Анализът, публикуван от един учител по история във всекидневника Washington Post, раздели света на две след финала между Франция и Аржентина на световното първенство в Катар. 

От една страна бяха критиците, скандализирани от "прогресивността" на автора, който забеляза, че Аржентина наистина има само "бели" играчи в състава си. От другата страна бяха поддръжниците, които оцениха нейните обяснения за расовата еволюция на аржентинското население, обяснения, които на практика се отнасят до изтриване с течение на времето на идентичността на чернокожото население в южноамериканската страна. 

Статията, написана от Ерика Денис Едуардс, професор по латиноамериканска история в Тексаския университет, привлече вниманието преди всичко с провокативното си заглавие. 

„Защо Аржентина няма повече чернокожи играчи на Световното първенство?“, когато други южноамерикански страни, а дори и европейски отбори имат такива играчи, пита авторка.

Най-очевидното обяснение е отбелязано от нея - преброяване от 2010 г. показва, че 149 493 души са чернокожи (от общо над 45 милиона), по-малко от 1% от населението. 

Но реалността, казва тя, е по-сложна: около 200 000 африкански затворници са кацнали на брега на Рио де ла Плата по време на колониалния период на Аржентина и до края на 18-ти век една трета от населението е черно.

Как тогава чернокожото население на Аржентина е намаляло толкова драматично? Изтриването на самоличността, предполага Едуардс, разкрива същността на въпроса в заглавието, който предизвика толкова много шум.

По-точно авторката подчертава, че „Не само идеята, че Аржентина е бяла нация е неточна, но тя ясно илюстрира дълга история на заличаване на идентичността на чернокожото население, което е в основата на самоопределението на страната.“

Следователно статията, написана от учителката по история, не търси отговорност от селекционера на националния отбор на Аржентина, а просто дава историческо обяснение на въпроса в заглавието.

В своята аргументация учителката отхвърля няколко мита, чрез които някои са обяснявали липсата на чернокожи аржентинци във времето.  

Най-популярният от тези митове беше, че чернокожите мъже са били използвани като "пушечно месо" и са загинали в големи количества по време на войните през 19 век. 

Но, казва тя, цитирайки историка Джордж Рийд Андрюс, вместо да умрат на бойното поле, мнозина просто дезертирали и избрали да не се връщат на родното си място. И мнозина наистина се върнали у дома, както показват данните от преброяване на населението в Буенос Айрес от онова време. 

Друг мит твърди, че поради високия брой на смъртните случаи сред чернокожите мъже, чернокожите жени в Аржентина не са имали друг избор освен да се омъжат, съжителстват или да продължат рода си с европейски мъже - което води до "изчезването" на чернокожото население. 

Едуардс отбелязва, че по-скорошни проучвания показват вместо това, че някои черни жени в Аржентина просто са взели решение да се появят в официалните регистри като бели или индианки, за да се радват на пълни права за себе си и децата си. 

Други митове за липсата на представителство на чернокожите в аржентинската култура са фокусирани върху огнища на болести, особено жълта треска през 1871 г. Но този аргумент също е развенчан, тъй като данните показват, че епидемиите не са убили чернокожото население в пропорции, по-високи от други популации, казва авторката.

В действителност, казва Едуардс, Аржентина е била домакин на много чернокожи от векове - не само робското население и техните потомци, но и имигрантите. 

Имигрантите от Кабо Верде започват да пристигат в Аржентина през 19 век с португалски паспорти, а след това в по-голям брой през 30-те и 40-те години на миналия век, търсейки работа като моряци и докерски работници.

Но белите аржентински лидери, като Доминго Фаустино Сармиенто, бивш президент на Аржентина (1868-1874), дори променя историята, за ​​да изтрият тази смесена идентичност на страната, защото приравниха модерността с белотата, пише авторката. 

Лидерите на страната вярваха, че за да се присъедини към Германия, Франция и Англия - цивилизованите страни - Аржентина трябва да се отърве от чернокожото си население - както физически, така и културно, пише Едуардс.

Този процес на избелване е изпробван в по-голямата част от Латинска Америка, на места като Бразилия, Уругвай и Куба.

Но това, което прави историята на Аржентина уникална в този контекст, е, че успя да изгради имиджа си на бяла страна, казва авторката.

Как Аржентина успя да направи това? През 1850 г. например политическият философ и дипломат Хуан Баутиста Алберди насърчава бялата европейска имиграция в страната, пише тя. 

Аржентинският президент Хусто Хосе де Уркиза (1854-60) подкрепя идеите на Алберди и ги включва в първата конституция на страната. Поправка 25 ясно посочва: „Федералното правителство насърчава европейската имиграция“.

Нещата се получават и към края на 19 век президентът Сармиенто отбелязва, че „след двадесет години ще трябва да пътува до Бразилия, за да види чернокожите“. 

Пейзажът на Аржентина наистина се промени, тъй като 4 милиона европейски имигранти откликнаха на призива на правителството да емигрират между 1860 и 1914 г. 

