Много хора заминават да работят в страни от ЕС, като някои от тях са наети и изпратени от български фирми. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това при какви условия осигуровки може да бъдат плащани в България.

Българско дружество има договори с немски клиенти за обгрижване на възрастни хора и почистване на домовете им в Германия. Фирмата ще сключи граждански договори с българи по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за почистване на домове и обгрижване на възрастните хора. Поставен е въпросът: Може ли на български гражданин, сключил граждански договор по ЗЗД с българско дружество, и изпратен да почиства домове и да обгрижва възрастни в Германия, да бъде издадено удостоверение А1 и дължимите данъци и осигуровки да бъдат плащани в България?

I Общи правила в ЕС

Отношения в сферата на социалната сигурност в България се регулират от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС. Един от главните принципи в Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 е, че хората, попадащи в приложното им поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава членка. А спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка (т.е. законодателството на държавата по месторабота).

В България хората, които полагат труд без трудово правоотношение по смисъла на чл.4, ал.3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), спадат към категорията „самостоятелно заети лица“. В конкретния случай лицата ще извършват трудова дейност по граждански договори в Германия, следователно за периода на трудова заетост в Германия спрямо тях е приложимо изцяло немското законодателство и всички задължителни осигуровки са дължими в Германия по местните правни разпоредби.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигуровки могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от въпросното законодателство (в случая на Германия).

Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени пред НАП, като бъде представено удостоверение А1, издадено от компетентна институция на държавата по месторабота (Германия). Този документ ще удостовери, че лицата са подчинени на германското осигурително законодателство за периода, посочен в него, и за тях не се дължат задължителни осигуровки по българското законодателство.

Следователно лицата по граждански договори (самостоятелно заети), които работят само на територията на друга държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава.

II Изключения от общото правило

Командироването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 е уредено в чл.12 от същия и се различава от разпоредбите за командироване във вътрешното ни законодателство.

Изпращането на работници по трудови правоотношения с работодател в България временно да извършват дейност в друга държава членка е съгласно чл.12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004. В тези случаи работодателят подава искане/уведомление за издаване на удостоверение А1 за командированите от него наети лица.

Що се отнася до специалното правило на чл.12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, касаещо самостоятелно заетите лица, които временно работят в друга държава членка, тази разпоредба урежда правилата за „самокомандироване“ на тази категория лица.

Разпоредбата поставя редица условия, чието изпълнение е задължително, за да остане приложимо законодателството на изпращащата държава, като изключение от основното правило (прилагане на законодателството по месторабота).

Съгласно чл.12(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава 24 месеца. Тоест има три условия, чието изпълнение е абсолютно задължително, за да може за лицата да остане приложимо българското осигурително законодателство. Тези условия са:

- обичайно осъществяване на дейност като самостоятелно заето лице в държавата, в която е установено;

- извършване на подобна дейност в другата държава членка; 

- срок, не повече от 24 месеца.

Изразът „което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице“ се отнася до лице, което обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата, в която е установено. Критериите за значителни дейности са въведени в Регламент (ЕО) №987/2009 и Решение №А2 от 12 юни 2009 г. за тълкуване на чл.12 от Регламент (ЕО) №883/2004. По отношение на критерия „оборот“ - приходи, получени от работа в България, се третират като оборот на територията на изпращащата страна.

Съгласно чл.14(3) от Регламент (ЕО) №987/2009, за да се възползва от разпоредбата на чл.12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 и да остане приложимо законодателството на държава членка, в която е установено, самостоятелно заетото лице трябва да е упражнявало значителна част от дейността си определено време преди датата, на която би искало да се приложи специалното правило на чл.12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004. Административната комисия за координация на системите за социална сигурност определя извършването на дейност за период от поне два месеца като индикация, че е изпълнено това изискване.

Самостоятелно заети лица, които временно работят в друга държава членка, също така трябва да продължат да отговаря на изискванията за упражняване на тази дейност в държавата, в която са установени, за да могат да я извършват и след завръщането си.

Решаващо условие за прилагане на чл.12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 е самостоятелно заетото лице да извършва подобна дейност в другата държава членка. В най-общия случай трудова дейност в същата стопанска сфера може да се разглежда като „подобна“.

Чл.12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 е приложим, ако работата в другата държава членка е с временен характер за период, който от самото начало е определен до 24 месеца.

Продължителността и дейността, която ще се осъществява, трябва да са предварително определени и доказани с представяне на съответните договори. При неизпълнение на някое от изброените по-горе условия, посочените в запитването лица не могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство докато работят в Германия и за тях ще се прилага законодателството на Германия.

Компетентната териториална дирекция на НАП извършва преценка за изпълнението на всички задължителни условия. При временна работа на самостоятелно заето лице в друга държава членка, това лице има задължение да уведоми (по възможност предварително) НАП, като попълни съответния образец на уведомление (образец ОКд 238). В същия образец се попълва и искане за издаване на удостоверение А1. Към искането за издаване на удостоверение А1 се прилагат доказателства за наличие на основанията за издаване на въпросното удостоверение.

Преценката за наличие на основанията за издаване на удостоверението се извършва от органа по приходите в НАП след подадено искане/уведомление във всеки конкретен случай съгласно конкретната фактическа обстановка и след преценка на представените доказателства.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.