Битка за формулата за размера на пенсиите

Предстои парламентът да реши как ще бъдат увеличени пенсиите през 2023 г. Някои заподозряха в направените предложения начало на предизборна кампания.

Парламентът трябва да избере между три възможни варианта

Увеличение на изплащаните суми още от 1 януари ще изисква допълнително 1,8 млрд. лв.

12% ръст, ако не бъдат гласувани промени

Битка за формулата за определяне размера на пенсиите предстои в парламента. Депутатите ще трябва да изберат между три варианта за увеличение на пенсиите през 2023 г. Два от вариантите, предложени от депутати от БСП и от ПП, вчера бяха разгледани на Национален съвет за тристранно сътрудничество, но не получиха подкрепа от работодателите.

Представители на работодателските организации в страната заподозряха, че зад проекта на БСП стои началото на предизборна надпревара. Но крайното решение за увеличението на пенсиите през следващата година ще бъде на Народното събрание.

Предложението на БСП е през 2023 г. пенсиите да бъдат увеличени на два пъти - от 1 януари и от 1 юли. Предложението предвижда от началото на 2023 г. да бъде направено ново преизчисление на пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г., подобно на това, което беше направено от 1 октомври 2022 г. Но този път да се използва коефициент за всяка година трудов стаж в размер на 1,35.

От 1 октомври пенсиите бяха преизчислени, но за целта беше използван коефициент за всяка година трудов стаж, който е действал в момента на отпускането им. В резултат много от старите пенсии, отпуснати преди повече от 7-8 години, бяха увеличени, а разликата между старите и новите пенсии беше намалена. Въпреки това старите пенсии останаха по-ниски от новите. Ако двама души имат един и същи трудов стаж и еднакъв индивидуален коефициент за определяне на пенсията, тоест ако заплатите им са имали едно и също съотношение към средния осигурителен доход когато са работили, пак получават различни пенсии според това през коя година са се пенсионирали. И хората, които са се пенсионирали по-отдавна взимат по-малко. Причината е, че през годините беше увеличаван коефициентът за всяка година трудов стаж. До 1 април 2009 г. всяка година осигурителен стаж се умножава по 1 на сто. За пенсиите, отпуснати между 1 април 2009 г. и 31 декември 2016 г., процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,1. От 1 юли 2017 г. тежестта на всяка година стаж става 1,126 на сто, от 1 юли 2018 г. - 1,169 на сто, от 1 юли 2019 г. до 24 декември 2021 г. е 1,2 на сто, а след 25 декември 2021 г. е 1,35 на сто.

Затова от БСП предлагат от 1 януари да има още едно преизчисление на пенсиите, което ще доведе до най-голямо повишаване на най-старите пенсии. През 2023 г. линията на бедност ще бъде 504 лв. А минималната пенсия сега е 467 лв. 44,8 на сто от всички пенсии за трудова дейност са в този минимален размер. И поне през първата половина на следващата година ще бъдат под линията на бедност, става ясно от мотивите на депутатите.

От 1 юли 2023 г. да има още едно преизчисление на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 г., предлагат от БСП. Като индивидуалният коефициент на всеки пенсионер се умножи със средномесечния осигурителен доход за страната през 2021 г. Какъв ще бъде ефектът от тази променя не става ясно и от мотивите на депутатите. Ако бъде направено преизчисление на пенсиите от 1 януари, второто преизчисляване от 1 юли може да не доведе да съществена промяна на получаваните от пенсионерите пари. Освен това при варианта на БСП за пенсиите, отпуснати през настоящата година, през 2023 г. няма да има никакво увеличение.

Предложението на БСП не беше подкрепено от работодателите. Само преизчислението от 1 януари би струвало на държавната хазна 1,8 млрд. лв. При положение, че няма нова бюджетна рамка, а в парламента обсъждат удължаване на действащия в момента бюджет, гласят мотивите им.

Предложението на ПП е да бъде променено “швейцарското правило” за ежегодно увеличение на пенсиите. В момента важи правилото, че пенсиите се индексират от 1 юли с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход и с 50 на сто от инфлацията за предходната година. От ПП предлагат индексацията да бъде с 100 на сто от по-голямото - от нарастването на осигурителния доход или инфлацията. Това ще доведе до малко по-висок ръст на пенсиите всяка година спрямо досега използваната формула. В мотивите си от ПП посочват, че така старите пенсии няма да изостават от размера на новите. Но проблемът при тази формула е, че в годините след период на висока инфлация, каквато ще бъде 2023 г., старите пенсии може да надминат по размер новите. И това предложение не беше подкрепено от работодателите, защото няма направени разчети до какви допълнителни разходи ще доведе.

Ако никой от предложените нови варианти за определяне на пенсиите не бъде приет, за 2023 г. ще остане в сила досегашното “швейцарско правило” за индексиране. В този случай пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли с 12 на сто.

Ще бъде малко над линията на бедност през 2023 г.

Отлагат правилата за минималната заплата

Бизнесът иска да не бъдат взимани предвид най-високите възнаграждения

Предлагат да бъде 50% от средната

Синдикатите и работодателите са на различни мнения по отношение на минималната заплата.

Въвеждането на формула за автоматично увеличение на минималната работна заплата вероятно ще бъде отложено във времето. На Национален съвет за тристранно сътрудничество разгледаха предложението на БСП минималната заплата за всяка година да се определя до 30 ноември на предходната и да бъде в размер 50% от средната за страната.

