“Пиша Ви днес от Долината Панчир в стъпките на баща ми, с войни-муджахидини, готови за пореден път да се опълчат на талибаните. Имаме достатъчно амуниции и оръжия, които търпеливо събираме още от времето на баща ми, защото знаехме че този ден може да дойде. Разполагаме също така с оръжия, пренесени от афганистанци, които последваха призива ми за съпротива в Долината Панчир. С нас са войници от редовната афганистанска армия, отвратени от предателството на командващите им офицери и пренесоха всичко което могат до Панчир. Бивши военнослужещи от специалните части на въоръжените сили на Афганистан също се включиха в нашата борба. Но това няма да е достатъчно.”

Това написа в публикация за “Вашингтон Пост” на 18 август, 32-годишният Ахмад Масуд, лидер на новосъздадения Национален Фронт за Съпротива в Афганистан, наследник на Обединения национален фронт и Северния съюз, създаден от едноименния му баща близо 40 години по-рано. Защото ако Долината Панчир, разположена на около 150 километра от столицата Кабул, във високопланинските райони на веригата Хиндукуш, е символ на нещо, то е на духа на съпротива срещу всеки опит за нашествие на територията общо известна като Афганистан.

И ако страната се смята за “гробището на империите”, чийто пустинни равнини, планински релеф, стръмни скалисти склонове и най-вече непокорни обитатели, са счупили зъбите на не един и двама мегаломани - от Александър Велики, през персите и Чингиз Хан, до Брежнев и Джордж Буш-младши - етническите таджики от Долината Панчир са символа на този непокорен дух последните 40 години. Откъдето и ще започнем историята на Ахмад Масуд-син.

Главната буква на географското понятие “долина” не е случайна. Ахмад Шах Масуд, бащата, създава прецедент в световната дипломация и военно дело, когато през 1983 г., след две години неуспешна кампания на Червената армия да превземе обградената от всички страни Панчир, практически принуждава Москва да подпише временно примирие с него. Тоест с “Долината Панчир”, защото СССР не признава по никакъв начин таджиките в Афганистан, като отделен народ и местността е “страната” по договора. Смейте се колко искате, фактите са там. Едва тогава САЩ осъзнават, че в Афганистан има човек, на когото може да се разчита. И ЦРУ започва да използва муджахидините на Масуд и обединените от него племенни вождове под името Северен съюз за подривните си операции срещу Червената армия.

В които на “Лъвът на Панчир” не липсва въображение. Сред един от най-куриозните “анекдоти” от тази безжалостна война, известен от различни свидетелства и разсекретни документи, е нападението на муджахидините над военен конвой между 1985-86 г., който превозва лимузина “Волга”, предназначена за подарък за тогавашният президент на Афганистан, Бабрак Кармал. Или друг вископоставен апаратчик от марионетния комунистически режим в Кабул - остават съмнения. Поради невъзможност да прекарат “Волга”-та през стръмните била, ограждащи Панчир, муджахидите разглобяват автомобила, пренасят частите на гърба на мулета и го сглобяват отново от другата страна. За да се вози, когато може в него, Шах Масуд по 150- метровия път, останал за ползване след продължаващите с години съветски бомбардировки. Няма генерал от Червената армия от това време, воювал в Афганистан, да не е признал стратегическите способности на “Лъва” да дърпа опашката на “Мечката”. В крайна сметка 9 години съветски ботуш не влиза в Панчир. А подривните операции на неговите муджахидини нанасят трайни психологически вреди на десетки хиляди руски наборни войници, които започват да наричат враговете си “духи” - призраци.

И след поражението и изтеглянето на СССР през 1989 г. три години по-късно именно войските на Ахмад Шах Масуд превземат Кабул и свалят марионетното правителство, останало от влиянието на Москва. Двамата с генерал Достун, военен предводител на узбекското малцинство, успяват да създадат относително стабилно правителство в столицата (под формалното лидерство на Гулбулдин Хекматияр, който не е в страната), но се сблъскват с “фундаментален” проблем - вакуумът, който през тези три години докато възстановят силите си и достигнат до Кабул е запълнен от саудитските долари на “Ал Кайда” и Осама бин Ладен, а движението на “учениците на Исляма” - т. нар. “талибани” вече е завзело големи територии от страната.

На власт като министър на отбраната на Афганистан до 1996 г. през септември същата година, Ахмад Шах Масуд се озовава срещу армия от въоръжени до зъби талибани, финансирани от Пакистан и Саудитска Арабия и напълно изоставен от външна подкрепа. Масуд предава Кабул и се завръща в Панчир, където продължава съпротивата срещу талибаните. На 9 септември 2001 г. терористи от “Ал Кайда”, прикрити като журналисти от телевизия “Ал Джазира”, след месеци чакане за интервю с легендарния лидер, взривяват пластичния експлозив в камерите си в дома му. Новината за убийството му подава сигнала на съратниците им в САЩ за следващото им действие - 11-ти.

С образование, но без военен опит

Че визитката на младия Ахмад Масуд-син е цялата биография на баща му, няма съмнения. Мнозинството от международните наблюдатели изтъкват, че Западът все пак е инвестирал по един или друг начин в него - учил е военно дело в британската Кралска военна академия “Сандхърст”, има бакалавърска степен по същата дисциплина от лондонския “Кингс Колидж” през 2015 г.. А защитената магистратура година по-късно е била посветена на борбата с талибаните. Всичко, но без реален военен опит. Останалото ще да е “Ако е рекъл Господ”.