Снабдява организма с лесно усвоими растителни въглехидрати

Може да се консумира и суров, но внимателно

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Грахът е представител на семейство Бобови. Не случайно е определян като зелен шампион сред бобовите растения, убедително доказала се с богатство на белтъчини и фитонутриенти цялостна храна. От тези, които се готвят, заедно с другите представители на Бобови, грахът е номер 1 по най-полезни хранителни вещества на една калория (справка - Джоуел Фърмън).

През вековете зелените зрънца имат почетно място на родната трапеза. В най-далечни времена грахът се е консумирал само изсушен. В следващ етап - след селекция на италиански градинари, зрънцата започнали да се ядат и сурови. По-късно става популярно да се вари, като технологията е подобна на тази при фасула - кратка високотемпературна обработка, последвана от по-продължително къкрене. Може да бъде приеман и в сурово състояние, когато е пресен и свеж. Тогава, наред с всички негови качества, които ще изброим по-долу, е изненадващо добър източник на витамин С - в 100 г пресен продукт се съдържат до 40 мг от този витамин, което е почти 70% от препоръчителния минимален дневен прием. Все пак трябва да се има предвид, че суровите бобови растения съдържат вид протеини, наречени лектини, които могат да дразнят храносмилателния тракт, затова хората с по-чувствителни стомаси трябва да се въздържат от консумацията им в сурово състояние.

Зеленият грах е богат на фолати, които правят ненужен приема на синтетична фолиева киселина. Значителни са и количествата на други витамини от групата В (пантеонова киселина, ниацин, тиамин и пироксидин), каротеноиди (включително провитамин А, зеаксантин и лутеин), витамин К, желязо, калций, мед, цинк и манган. Прекрасен източник на белтъчини с добър аминокиселинен профил. Съдържа и много полезен полифенол, наречен куместрол. В зелените зрънца се откриват и изключително ценните сапонини. Съотношението на Омега 3 към Омега 6 мастните киселини в състава му е 1 към 4, което не е за пренебрегване, като се има предвид, че повечето варива и зърна са с далеч по-неблагоприята пропорция.

Необходимо е да припомним, че има доста разнопосочни мнения по въпроса за бобовите растения - от тяхното пълно отричане от последователите на палео диетите, до възхваляването им сред веганите и вегетарианците. В какво се обединяват многобройните научни изследвания?

Факт е, че бобовите растения съдържат фитинова киселина (фитат), която частично инхибира минералната абсорбция. Това много лесно може да бъде преодоляно чрез консумация на храни, мощно усилващи минерална абсорбция, като лук и чесън. Не случайно сред най-популярните комбинации при готвене на грах са със зелен и зрял лук, чесън, домати, копър, магданоз, гюзум, мента и др.

Сред достойнствата на зеления грах е и това, че снабдява организма с лесно усвоими растителни въглехидрати и същевременно е нискокалорична храна. Богатството на растителни фибри и ниският гликемичен товар правят граха съюзник в борбата срещу затлъстяването и захарния диабет. Приемът на 3 чаши грах седмично намалява нивата на кръвна захар, нивата на инсулин и тези на лошия холестерол.

Грахът, както и останалите бобови култури, има високо съдържание на резистентна скорбяла. Научният свят сравнява нейното “поведение” с това на фибрите. Също като тях тя “устоява” на смилането и достига до дебелото черво неразградена до глюкоза. Така подпомага отслабването, спира упорития запек, поддържа стабилни нива на кръвната захар и намалява риска от рак на дебелото черво.

Проучване на университета в Мексико сити доказва, че наличието на куместрол, лутеин и зеаксантин в граха осигурява защита срещу дегенеративни заболявания на очите и рака на стомаха. Зелените зърна са фактор в превенцията срещу болестта на Алцхаймер и артрита, благодарение на противовъзпалителните свойства, които притежават. Имат ефект и при забавяне процесите на стареене.

Зеленият грах е добър екологичен избор за щадящо отношение към почвите. Много непретенциозна култура, която спада към растенията, в  чиято коренова система се открива изобилие на азотфиксиращи бактерии, естествено обогатяващи местата на засяване с азотни съединения.

Рецепта на Илия Илиев

Грах със зеленини

(1 порция)

Към 100 г пресен грах прибавяме нарязани по около 30 г морков и глава целина. Може да я заменим със селъри. И зелен чесън, зелен лук, пресен гюзум или мента. Сместа се покрива с вода и се вари до пълна готовност на съставките. Ако ястието остане водно, се добавят 2 суп. л. смлени овесени ядки или 1 ч. л. овесени трици. Сервира се със ситно нарязан копър.