Как да се избегне гръцки и европейски крах

Как да се избегне гръцки и европейски крах

Когато Гърция се отдели финансово от Европа, което както изглежда, е все по-вероятно, всички ще твърдят, че не са виновни.

Управляващите в Атина с право ще обясняват, че след като Гърция е изстрадала повече затягане на коланите от която и да било развита страна след избухването на финансовата криза, не биха могли да направят каквото и да било повече. Поне без светлина в тунела под формата на ясен ангажимент за облекчаване на дълговете й.

Европейските лидери пък с право ще обясняват, че многократно са коригирали позициите си, за да услужат на гърците. Ще натъртят, че гражданите на техните държави не позволяват Гърция да играе по правила, които са различни от тези за останалата Европа.

МВФ пък с право ще обяснява, че би благословил каквото и да било приемливо споразумение между Гърция и Европа.

Проблемът е, че всички спорещи страни ще пострадат много повече от онова, от което се страхуват, че ще се случи, отколкото от онова, което смятат за неприемлив компромис. Историците разбират как е било допуснато да започне Първата световна война, но вече век по-късно им се струва невероятно, че е станало точно така. По същия начин един ден финансовите историци ще изучават събитията от предстоящата седмица и ще се чудят как е бил допуснат финансовият крах на Европа.

Лоши последици несъмнено ще има. Прекратяването на европейската помощ ще доведе до затваряне на банки и кредитни проблеми. Затягането на коланите в Гърция ще стане далеч по-тежко, отколкото днес. Тя ще е фалирала държава и това ще е в голям ущърб и на народа, и на лидерите й.

Когато гръцката държава фалира, Европа ще събере далеч по-малко от дължимото й, отколкото при добре планирано преструктуриране на гръцкия дълг. Националните бюджети в целия ЕС ще бъдат натоварени допълнително от масова миграция на гърци на север. Голямо предизвикателство ще е и ако Русия използва случая, за да установи трайно свое присъствие в Гърция.

МВФ очаква най-мащабното в досегашната си история неплащане на дългова вноска от страна членка (€1,6 млрд. към 30 юни - б.р.). Но смята, че на пистата има достатъчно пожарникарска пяна, за да се избегне масова „зараза“ на световните финансови пазари. Съществуващите превантивни мерки обаче са съобразени със ситуации като краха на инвестиционния фонд „Лонгтърм кепитъл мениджмънт“ (през 90-те години на ХХ век) и на „Лемън брадърс“ (2008 г.), а не с държавни фалити.

Дипломацията се проваля и катастрофите се случват, когато, заети само със собствените си грижи, държавите не обръщат внимание на политическите нужди на онези, с които преговарят. И са убедени, че положителен отговор за тях е неприемлив.

Като информиран аутсайдер знам какво трябва да се направи, за да се предотврати бедствие.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас трябва да направи всичко необходимо за постигане на политически приемливо за останалите европейци споразумение.

Това означава, че той трябва да се откаже от идеологическата реторика за нов европейски подход. Трябва да признае, че Гърция в значителна степен сама е виновна за проблемите си и да заяви ясно решимост да направи нужното за оставане на страната в еврозоната. Трябва да приеме новите данъчни и пенсионни реформи, за да постигне планираните нива на първичния бюджетен излишък през тази и следващата година. Но и да даде ясно да се разбере, че ако Гърция направи това, голяма част от дълговете й трябва да бъдат отписани.

Германската канцлерка Ангела Меркел и Брюксел трябва да направят всичко необходимо изискваните от тях мерки да бъдат политически приемливи за Гърция.

Това означава признание, че огромна част от финансовата помощ за страната всъщност отива за връщане на банкови кредити вместо в гръцкия бюджет. Трябва да се съгласят да преструктурират дълга на Гърция и да си дадат сметка, че Атина вече е направила доста големи жертви - близо 30% от работещите в държавния сектор са съкратени. Трябва още да предприемат стъпки за ускоряване на икономическия растеж в цяла Европа.

МВФ пък трябва да разбере, че вече не става въпрос само за числа, а за общоевропейска политика. Работата му е да подкрепи каквото и да било споразумение, благодарение на което може да се избегне крах.

Всички казват, че вече е късно, но често се случва да е най-тъмно точно преди зазоряване. Дано Гърция и Германия са използвали отминалия уикенд, за да се отдръпнат от ръба на пропастта преди днешната среща на върха на еврозоната.

*Авторът е бивш президент на Харвард, министър на финансите на САЩ и икономически съветник на Барак Обама. Статията му е публикувана във в. „Файненшъл таймс“ и в. „Вашингтон пост“. Заглавието е на редакцията.