Болярските съкровища от Мисионис развълнуваха Варна

Масивни сребърни позлатени или златни наушници, които съпругите и дъщерите на видните господари на Балканите от XIV в. носели

Най-забележителна е великолепната сребърна чаша с изображения на дракон

Тези дни в морската столица Варна, на най-голямото лятно изложение за книги в България “Алея на книгата”, с голям успех представихме най-новата книга, чийто автор съм, заедно с археолога от Търговище Стефан Иванов - “Болярските съкровища на средновековния Мисионис”, публикувана от Издателство “Славена”. На събитието присъства и кметът на Община Търговище д-р Дарин Димитров, с чиято безкористна помощ вече десетилетия е разкриван великолепния античен и средновековен град.

Представянето на книгата във Варна.

Както личи от името на книгата, темата този път не е за по-ранната история на Мисионис, а за последния период от съществуването му през XIII-XIV. Тогава той е бил последна преграда срещу нашественици на подстъпите на столицата на Второто българско царство Търновград. По това време градът вече носи хубавото българско име Косово, с което го знаят османските хронисти. Според техни данни и археологическите свидетелства през 1393 г. твърдината е оказала силен отпор на прииждащите откъм Шумен турци. В пожарищата на превзетата с яростен щурм крепост археолозите откриват множество начупени красиви бижута от злато и сребро, разказващи за блясъка на аристокрацията на Второто Българско царство.

Преди всичко трябва да се отбележи почти напълно запазеният рангов колан на български болярин от ХIV в., състоящ се от сребърни позлатени кръгли апликации и такива с форма на “двойна лилия”, които са били пришити върху основа от кожа или плат. При разкопките са откривани и единични апликации от такива колани, подсказващи и за други лица от висок произход. Жалко е, че не са запазени токите и накрайниците, където, според запазени примери от епохата, са били изобразени фантастични животни (дракони, змейове), хералдически лъвове и т. н. Тези аксесоари са били дълги 1.3-1.7 м и краят е висял елегантно от едната страна под коляното.

Модата на аристократичните мъжки колани идва от Запад и се разпространява на Балканите през ХIV в. Това са рангови отличия, връчвани на заслужилите благородници от владетелите като акт на посвещаване в рицарство. Примери за тези атрибути се виждат на всички запазени портрети на български аристократи от епохата (църквите в Станичене, Долна Каменица, Калотина, Земен и др.) Те се откриват в съкровища или като единични находки при Варна, Търновград, Шумен, Никопол и др.

Подобни рангови знаци през XIV в. са притежавали и високопоставените дами. Става дума най-вече за масивните сребърни позлатени или златни наушници, които съпругите и дъщерите на видните господари на Балканите от XIV в. носели окачени на различни видове високи шапки и сложни набори за глава. Откриваните в пожарищата на Мисионис наушници се отличават с красивата си декорация, като са използвани изтънчените златарски техники филигран, гранулация, ажур и др.

Благородните дами от Мисионис/Косово от XIV в. са носели също пръстени, торкви, диадеми и прочелници от скъпоценни метали, представлявали истински произведения на бижутерското изкуство. Варварското унищожение на града не позволява да се види техния истински блясък, но това се компенсира от важни находки от неговите околностите. Става дума за заровени набързо съкровища от оцелелите боляри, отстъпващи от опустошения град към още свободната столица Търновград.

Едно съкровище е закопано край с. Черковна, само на 5 км югоизточно от руините на Мисионис/Косово. То се състои от сребърна позлатена чаша (тас) с прекрасни изображения и от два чифта красиви дамски наушници - сребърен позлатен и златен. Най-забележителна е великолепната сребърна чаша, върху която се откриват изображения на дракон, два двуглави орела, два хералдически лъва и разнообразни растителни орнаменти. Това забележително произведение на средновековното изкуство е сътворено в западноевропейски ателиета. То свидетелства и за зараждането в България през ХIV в. на истинска феодална хералдика от западен тип.

Подаряването от царя на сребърна чаша за пиене на вино също е важен рицарски обичай, навлязъл у нас в XIV в. Такива декорирани с орнаменти и образи предмети са намерени в българските съкровища от епохата, открити в Никопол, Дружба, Шумен, Гогошу и др. Както и екземплярът от Черковна, всички те са изпълнени в западноевропейските ателиета на Дубровник, Венеция, Монпелие във Франция и др. Заедно със скъпоценната за семейството вещ, видният болярин от Мисионис/Косово е заровил в земята представителните накити на своята съпруга и може би дъщеря - масивни сребърни позлатени и златни чифтове разкошни сребърни наушници.

Друг чифт сребърни позлатени наушници е открит на километър от Мисионис в местността “Хижата”. А още две много важни находки са намерени в останките на малката крепост “Хисар кале”, отстояща на 3 км западно от средновековния град във вътрешността на водещия към столицата Търновград планински проход “Дервент” или “Боаза”. Едната е съкровище от 51 златни византийски монети от първата половина на ХIV в., което явно е укрито в земята също след падането на Мисионис/Косово. Другото съкровище се състои от мъжки болярски колан със сребърни позлатени апликации и 12 наушници от скъпоценен метал, сред които блести един рядък луновиден екземпляр. Според данните от запазените стенописни изображения, такива наушници са носели най-високопоставените дами, често от царско потекло. Подобни примери се срещат в стенописни изображения от средновековна Сърбия и някои сръбски учени дори смятат, че става дума за висша българска мода, пренесена в сръбския кралски двор от сестрата на цар Иван Александър, Елена, при брака є с крал Стефан Душан.
 След превземането на Мисионис/Косово животът на историческия хълм изчезва, но оцелели жители се заселват в равнината и по-късно основат Ески Джумая, днешния Търговище. За първи път град Ески Джумая е споменат в документ от 1573 г., в който става дума за живеещи там влиятелни търговци на овце, снабдяващи армията на Османската империя. Името в превод означава “стария пазар” и показва, че той наследява някогашните търговски традиции на древния Мисионис.

Болярските съкровища от Мисионис/Косово не са само пример за изчезналия блясък на нашата аристокрация от ХIV в. Те трябва да напомнят на съвременниците за саможертвата на много българи в трагичните времена на кървавото османско нашествие. Турският летописец Мехмед Нешри е настроен негативно към християните, но се вижда принуден да предаде гордите думи на управителя на Косово: “Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!” Същото мълви и кефалията на Свищов, който “не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка.”

Словата на косовския военачалник почти дословно повтарят благословиите към загиналите във войните срещу османците, отразени в Палаузовия препис на Бориловия синодик от края на ХIV в. Там се обявява вечна памет “на протокилийника Приязд и воеводата Балдьо, които бяха убити за вярата на своя господар...” И по-нататък: “На Семир, Йончо, Добромир, Иваниш и на всички, които заедно с тях проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра...” А вече след края на бойните действия севаст Огнян накарал да изсекат на една скала в крепостта Боженишки Урвич край Ботевград надпис, предназначен за бъдещите поколения: “Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз държах вярата на цар Шишман”.