При договор на наем обикновено се дава депозит в размер на един-два наеми. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това дължи ли се ДДС за тези суми. Допълнително разглеждаме облагането на услуги, получени от чужбина.

I ДДС за депозит по договор за наем

Юридическо лице сключва договор за отдаване под наем на недвижим имот, като в него е заложено, че наемателят е длъжен да плати депозит в размер на един месечен наем – 20 хил. лв. без ДДС. Наемателят е платил депозита без данъка и не желае да му бъде издадена фактура с ДДС (общата сума на фактурата е 24 хил. лв. с ДДС). Сметката на наемодателя, по която е постъпила сумата по депозита, е разплащателна и дружеството ползва тази сума за оперативни нужди. Поставен е въпросът: Трябва ли наемодателят да издаде фактура с включен в нея ДДС, като изисква от наемателя плащането на цялата сума?

Съгласно чл.9 от Закона за задълженията и договорите, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Предварителните плащания като задатък, капаро, предплата, депозит и други подобни, извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции: потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. Независимо от изложеното до тук, разгледани в данъчно-правен аспект, предварителните плащания биха могли да имат и характер на частично авансово плащане, и като такива биха могли да обуславят изискуемост на данъка, в случай, че доставката, по повод на която е извършено плащането, е облагаема.

За данъчното третиране на предварителното плащане под формата на „депозитна гаранция“ е необходимо да се установи дали е налице конкретна доставка на услуга по смисъла на чл.9 от Закона за ДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане по (облагаема) доставка.

Според основните принципи на гражданското право всяка една от страните по договор е длъжна да го спазва и изпълнява. Задължението за спазване на договора не произтича от сключването на друго споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не зависи и от евентуален депозит, гаранция, обезщетение, неустойка или задатък, а произтича от самия договор.

Предвид обстоятелството, че задължението за доставка произтича от самия договор за доставката, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация под формата на „депозитна гаранция“.

В този смисъл е и изразеното становище с изходящ № 91-00-141 от 08.06.2012 г., издадено в допълнение на становище с изходящ № 91-00-1 от 05.01.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, изясняващо данъчното третиране по Закона за ДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. В същото е указано, че когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за доставката и не обуславя изискуемост на данъка за размера на самото плащане.

Предвид, че в договора за наем е предвидено с тази депозитна гаранция да бъдат прихванати разходите за констатирани повреди на наетия имот при прекратяването на договора, т.е., евентуални бъдещи задължения по повод на доставка, като прихващането е само способ за погасяването на насрещното вземане, без да се променя факта на тяхната дължимост и правната им природа, то може да се приеме, че на датата на плащането на депозита не е налице авансово плащане. В тази хипотеза, депозитната гаранция има обезпечителен характер, като служи за евентуално удовлетворяване на претенциите на доставчика при възникнали вреди от ползването на имота, или при прекратяването на договора бъде върната на наемателя.

В случай, че посочената в приложения договор „депозитна гаранция“ бъде използвана и не бъде върната поради неспазване на поети задължения по договора, то същият би могъл да се определи като плащане на неустойка. На основание чл.26, ал.2, изречение второ от Закона за ДДС, размерът на „гаранционния депозит“ няма да се определи като данъчна основа или част от такава.

В заключение на изложеното по-горе, следва да имате предвид, че платеният депозит ще се счита за авансово плащане (цялостно или частично) по облагаема доставка от момента, в който са налице условията същият да бъде използван (приспаднат), съгласно сключения договор във връзка с облагаема доставка, преди да е възникнало данъчно събитие по ЗДДС.

II Облагане на услуги от чужбина

Дружеството е регистрирано по Закона за ДДС. Основен предмет на дейност на дружеството е търговия на едро с парфюмерийни и козметични стоки. Получени са фактури за извършени услуги от регистрирано по ДДС дружество във Франция, с посочен в тях предмет: „поддръжка на уебсайт препратки и администриране на страници във Фейсбук“; „поддръжка на рекламна страница в интернет“. Поставен следният въпрос: Посочените услуги следва ли да бъдат третирани като техническа услуга, по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане?

По силата на чл.195, ал.1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в България.

За да се квалифицира видът на възнаграждението е необходимо да се прецени естеството на извършената услуга, да се анализира сключеният договор, уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните.

Понятието „възнаграждения за технически услуги” е дефинирано в §1, т.9 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, където е определено, че това са плащания с източник България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

Действащият ЗКПО ограничава обхвата на възнагражденията за технически услуги, които са обект на облагане с данък при източника. Следователно от облагане отпадат ремонт, поддръжка и др. технически услуги.

В конкретният случай предметът на услугите е „поддръжка на уебсайт препратки и администриране на страници във Фейсбук“ и „поддръжка на рекламна страница в интернет“. Предвид техния характер, считам че не е налице възнаграждение за технически услуги, начислено от местно юридическо лице на чуждестранно такова, поради което не е налице и доход от източник в страната, за който е приложим редът за облагане, определен в чл.195 от ЗКПО.

Обръщам внимание, че във връзка с ползването на сайта (платформата) по принцип биха възникнали доходи, начислени от местното юридическо лице в полза на чуждестранни юридически лица. За доходите, свързани с ползване на софтуер е приложима разпоредбата на чл.12, ал.5, т.3 от ЗКПО във вр. с §1, т.8 от ДР на същия закон. Аналогично на гореизложеното, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи, се определят като такива по §1, т.8 от ДР на ЗКПО.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.