Преди 365 дни изгубихме Диего, за да имаме Марадона завинаги (ВИДЕО)

Днес светът на футбола отбелязва една година от смъртта на Диего Армандо Марадона, считан за най-великия футболист на всички времена, за Микеланджело на футбола, за футболен Бог, независимо от човешките си пороци.
Мачовете в Аржентина през уикенда ще започват с минута мълчание и играчите ще се подредят, за да оформят свещения номер „10“ на терена. „Ще ни липсваш до края на животите ни“, се казва в изявление на Аржентинската футболна лига преди годишнината, придружено с видео на живота, головете и трофеите на човека с прякор „Пибе де Оро“ (б.ред от испански: „Златното момче“).
Марадона почина от сърдечен удар на 25 ноември миналата година на 60-годишна възраст, седмици след като се подложи на мозъчна операция заради кръвоизлив. Бившата звезда на Бока Хуниорс, Барселона и Наполи се бореше със зависимости към кокаина и алкохола през годините, като страдаше от чернодробни, бъбречни и сърдечни проблеми, когато си отиде от този свят. Смъртта му шокира феновете по света и десетки хиляди се наредиха на опашка да се сбогуват за последно с легендата по време на тридневния траур в негова памет.
Марадона може и да не е вече на този свят, но продължава да бъде част от живота на аржентинския народ и не само. В Неапол, където Марадона е икона, негова статуя ще бъде открита в присъствието на сина му Диего Марадона-младши.
Тази сутрин президентът на Наполи Аурелио Де Лаурентис остави цветя в т.нар. „Ларго Марадона“ – зона в известния „Испански квадрат“ в Неапол, покрит със стени и графити в чест на аржентинската легенда. Клубът призова феновете да пристигнат за неделния мач с Лацио повече от три часа преди първия съдийски сигнал, за да бъдат налице за възпоменателна церемония, докато Де Лаурентис заяви, че ще има статуи в рамките на стадиона на Наполи. „Играчите ще могат да докоснат ръцете и краката на великия Бог на футбола преди началото на всеки мач“, сподели той.
Марадона е известен най-вече с „Божията ръка“ – попадението му с ръка, което класира Аржентина за полуфиналите на Мондиала в Мексико през 1986 г.. По-късно това попадение е определено за „Гол на века“. 
Преди 365 дни угасна светлина, която блесна в максималния си блясък на Световното първенство в Мексико. Неговото Световно първенство. 
Историята на Марадона обаче не започва тогава. Историята на Диего започна във Вила Фиорито, квартал в Буенос Айрес. „Бяхме лишени от ток, вода, телефон...”, пошегува се Марадона приживе, когато говореше за произхода си. 
 Той е петото от осем деца и започна да играе футбол в по-ниските категории на Аржентинос Хуниорс, по-точно в отбора на Лос Себолитас. Талантът му го кара да дебютира в първия отбор, преди да навърши 16 години.
Пет години по-късно, през 1981 г., той прави скок в Бока Хуниорс, отборът, с който печели единствената му титла в Аржентина. Това постижение му осигурява повиквателна за Световното първенство през 1982 г., но преди да тръгне, той преминава в Барселона, където прекарва само два сезона, а кариерата му е белязана от ненавременен хепатит и сериозна контузия на глезена, която ограничава възможността му да играе за Купата на Краля, Купата на Лигата и Суперкупата.
Италия беше следващата му спирка, когато пристига в Неапол, където изживя най-добрите си дни като футболист. Известното му видео по време на загрявка с неаполитанския отбор служи за описание на неговия гений. Докато другите тичат, той жонглираше с топката с развързаните си калеври в ритъма на закачливото „Live is live”.

Най-забележителният му успех е този на Световното първенство през 1986 г., където той участва в няколко мача, които все го увенчават като крал на футбола, вдигайки титлата с Аржентина.  
Марадона се опита да направи нова атака към световната корона в Италия през 1990 г., но не успя.
Оттам започва неговият футболен упадък, ускорен от проблемите му извън спорта. Сурова 15-месечна санкция след положителна проба за кокаин го насърчи да смени Неапол със Севиля (1992), но кариерата на Диего вече вървеше неудържимо надолу.
Година по-късно той се завръща в Аржентина, за да облече фланелката на Нюел и да се подготви за Световното първенство през 1994 г., където ще изпита едно от най-големите си разочарования, когато беше изключен заради провал на антидопинг контрола.  Кариерата на играча на Марадона приключи на 30 октомври 1997 г., денят, в който той навърши 37 години, дни след като игра срещу Ривър с фланелката на любимата си Бока.
Животът на Диего обаче продължава и днес, независимо от сюрреалистичната картина на неговия последен олтар – ковчега и самотата на световната титла...Не само защото сърцето му остана непогребано и е някъде с нас в нашия свят, а покрай къдрицата му в Неапол феновете вече изричат молитви. Но и защото не е важно какво са ти дали славата и парите. Важното е какво си дал ти на всеки един фен на световния футбол и какво си направил с живота му. А Диего ни даде спомени! Безценни спомени от ерата, наречена романтика във футбола!