Горещата вълна в Гърция с прогнози да счупи рекорда от 1987 г.

Безпрецедентна за гръцките данни е жегата от последните няколко дни, която изглежда ще надскочи по продължителност дори известната жега от 1987 г. Може би е дори по-опасна от тази, която страната преживя около средата на 80-те години и според директора на Националния институт по метеорология в Гърция, Антонис Лалос всичко това е следствие от изменението на климата не само в Гърция и Средиземноморието, но и като глобален феномен.

Температурите, регистрирани в тази гореща вълна (с прогноза от 45 градуса), както и нейната продължителност, я правят още по-опасна от тази през 1987 г., когато загинаха над 1300 души.

„Рекордът, който имахме през 1987 г., когато за около 12-13 дни температурите отново бяха много високи, изглежда, че сега ще бъде счупен, тъй като тази продължителност ще бъде много по-дълга. Изглежда, че тази гореща вълна от Африка, която ни измъчва ще продължи поне до следващия уикенд. Няма видим механизъм или система от Западна или Северна Европа, която да се придвижи към Балканите и по някакъв начин да измести тези топли въздушни маси от нашия регион. Добре познатите „сезонни” ветрове, които са ветрилото на нашия регион, които ни помагат да преодоляваме летните горещини, ги няма, в резултат на което до края на месеца не се вижда светлина в тунела", каза характерно г-н Лалос.

Директорът на Националния институт по метеорология обясни какво означава изменението на климата за Гърция и Средиземноморието по отношение на климатичните условия, преобладаващи в региона тези дни.

„Тъй като температурата на Земята се повишава, времето ще става по-хаотично. С други думи, в един момент ще има затруднения да се прогнозира точно какви бури ще имаме, дали ще бъдат с безпрецедентна интензивност. Нови пустини също ще започнат да се появяват в Южна Европа и в страни като Гърция, Испания, Турция и Италия, тъй като ще имаме опустиняване на тези райони. С други думи, всички проучвания сочат, че ще имаме по-суров климат и много по-високи температури в средиземноморския басейн, така че валежите ще намалеят и летните дъждове ще изчезнат до известна степен. Горещите вълни ще се увеличат, ще имаме удължаване на летния сезон, който може да бъде два или повече месеца за всички туристически райони. Ако нещо не се промени към по-добро, след повече от около 50 години, до 2100 г. ще имаме проблеми с населението, точно както е при африканските държави. Те също са жертви на изменението на климата, защото дъждовете наистина намаляха и светът бавно ще започне да се движи по на север“, подчерта г-н Лалос.

Що се отнася до горещата вълна от 1987 г., това е може би най-зловещото нещо, преживяно в Гърция.

"Бетонът гореше, влаковите релси се изкривяваха и възрастните хора умираха от жега. Горещата вълна от юли 1987 г. беше регистрирана като най-смъртоносната в Гърция, с официални данни за 1300 мъртви и неофициални данни за 1500. По това време е имало много малко климатици – основно в Атина и Солун, и то само в домовете на заможни семейства. Идеята за климатизирани общински пространства вероятно е бил сценарий от научна фантастика, като атиняните се „задушавали“ на 44 градуса по Целзий. Повечето болници в страната също са били без климатици, в резултат на което много възрастни хора, търсещи помощ, се озовали в пещ и умирали от топлинен удар. Дискомфортът ставал още по-силен поради облачността в Атина и високите нива на влажност, които преобладавали тези дни в столицата".