Mини-инвазивната хирургия е златният стандарт в лечението на ранен белодробен карцином

Д-р Десислав Врачански

Диагностициран в ранен стадий, ракът на белия дроб се лекува успешно при 50% от пациентите

Кое е най-подходящото лечение за белодробния карцином? Какво е мястото на мини-инвазивната хирургия в терапията на това коварно заболяване? Доколко избягването на рисковите фактори, правилната профилактика и скринингът подобряват прогнозата при белодробния рак? Отговор на тези въпроси дава д-р Десислав Врачански.

- Д-р Врачански, разкажете за самото заболяване - има ли първи признаци, които да подскажат, че става дума именно за белодробен карцином?

- Признаците за белодробен карцином са добре познати. Пациентите с това заболяване може да имат следните оплаквания: задух, упорита и постоянна кашлица, загуба на тегло, липса на апетит, болка в гръдната област, болка и слабост на дланите и пръстите, поява на кръв в храчките, обща отпадналост, умора, промяна в настроението и депресия, чести инфекции на дихателните пътища - пневмонии и бронхити, промяна в гласа, болки в рамената. Тези оплаквания може да не присъстват, но това не изключва наличие на белодробен карцином. От друга страна, всеки от тези симптоми може да е свързан с друга болест, която ги причинява. Повечето пациенти живеят месеци наред със симптоми на рак на белия дроб преди да бъдат окончателно диагностицирани. Пациентите, при които е открит рак на белия дроб в начален стадий, имат 50% по-висок шанс да оздравеят. Ето защо, моят съвет е при поява на някои от симптомите за белодробен карцином, да се потърси специализирана лекарска помощ. Това може да спаси живота на много хора.

- Припомнете какви са основните причини и рискови фактори за възникване и развитие на белодробен рак? Защо и немалко непушачи заболяват?

- Белодробният карцином е най-често срещания рак сред мъжете и на трето място по честота сред жените. Статистиката показва, че в световен мащаб всяка година се регистрират над 2 милиона нови случаи, а загиват около 1,3 милиона човека. В България годишно се регистрират над 4000 нови случаи, от които 80% са мъже, а загиват около 3500 души, от които 80% - мъже. В САЩ годишно заболяват над 170 000 души и около 130 000 умират. Въпреки това, диагнозата рак на белия дроб не трябва да се приема като “смъртна присъда”. Пациентите с ранен стадий на белодробен карцином имат 50% шанс за излекуване в сравнение с тези, при които диагнозата е поставена късно. Тютюнопушенето се смята за основен етиологичен фактор за възникване на белодробен карцином. То е отговорно за около 90% от случаите с белодробен рак. Тютюневият дим съдържа около 4800 съставки. Много от тях са с карциногенно действие. Това са основно полицикличните ароматни хидрокарбони, азотен оксид, изопрен, бутадиен, N - нитрозамини, метали и други. Ключовата роля на тютюнопушенето за възникване на белодробния рак се изразява в хроничното въздействие на метаболитно активираните канцерогени върху ДНК - молекулите в клетките на бронхиалната лигавица, което води впоследствие до генни мутации. Не всеки, който пуши или е в контакт с някое от канцерогенните вещества, ще развие белодробен рак. Както индивидуалният риск за развитие на белодробен карцином се увеличава с броя на цигарите и годините, в които човек пуши, и рискът значително намалява, ако човек спре да пуши. Освен тютюнопушенето други рискови фактори са работата с азбест, никел, берилий, производството на графитни електроди, инхалиране на радиоактивни вещества и др. Моторните превозни средства замърсяват въздуха с прах и пари, които съдържат мощни канцерогени и мутагени. Диетичните фактори увеличават (напр. мазнините и холестеролът) или намаляват (плодовата или зеленчуковата диета) риска от развитие на белодробен рак. Хранителните добавки са много модерни в днешно време, но научните факти показват, че някои от тях могат да увеличат риска от развитие на рак. Ако приемате или имате намерение да приемате хранителни добавки - съветвам ви да се консултирате с диетолог.

- Д-р Врачански, как протича лечението на заболяването? Има ли алтернатива операцията при белодробен карцином или тя ли е основният метод за лечение?

- Оперативното лечение е основният и най-важен етап от лечението на ранния белодробен карцином. Най-честата операция се нарича лобектомия и представлява отстраняване на една трета или на половината от белия дроб, в който се е развил тумора. Следва обаче да направя едно уточнение. Лечението на белодробния карцином е комплексно, извършва се от мултидисциплинарен екип и се определя от вида на тумора, стадия на заболяването, състоянието на белите дробове и от общото здравословно състояние. Белодробният карцином се разделя на две основни групи: дребноклетъчен (ДКБК) и недребноклетъчен (НДКБК). Те се лекуват по различен начин. Първият има склонност да се развива по-бързо от недребноклетъчните тумори, но има по-добър отговор, по-ефективно се лекува чрез химиотерапия. Ролята на оперативното лечение при този тип карциноми е ограничена и има за цел да се постави точна диагноза, като се вземе достатъчно материал за хистологичен и генетичен анализ. Понякога при тези карциноми се налага оперативно лечение на усложненията, като най-честото е “събиране на вода”. Обобщено може да се каже, че този вид белодробен рак не се оперира. При втория вид белодробен карцином, оперативното лечение е от съществено значение. На пациентите с НДКБК в ранен стадий обикновено се препоръчва оперативно лечение с цел радикално отстраняване на тумора. Каква част от белия дроб трябва да се отстрани, зависи от разположението и размера на тумора, белодробния капацитет и общото състояние на пациента. По време на операцията се отстраняват и прилежащите лимфни възли. Това се прави с цел да се определи доколко туморът се е разпространил и дали е обхванал лимфните съдове и възли, и определя по-нататъшното лечение и необходимостта от назначаване на химиотерапия или радиотерапия.

- А т.нар. безкръвни операции, могат ли да се прилагат и при белодробен карцином? При кои случаи са подходящи?

- Да, “безкръвните операции” се прилагат при белодробен карцином. Нещо повече - у нас те все още се приемат за иновация, докато в повечето страни са определени като златен стандарт. Те са приложими при почти всички случаи, които са показани за оперативно лечение. Операцията може да бъде традиционна или мини-инвазивна. Традиционната, отворена операция се нарича торакотомия и представлява значителна травма за гръдната стена и организма, особено при възрастни хора. При нея се прави разрез между ребрата с дължина около 15-25 см и се поставя ребро-разширител, за да се осигури достатъчно пространство, през което се извършва операцията. Мини-инвазивните операции или т.нар. безкръвни операции на гръдния кош се наричат торакоскопия или VATS - видео-асистирана торакоскопска хирургия. При тях се прави един или няколко малки разреза между ребрата, които са с размер от 3 мм до 2-4 см. През тези “отвори” се въвеждат малка видеокамера и специални хирургични инструменти, посредством които хирургът извършва операцията извън гръдния кош, докато наблюдава всичко, което прави, на голям монитор с висока резолюция. Аз и моят екип в болница “Софиямед” сме специалисти по мини-инвазивна хирургия и до традиционните, отворени операции прибягваме в редки случаи. Мини-инвазивната хирургия е по-сигурна, скъсява болничния престой на пациентите, пациентите се възстановяват по-бързо, имат по-малко болки, по-малко усложнения и странични ефекти, но преди всичко - имунният отговор е по-малък, т.е. по-малко се уврежда имунитетът. Недостатъци са по-високата цена, поради използването на специализирани и скъпоструващи консумативи и инструменти. Също така, не всички болнични заведения са оборудвани с необходимата апаратура, а обучението на хирурзите е дълго и скъпо и е основно в чужбина.

- Д-р Врачански, може ли да се говори за ефективна профилактика на тази коварна болест?

- Профилактиката е съвкупност от начини и конкретни действия, които намаляват вероятността от развитие на определена болест и далеч надхвърля само отказването от цигарите. Основни начини за предпазване от развитието на злокачествени заболявания, в това число и от рак на белия дроб са: промяна в начина на живот и хранителните навици; избягване на известните рискови фактори; навременно лечение на преканцерозните състояния.

- А каква е прогнозата - новите технологии и модерни лечебни методи, и най-вече с правилната профилактика, увеличава ли се периодът, наречен преживяемост?

- Прогнозата при белодробен карцином не е много добра. Петгодишната преживяемост е ниска в сравнение с останалите злокачествени заболявания. Преживяемостта при пациенти с белодробен карцином се увеличава прогресивно през последните няколко десетилетия. С развитие на терапевтичните възможности прогнозата е още по-добра при пациенти, които се диагностицират рано и които са под 50 годишна възраст в момента на поставяне на диагнозата. Болните с НДКБК имат по-добра преживяемост, особено тези пациенти, които преминават през пълния курс на лечение.

Нашият гост

Д-р Врачански е специалист по гръдна и коремна хирургия, завеждащ отделението по “Гръдна хирургия” при УМБАЛ “Софиямед”. Член е на Американската колегия на хирурзите, Съюза на учените в България, европейските асоциации по кардио-торакална и ендоскопска хирургия. Работил е като изследовател в Институт “Каролинска”, Стокхолм, Швеция. Специализирал е в САЩ, Германия, Швейцария. Изнася лекции на научни форуми в Европа, Азия и Северна Америка. Професионалните му интереси и опит са в областта на мини-инвазивната гръдна и коремна хирургия и заболяванията на белите дробове и медиастинума, стомаха, хранопровода, жлъчния мехур, лечение на херния, рефлукс, онкохирургия. Основна цел на д-р Врачански е операциите да се извършват с минимална травма, без болка и без белези.

Коментари

Задължително поле