Халал за мъжа, резил за жената

Ретроградното и патриархално отношение към жената е едно от грозните лица на Ердоганова Турция

Както винаги, в Турция обект на насилие са предимно жените, които, по думите на първия президент, избран с народно гласуване, „по природа не могат да бъдат равни с мъжете, затова трябва да бъдат под тяхната опека”. Ердоган недолюбва и феминистките движения, които възразиха на подобно отношение, което е чиста дискриминация на жената като „втора категория човек”.

Независимо че броят на женските организации е достигнал 52, създадената по тяхно настояване парламентарна комисия за борба с насилието срещу жените не счита за нужно да се допитва до тяхното мнение, а само до това на политиците. Черната статистика сочи драматичен скок на проявите на домашно насилие, сексуален тормоз, садизъм, побой и изнасилванията за последните няколко години. След зверското убийство на Йозгеджан цяла Турция се изправи на крак, за да каже „Стига вече!”. На траурната церемония на 20-годишната студентката по психология, противно на религиозния канон, в знак на протест жените носиха на раменете си ковчега на младото момиче.

Ден след ден валяха новини за нови актове на насилие върху жени. Мъж преби жена си насред улицата, защото искала развод, друг разгневен съпруг уби жена си, след което я накълца на 40 парчета, които изхвърли в уличния контейнер за смет. След разправия в колата приятелят на 23-годишна млада жена в Анталия я прегази умишлено, докато тя се опитвала да избяга от насилника. След сигнал на комшиите от блока спецотряд спаси 25-годишно момиче в Ескишехир, което е било системно бито от приятеля си дни наред и държано гладно и жадно само защото поискало да се разделят.

Критично настроени срещу властта колумнисти изреждат дългия списък с виновниците за това състояние, но на челна позиция поставят превръщането на Турция в партийна държава. Те смятат, че на принципа „злото никога не идва само” скалата на насилието ескалира заради т.нар. нов цивилизационен модел и промени, които режимът на десните ислям-демократите въвежда в тази посока стъпка по стъпка. В подкрепа на своята позиция изреждат примери от изказвания на Ердоган, като това срещу абортите, че „хапчетата против бременност са измяна на родината”, решението за разделянето на общежитията на женски и мъжки, затягането на забраните за пушене и консумирането на алкохол, препоръката на вицепремиера Бюлент Арънч жените да не се смеят на висок глас по улиците (не било прилично). Също така скандалните предложения на министри и депутати от ПСР, загрижени за сигурността на жените, да се возят в „розови автобуси” или тези, които са в напреднала бременност, да не излизат на улицата (заради неестетичния им външен вид) и др. подобни сексистки мнения, чиято едничка задача е да ни припомнят, че „жената трябва да си знае мястото, а то винаги е зад мъжа”. В този ред на мисли здравният министър Мюезиноглу сподели неотдавна пред журалисти, че според него „най-важната кариера за една жена е майчинството”.

За разлика от ерата на кемализма, в ерата на ердоганизма всяка втора модерна туркиня с по-къса пола или деколте, която се облича в „западен стил”, може да бъде дамгосана като „лека жена” или „разхождаща се покана за секс”.

Колкото и да звучи парадоксално, това ретроградно, патриархално отношение към жената започна да се налага като новия тренд на „новата Турция” на Ердоган и Давутоглу. Не напразно в главите на много мъже се върти мисълта „ако женската не размахваше опашка, мъжкарят нямаше да й скочи”, което е опит да се оправдаят насилието и систематичният психотерор над жените.

Отколешният мачистки и авторитарен стил на управление на главата на държавата, който се вживява в постмодерен султан на Турця и халиф на „мюсюлманските братя” (без Турция да е сменила конституцията си и да е преминала към президентско управление) също излъчва поведенчески модел и засилва уличния натиск върху незабулените жени. Ердоган с охота продължава да ходи по митинги и да се обръща към масите с пламенни речи, въпреки че е неприсъщо президент да се държи като партиен лидер - поне така изисква 90-годишната парламентарна култура на републиката.

Психолозите на свой ред са единодушни, че традиционното семейно възпитание, в което за момчетата всичко е позволено (халал), а за жените е греховно (гюнах и резил), също е една от основните причини за изкривяване на психиката на мъжете. Вкарването на консервативни културни кодове или връщането към патриархалните ценности на турското общество като опаковка на провежданото социално инженерство на новия режим на консервативните демократи от ПСР в крайна сметка цели изграждането на „нов тип турски гражданин” и задълбочава разделителните линии между модерните и консервативните турци. В такава среда няма как злото да не процъфти и да се радикализира и накрая да не започне да се приема като нещо съвсем обикновено. Показателен в тази връзка е примерът с трагичната и в същото време толкова абсурдна смърт на журналиста Нух Кьоклю. Той беше хладнокръвно убит от собственика на квартален магазин, от който всеки ден е купувал храна за уличните животни, само защото една от снежните топки, с които се замервали групата приятели, сред които и Нух, случайно ударила стъклото на магазина. Всъщност истинската причина за убийството се крие в подводната част на айсберга, образувана от говора на омразата, който налагат политиците и който разединява още повече хората в тази страна на „ние” и „вие”. Това е обяснението на приятеля на наръгания с нож в гърдите журналист, адвокат, който става пряк свидетел на разигралата се пред очите му драма.

След световния катаклизъм от 11 септември и в началото на Арабската пролет Турция бе сочена като добър пример за страна мост, интегрирала исляма с демократичните западни ценности и пазарната икономика, но напоследък този експеримент нещо куца. Видно е, че вместо тези мюсюлмански страни да се озападняват по турски модел, Турция преживява сложен процес на завръщане към източната си (ориенталска) идентичност, за което една част от отговорността трябва да поеме и Европейският съюз, от който страната постепенно, но със сигурност се отдалечава.