Повечето участници в дискусията се съгласиха, че трябва да има правила за определяне на минималната заплата, но не беше постигнат консенсус какви да бъдат те. Повод за внесеното в парламента предложение е нова директива на ЕС за адекватните минимални заплати. Тя препоръчва всяка страна членка да въведе правила за адекватно определяне на минималната заплата. Европейската комисия дава и конкретни предложения какви може да бъдат тези правила - минималната заплата да бъде 50% от средната за страната или 60% от медианната заплата. Медианната заплата се получава като всички работещи хора бъдат подредени по размер на получаваното възнаграждение и се вземе заплатата на този, който стои точно по средата в класацията.

При минимална заплата от 710 лв. след плащане на данъци и осигуровки хората получават 549 лв. Това ще бъде само с 45 лв. над линията на бедност, която през 2023 г. ще бъде 504 лв., мотивира предложението на БСП депутатът Георги Гьоков. Това са работещи бедни, продължи той. Ако сега не вдигнем минималната заплата с 140 лв., догодина ще трябва да я увеличим с 300 лв., каза Георги Гьоков.

Работодателите се обявиха категорично против предложението. Според АИКБ директивата на ЕС насърчава колективното договаряне на заплатите по браншове. Освен това е по-добре да бъде използвана формулата минималната заплата да бъде 60% от медианната, смятат от АИКБ. Така малкото на брой хора с много високи заплати няма да оказват влияние върху минималната заплата.

Само в София средната заплата е над 2000 лв., в останалите области в страната е много по-ниска, заявиха от БСК. Приемането на предложението без сериозен анализ може да доведе индустрията на застой, до допълнителни инфлационни процеси и до обръщане на тенденцията в заетостта в обратна посока, смятат от БСК.

Предложението на БСП е старт на предизборна кампания, заявиха от БТПП. При рязко увеличение на минималната заплата ще се стигне до това хора без образование да получават колкото тези със средно, което няма да е добре за мотивацията на работниците, допълниха от БТПП. Според социалното министерство социалните партньори трябва да приемат критерии за определяне на минималната заплата, но не дадоха предложение какви да бъдат тези критерии.

Синдикатите искат минималната заплата да стане 850 лв. от началото на 2023 г. Ако бъде приета формулата минималната заплата да е 50% от средната, трябва да се взимат данни за средната заплата до края на третото тримесечие на предходната година, смятат синдикалистите.

Увеличението за година в столицата е с 350 лв.

В София взимат средно над 2400 лв.

Най-малко изработват в Кюстендил

Само в София заплатите са средно над 2400 лв., във всички останали области са под 1700 лв.

Средната заплата в София е 2423 лв., показват данните на НСИ за септември. Само в рамките на година средната заплата в столицата е нараснала с 350 лв., или с 16,9 на сто. Именно в София е отчетено най-голямото увеличение на заплатите през последните 12 месеца. Тъй като много хора нямат увеличение на възнагражденията, ядно други са получили значително увеличение, за да бъде средният ръст с 350 лв. на месец, коментираха финансисти.

Във всички останали области средната заплата е много по-ниска от тази в София и е под 1700 лв. Най-близки до столичните са възнагражденията в област Враца, където взимат средно по 1698 лв. Основната причина за това е, че във област Враца попада АЕЦ Козлодуй. Освен това във Враца бяха открити няколко предприятия. В областта заплатите са нараснали с близо 20 на сто за година, или с 282 лв.

На трето място по заплати е София-област. Там получават средно по 1658 лв., като за година увеличението на възнагражденията е с 18,4% или средно с 258 лв. Причината за това е близостта до столицата. На четвърто място по заплати е област Стара Загора, където средното възнаграждение е 1655 лв. За година заплатите в областта са нараснали със 17%, или с 241 лв. Топ пет на областите по заплати се допълва от област Варна. Там средното възнаграждение е 1625 лв., което е увеличение с 13 на сто, или със 187 лв. за година.

На шесто и седмо място в класацията са областите Разград (1554 лв.) и Пловдив (1538 лв.). Във всички останали области средните заплати са под 1400 лв. Най-ниски са възнагражденията в област Кюстендил - само 1195 лв.

Бизнесът е против, няма да има стимули да се връщат на работа

Минимална заплата за майките с деца до 2-годишна възраст на децата

Всички се обединиха срещу проекта

Работодатели, синдикати и министерството на труда смятат, че майките не трябва да взимат минимална заплата през втората година от майчинството.

През втората година на майчинството майките да получават обезщетение в размер на една минимална заплата, предлагат от БСП. Проектът вчера беше разгледан на Национален съвет за тристранно сътрудничество. За разлика от повечето случаи, в които работодатели и синдикалисти са на коренно различно мнение, в този случай те се обединиха срещу предложението.

В момента през втората година от майчинството майките получават по 710 лв. на месец, колкото е и минималната заплата. Но сумата се определя всяка година с закона за бюджета и дълги години беше останала в размер на 380 лв. Ако предложението на депутатите бъде прието, парите за майките ще нарастват автоматично с увеличението на минималната заплата.

Законопроектът не стимулира майките да се завръщат на пазара на труда през втората година от майчинството, коментираха работодатели. Това е съществен проблем за бизнеса, той като според някои изследвания в момента на пазара на труда има недостиг на 200 хил. души. Против предложението се обявиха и синдикатите. Ако предложението бъде прието, ще има майки, които ще взимат повече, отколкото са получавали преди да родят, каза Ася Гонева от КНСБ. Върху минималната заплата се плащат данъци и осигуровки, а върху обезщетението за майчинство няма налози. Ако предложението бъде прието, работилите на минимална заплата ще взимат повече след като родят.

Против предложението се обявиха и от социалното министерство. Предложението няма да стимулира майките да се завърнат на пазара на труда. Няма да способства и за професионалната квалификация на майките, гласят мотивите на министерството.

Според разчети на НОИ, ако предложението бъде прието от парламента, разходите на държавната хазна ще нараснат с 82 млн. лв.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения