина те прави безумен, то за сегашните не знаеш кое какво е и каква реакция ще има… Никога не съм пробвала наркотици, защото ме е било страх да не ми се случи нещо подобно на зависимостите на майка ми към хапчета и алкохол. Винаги съм треперела по тази тема и за сина ми и все още треперя – той е на 23 години и все още е млад, нямам представа дали в някакъв момент няма да се "закачи", или някой да му сипе нещо в чашата. Подготвям се с много информация, заливам и него, понеже наистина няма контрол за наркотиците. Покрай „Игра на доверие“ разбрах, че много хора не знаят какво е барбитурат - докато наркотика те разпуска и получаваш халюцинации, то при барбитурата напълно осъзнаваш какво се случва с теб, но тялото ти отказва да те слуша. При по-големи количества барбитурат дори изпадаш в кома. Майка ми обаче не се разболява от това, че „този човек“ я е упоявал един-два пъти с барбитурат, за да се възползва от нея, а защото я уволнява дисциплинарно, а после пуска връзките си, за да не бъде приета на работа никъде другаде. Майка ми не получи шанса да се пребори, да забрави и да продължи напред - беше й отнет.

- Твоята колежка Йоана Буковска признава, че чрез ролите си се е излекувала от тежките травми от детството й, а други актриси също не крият, че са имали сложни отношения с родителите си, или са били бити…
- Моята майка също ми посягаше, което се вижда в „Игра на доверие“, намерих си и гадже насилник – просто свикваш с това да те бият, но тя беше болна. Във филма й „подарихме смъртта“, но в реалността тя 30 години живя с тежката диагноза маниакална шизофрения... Не знам да има драматична актриса, която да не е имала трагедии в живота си! Шарън Стоун е била насилвана от човек от семейството си, Деми Мур е имала големи проблеми с майка си, да не говорим за Мерилин Монро, за Чарлийз Терон... Всички имат тежък случай в семейството и естественият начин за лечение, наистина е чрез ролите ти - да можеш да го преживееш и така да го преодолееш.