Карлос Рексач за първата КЕШ на Барселона: Носех анцунг с дупки от суеверие, Стоичков беше фурия, щеше да бие дузпа на финала

Утре се навършват 30 години от спечелването на първата Купа на Европейските шампиони от Барселона с Христо Стоичков в състава. По този повод пред вестник "Мундо Депортиво" помощникът на наставника на тима Йохан Крой Карлес Рексач (75 години) разказа преживяванията си в този легендарен финал със Сампдория, спечелен от каталунците с 1:0 в 1110-ата минута с гол на Роналд Куман. 

- Какво означава Уембли'92 за Барса?

- За мен има два важни етапа в историята на клуба. Базелската Рекопа, с която Барса се отвори към Европа. Преди не му придавахме голямо значение, но този трофей ни постави на европейската карта. И след това Европейската купа на Уембли, която ни липсваше. Бяхме загубили два финала за Купата на европейските шампиони, тази срещу Бенфика, играна в Берн и тази в Севиля, срещу Стяуа, което беше ужасно, много болезнено, травма. Спечелването на този финал свали тежестта за каталунците.

- А за Чарли Рексач какво означаваше Уембли?

- За мен това беше и отмъщение, винаги съм си мислел, че бих искал да играя като футболист в европейска купа, в която не всичко е на живот или смърт.

Това промени ли живота ви?

- Не, защото той почти винаги е бил един и същи начин на живот, но беше почивка. И страдахме повече от необходимото. Бяхме увиснали носове през целия мач, въпреки че бяхме по-добри. Това, че нямахме евротрофей, това ни тежеше. Имаше и респект към Сампдория.

- Мислили ли сте какво щеше да се случи, ако загубите този финал?

Не защото винаги съм бил убеден, че този финал не е загубен. Разбира се, след мача си помислих: „Колко ни струваше да спечелим този финал?“.

- Какъв беше ключът към победата?

- Ключът е, че бяхме изключително офанзивен отбор, че винаги играехме, за да искаме да вкараме един гол повече от съперника. Но този ден, виждайки, че не можем да вкараме, въпреки че имахме няколко чисти положения, знаехме как да предотвратим всичките им шансове в защита. Защитавахме се добре. Изглежда като противоречие, но беше решаващо да се защитаваме добре, когато не беше нашата силна страна да вкараме. Гениалността на Куман ни даде победата.

- Страдахте ли или се наслаждавахте на играта?

Не страдах много, но истината е, че след гола на Куман времето, което ни оставаше, ми се стори дълго. Това ми се е случвало само два пъти. На финала на Купата на носителите на купи в Базел, когато отбелязахме за 4-2, казахме, а след това резултатът стана 4-3. Оставаха пет минути, но изглеждаше като векове. А на „Уембли“ оставаха девет минути и същото се случи и с мен.

- Вярно ли е, че Кройф е казал „Излезте и се насладете“ на играчите преди началото на мача?

- Тази фраза е общото послание, което Кройф зададе през тази седмица преди мача, а не на финала. Хората бяха много напрегнати, казваха ни на улицата, че не можем да се провалим, същото се случваше и в семейството, с приятели... И за да премахнем напрежението, помислихме да кажем на играчите, че трябва да се насладим на оставащата седмица, да мислим позитивно, защото ние бяхме на финал за европейската купа. Но това не беше съобщението в последната минута, преди да скочат на терена. Лозунгът беше да се наслаждаваме на времето преди финала, а не да страдаме.

- Кой е най-добрият Ви спомен от този мач?

- Глупаво е, но не мога да го забравя. Носех анцуг на марката Cruyff и за мен това беше проблем във всеки мач, защото Барса официално носеше Meyba и имах много добри отношения с хората от тази фирма. Но Йохан не искаше да свалям анцуга на неговата марка, защото каза, че това е късмет за нас. Той ми каза: „Не съм суеверен, но ти си сложи анцуга". И винаги го слагах и ние печелехме. Най-смешното е, че този анцуг не можеше да се държи дори с пинсети, защото всеки ден беше все по- скъсан на различни части. Всъщност не го запазих като спомен или нещо подобно; анцугът се самоунищожи. Не знаем дали беше късмет или не, но за всеки случай го сложих. Никога не съм искал да имам тези хобита, за да не им робувам, но за Йохан реших да направя компромис.