Тази клауза остава в конституцията на Аржентина и днес, пише авторката на статията на Washington Post.

Що се отнася до чернокожото и индианското население, което е било в Аржентина преди тази масова европейска имиграция, много от хората започнаха стратегически да се идентифицират като бели, ако можеха да бъдат убедени, или да се впишат в по-двусмислени расови и етнически категории, казва Едуардс.

Тези категории включват criollo (предимигрантски произход, често свързван с испански или индиански произход), morocho (шоколад), pardo и trigueño. 

Най-известният морочо в Аржентина е футболната легенда Диего Марадона. Тази небяла легенда се превърна в образ на аржентинския футбол и, по ирония на съдбата, на една „бяла нация“, казва Едуардс.

Тази история, отбелязва авторката, изяснява, че докато футболният отбор на Аржентина може да не включва хора от африкански произход или може би хората, които повечето биха сметнали за черни, това също не е "бял" отбор.

Докато Аржентина е елиминирала расовите категории в стремежа си да бъде разглеждана като модерна, бяла нация, присъствието на хора, описани като морочо, например, препраща към тази история на изтриване на чернокожата и местната идентичност, заключава Едуардс. 

La Libertad Avanza, популистката дясна коалиция на Аржентина, веднага отговори на въпроса в заглавието на Едуардс. „Защото ние сме държава, а не филм на Дисни“, казаха политиците, намеквайки за критиките към всеобхватните филми на Дисни.

Блогърът от Буенос Айрес DrossRotzank (който има 22,7 милиона абонати в YouTube) също коментира статията.

„Искам да информирам автора, че Аржентина премахна робството 10 години преди Съединените щати. И, Едуардс, защо няма бели играчи в националния отбор на Сенегал?“, попита той.

Аржентинският вестник La Nacion отбеляза, че статията на Washington Post е била коригирана, тъй като първоначално се казва, че "около 1 процент" от населението на Аржентина е чернокожо. Точната пропорция е „доста под 1%“. 

Други коментатори в социалните медии също критикуваха Едуардс, че е опростила твърде много историята на Аржентина, че не разбира, че в Аржентина няма расови напрежения и някои са й казали, че не познава футбола.

Реакции дойдоха и от САЩ, където американската консервативна преса и различни коментатори нападнаха авторката.

„Не можете да приложите американска гледна точка към този случай“, пише Нико Слобински, директор на Центъра за Израел и еврейските въпроси.

„Манията да виждаш всичко през призмата, която отговаря на твоя мироглед, е дълбоко обезпокоителна. Във Вашата статия вие демонстрирате пълна липса на разбиране на местната и испаноезичната история на Аржентина“, каза той.

„Огромната обратна връзка, която получихме, беше положителна“, каза професорката пред Fox News. 

„Макар и труден за някои, този разговор е необходим, за да разберем миналото“, каза тя. 

„Нищо, което съм казала, не е невярно. Някои може да не са харесали фокуса върху расата, но въпросите са много свързани с тяхната култура и история“, подчертава авторката.

Някои от защитниците на Едуардс казаха, че разбират аргумента й, отбелязва още аржентинският вестник Clarin.

„Дойдох тук за историческия анализ на проф. Едуардс за аржентинското расово изграждане, но вместо това бях поразен от аржентинците, които бушуват в коментари за расовата изключителност на тяхната страна“, туитира Хорхе Куелар, асистент в Дартмундския колеж, специализиращ в Латинска Америка и Карибите. 

Други положителни реакции бяха изразени в Twitter.

„Блестящ анализ на професор Едуардс. Това, че той получи толкова много злоба от хора, които очевидно не са го чели, само затвърждава тезата му“, пише Кристи Торнтън, доктор по история и професор, специализиращ в латиноамериканското пространство.

Въпреки чувствителността на критиците, Едуардс далеч не е единствената, която говори за този важен аспект от аржентинската история - с течение на времето се появиха множество статии по темата. 

През 2013 г. статия в International Business Times цитира аржентински експерти и местни жители и достига до същите заключения като Едуардс: „Аржентина е изтрила африканците от историята и съзнанието“. 

„Но чернокожите никога не са изчезнали от Аржентина – въпреки опитите на правителството да ги премахне (отчасти чрез насърчаване на широкомащабна имиграция в края на 19-ти и 20-ти век от Европа и Близкия изток). По-скоро остават скрита и забравена част от аржентинското общество“, се казва в свързаната статия.

И един чернокож аржентинец също говори горчиво за същото.

„Години наред хората са приемали идеята, че в Аржентина няма чернокожи“, каза Мириам Гомес, професор по литература в университета в Буенос Айрес.

„Няма съмнение, че расовите предразсъдъци са високи в това общество и хората искат да мислят, че са бели. Тук, ако някой има капка бяла кръв, той се нарича бял“, завършва тя.

(По материали на сайта gsp.ro)