Интервюто на Мегън Маркъл – планиран удар срещу Стария свят

Тази седмица се появи интервю, в което чернокожата жена на английски принц излива мъката си от това колко чужда се е почувствала в британското кралско семейство. През сълзи разказа какви коментари чула за цвета на кожата на детето си или за собствения си произход. Всичко това организирано от най-влиятелната и богата водеща на света – Опра Уинфри и, разбира се, обвито в обилна доза драматизъм и холивудска игра.

За много хора въпросното интервю бе просто някаква таблоидна драма - „поредната сапунена история за жълтата преса“. Това тълкуване на ситуацията е по-скоро наивно. За да разберем появата на това интервю и неговия колосален отзвук по света, е редно да разберем културния и политически контекст, в който се ражда. То се случва в един западен свят, напълно завладян от културната, политическа и най-вече комерсиална мода на „борбата за граждански права“ и конкретно сегашната му фаза на „борба срещу расизма и белия супремасизъм“. Тази културна мода създаде въпросното интервю, тя подхрани скандала около него и тя ще го монетизира.

Предисторията

Помните ли движението „Black Lives Matter” и бунтовете около него през изминалата 2020-та година? Помните ли развилнелите се тълпи, които разбиват магазини и коли? Или пък стотиците хиляди протестиращи, развяващи знамена с черни юмруци на тях или плакати с надписи срещу „расизма на белите“? Помните ли как събаряха статуи на исторически личности в САЩ, Англия, Франция, Белгия, Германия? Как образите на Чърчил, Сервантес, Бисмарк, Леополд, Линкълн и десетки други бяха осквернени, намазани с червена боя или директно разбити от вандалите, увили примката си около врата на „Рим“?

Чудихте ли се защо е възможно това? Откъде идва изведнъж? Чудихте ли се какво кара милиони хора да излизат на улицата в почти бесен гняв срещу историята, наследството, паметта и културата на собствените им общества?

От години на Запад се заражда едно ново превъплъщение на маркетинг индустрията, наречена „движения за социални права“. Този път то е фокусирано върху думичката „расизъм“ и идеята, че целият западен свят е създаден на тази основа. На основа на омразата на белите към небелите, както и на експлоатацията на едните от другите. Всичко в западните страни, според тази нова мода, е заченато в зло – в расизъм. Цялата им история, култура, закони, институции и наследство.

Години наред съвкупната корпоративна машина на западния свят подхранва тази идея и я прокарва във всяка пора на обществото. Хиляди филми и сериали бяха създадени около комуникирането и разпространението ѝ. Либералните медии превърнаха прокрадването ѝ под формата на „новина“ в традиция за абсолютно всяка новинарска емисия, репортаж или документален филм. Всички знаменитости следва да покажат съпричастността си към това движение и неговите основни постулати, или ще бъдат отхвърлени и зачеркнати от индустрията и кариерите си.

Години наред хората на Запад живеят в среда, в която 24 часа на ден, 7 дни в седмицата отнякъде ти обясняват каква повсеместна чума е „расизмът“, как той е навсякъде, как убива хиляди невинни чернокожи и експлоатира милиони други. От безбройни комуникационни и медийни канали се обяснява на хората, че всичко, постигнато от западните страни – и богатството, и културата, и развитието им, се дължи единствено и само на експлоатирането на невинни хора от небял произход.

Новият продукт

Плодовете на тази система бяха бунтовете от миналата година, съпроводени от мащабни политически протести. Въпросните протести овластиха допълнително либералните и прогресивни политически формации, както и тласнаха за пореден път в лява посока общественото възприятие за това какво е позволено да говориш и мислиш. Бяха прокарани нови закони срещу „езика на омразата“, стягайки примката около свободата на словото.

Такава беше и целта на движението от самото му начало – да овластява политическата левица на Запад с всяко следващо поколение, както и да пълни джобовете на онези корпорации и политици, които най-силно капитализират и комерсиализират движението. Една на пръв поглед противоречаща си симбиоза между политическото ляво и късния капитализъм, пакетираща поредното социално движение в лесен за консумиране продукт.

Удар в сърцето на британската нация

Причината въпросното движение, което вече съсипа хиляди личности, политици и компании с обвинения в расизъм, а този път да удря британското кралско семейство, се намира в догматиката му, която вече споменахме. Тази догматика, гласяща че всичко в западните страни - цялата им история, култура, закони, институции и наследство, е заченато в зло и расизъм. Следователно всички тези неща трябва да бъдат изкоренени и заменени.

Какво е кралското семейство във Великобритания? То отдавна не е управляващ орган или държавна институция с функционална роля. Това, което то представлява, е символ на Великобритания, на нейната история, корени, традиции и наследство. Всъщност, то е най-могъщият символ на всичко това и ключов фактор в запазването им на Острова.

Следователно, ако целиш да изкорениш историята, наследството, паметта и основите на британската нация, за да ги замениш с нови такива, кралското семейство и институцията на монарха са твоите най-логични мишени. Тъкмо това се случи и с интервюто при Опра – мръсотията на обвиненията в расизъм беше изсипана върху сърцето на британската нация и държава. Кинжалът на „праведната борба“ срещу белите хора и техния расизъм бе забит директно в сърцето на британската нация и особено на английския народ, като държавотворен за страната.

Така станахме свидетели на поредния, и един от най-силните до момента, удари на световното прогресивно движение срещу Стария свят, старите порядки и институции, старите народи и държави. Удар, който няма да победи британското кралско семейство, но ще нанесе поредната рана както върху него, така и върху противниците на модерния прогресивизъм. 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари