Преди 365 дни изгубихме Диего, за да имаме Марадона завинаги (ВИДЕО)

Преди 365 дни изгубихме Диего, за да имаме Марадона завинаги (ВИДЕО)

Днес светът на футбола отбелязва една година от смъртта на Диего Армандо Марадона, считан за най-великия футболист на всички времена, за Микеланджело на футбола, за футболен Бог, независимо от човешките си пороци.
Мачовете в Аржентина през уикенда ще започват с минута мълчание и играчите ще се подредят, за да оформят свещения номер „10“ на терена. „Ще ни липсваш до края на животите ни“, се казва в изявление на Аржентинската футболна лига преди годишнината, придружено с видео на живота, головете и трофеите на човека с прякор „Пибе де Оро“ (б.ред от испански: „Златното момче“).
Марадона почина от сърдечен удар на 25 ноември миналата година на 60-годишна възраст, седмици след като се подложи на мозъчна операция заради кръвоизлив. Бившата звезда на Бока Хуниорс, Барселона и Наполи се бореше със зависимости към кокаина и алкохола през годините, като страдаше от чернодробни, бъбречни и сърдечни проблеми, когато си отиде от този свят. Смъртта му шокира феновете по света и десетки хиляди се наредиха на опашка да се сбогуват за последно с легендата по време на тридневния траур в негова памет.
Марадона може и да не е вече на този свят, но продължава да бъде част от живота на аржентинския народ и не само. В Неапол, където Марадона е икона, негова статуя ще бъде открита в присъствието на сина му Диего Марадона-младши.
Тази сутрин президентът на Наполи Аурелио Де Лаурентис остави цветя в т.нар. „Ларго Марадона“ – зона в известния „Испански квадрат“ в Неапол, покрит със стени и графити в чест на аржентинската легенда. Клубът призова феновете да пристигнат за неделния мач с Лацио повече от три часа преди първия съдийски сигнал, за да бъдат налице за възпоменателна церемония, докато Де Лаурентис заяви, че ще има статуи в рамките на стадиона на Наполи. „Играчите ще могат да докоснат ръцете и краката на великия Бог на футбола преди началото на всеки мач“, сподели той.
Марадона е известен най-вече с „Божията ръка“ – попадението му с ръка, което класира Аржентина за полуфиналите на Мондиала в Мексико през 1986 г.. По-късно това попадение е определено за „Гол на века“. 
Преди 365 дни угасна светлина, която блесна в максималния си блясък на Световното първенство в Мексико. Неговото Световно първенство. 
Историята на Марадона обаче не започва тогава. Историята на Диего започна във Вила Фиорито, квартал в Буенос Айрес. „Бяхме лишени от ток, вода, телефон...”, пошегува се Марадона приживе, когато говореше за произхода си. 
 Той е петото от осем деца и започна да играе футбол в по-ниските категории на Аржентинос Хуниорс, по-точно в отбора на Лос Себолитас. Талантът му го кара да дебютира в първия отбор, преди да навърши 16 години.
Пет години по-късно, през 1981 г., той прави скок в Бока Хуниорс, отборът, с който печели единствената му титла в Аржентина. Това постижение му осигурява повиквателна за Световното първенство през 1982 г., но преди да тръгне, той преминава в Барселона, където прекарва само два сезона, а кариерата му е белязана от ненавременен хепатит и сериозна контузия на глезена, която ограничава възможността му да играе за Купата на Краля, Купата на Лигата и Суперкупата.
Италия беше следващата му спирка, когато пристига в Неапол, където изживя най-добрите си дни като футболист. Известното му видео по време на загрявка с неаполитанския отбор служи за описание на неговия гений. Докато другите тичат, той жонглираше с топката с развързаните си калеври в ритъма на закачливото „Live is live”.


Най-забележителният му успех е този на Световното първенство през 1986 г., където той участва в няколко мача, които все го увенчават като крал на футбола, вдигайки титлата с Аржентина.  
Марадона се опита да направи нова атака към световната корона в Италия през 1990 г., но не успя.
Оттам започва неговият футболен упадък, ускорен от проблемите му извън спорта. Сурова 15-месечна санкция след положителна проба за кокаин го насърчи да смени Неапол със Севиля (1992), но кариерата на Диего вече вървеше неудържимо надолу.
Година по-късно той се завръща в Аржентина, за да облече фланелката на Нюел и да се подготви за Световното първенство през 1994 г., където ще изпита едно от най-големите си разочарования, когато беше изключен заради провал на антидопинг контрола.  Кариерата на играча на Марадона приключи на 30 октомври 1997 г., денят, в който той навърши 37 години, дни след като игра срещу Ривър с фланелката на любимата си Бока.
Животът на Диего обаче продължава и днес, независимо от сюрреалистичната картина на неговия последен олтар – ковчега и самотата на световната титла...Не само защото сърцето му остана непогребано и е някъде с нас в нашия свят, а покрай къдрицата му в Неапол феновете вече изричат молитви. Но и защото не е важно какво са ти дали славата и парите. Важното е какво си дал ти на всеки един фен на световния футбол и какво си направил с живота му. А Диего ни даде спомени! Безценни спомени от ерата, наречена романтика във футбола!

Най-четени