- А най-лошият спомен?

- Тъй като съм бил играч, най-лошото нещо е да мисля за тези, които не можеха да играят, Чики, Амор, който беше наказан... Сега това е по-малък проблем, защото може да има пет промени.

- Кой играч се справи срещу финала по-добре?

- Мисля, че Куман беше едно от най-студените момчета. Изглеждаше, че нищо не го смущава. Забелязахме това по-късно с Ромарио. Стоичков беше обратното, беше по-стресиран.

- Вие с Кройф по-интензивно ли се подготвяхте за мача или по-скоро не?

- Гледахме как изпълняват корнери, фаулове... И тогава имахме съмнение за Ломбардо дали ще играе или не. И той играеше и истината е, че ни затрудни живота. Сампдория нямаше много голямо име, но имаха много добър отбор...По това време това беше най-добрият италиански отбор. Той спечели лигата. Виали, Манчини, Ломбардо, вратарят беше много добър.

- Как изживя президентът Нунес прегледа на мача и победата?

- Мениджърите винаги са нервни, винаги ни питаха как го виждаме. Ние ги успокоихме и им казахме, че сме убедени, че ще спечелим този финал.

- Имаше ли специален бонус?

- Наградата беше уговорена, но на всички ни дадоха и златен Rolex. Стойността му беше над три милиона песети. Все още го имам. Но не можете да го носите, защото привлича много внимание и трябва да внимавате...

- Има ли епизод от този финал, който не е разказан и който 30 години по-късно може да обясните?

- Знам, че някои, като Ангел Мур, взеха сънотворно. Човекът, който спеше много малко, беше самият Кройф. Аз спах като пън, а на него му беше тежко. Играехме на домино след вечеря и след играта отивахме да спим. Но след половин час Йохан ми каза, че не може да спи и че трябва да играем още един мач. И аз станах и играх полузаспал.

- Кой беше любимият Ви играч от Dream Team-а?

- Всички те имаха своя чар. Беше много хубав микс. Стоичков и Хуан Карлос бяха чиста фурия. След това имахме играч, който винаги трябваше да играе за качество и се справяше добре на всяка топ позиция, като Лаудруп. Гуардиола, който разпространяваше лукс, или Амор и Бакеро, които работеха здраво. Това беше добре балансиран отбор, с много разнообразие и много офанзивен.

- Кой би изпълнил дузпи на Уембли?

- Първият беше Куман, защото нашата теория беше, че най-добрите стрелци ще стрелят в началото, така че добрите да не останат без стрелба. Стоичков и Лаудруп също бяха много добри... и тогава който се почувства достатъчно силен да го направи, щеше да бие. Но със сигурност не репетирахме много дузпи, защото искахме да предадем усещането, че ще победим, без да ходим на дузпи.

Жалко е, че такъв важен човек умря толкова млад. От 75 години трябва да си подготвен, защото всеки момент нещата могат да се усложнят. Йохан можеше да се забавлява много повече... Поне в живота беше много успешен, освен на Уембли спечели три европейски купи като играч на Аякс и беше смятан за най-добрия в света на времето си.

- Какви бяха отношенията ви с Йохан?

Много добри отношения, защото беше чисто приятелство. Той не беше типичният човек, който се дистанцира от приятелите си, задава въпроси и говори нормално. Никога не съм усещал пренебрежение, когато му давам мнение за футбола. И аз го слушах много пъти. Когато пристигна като треньор, не можеше, защото нямаше документите. И в един от първите мачове, срещу Реал, той не можа да седне на пейката и трябваше да остане на трибуните. Той ми каза, че ако вкараме, трябва да влезе Амор. И ние вкарахме и аз казах на Амор да загрее. Но те имаха много силен нападател и той предпочете Алексанко да излезе вместо Амор, защото Алекс играеше много добре в защитната линия. Тогава Йохан ме попита защо не съм извадил Амор, обясних му го и той го прие без проблем. Оказа се добро решение, но ако бях прецакал нещата, също нищо нямаше да стане, нямаше да стигнем до конфликт.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол Свят