Много фирми купуват лек автомобил на шефа за представителни цели - бизнес пътувания и срещи с клиенти и доставчици. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това при какви условия направените разходи за автомобила се признават за данъчни цели. Допълнително разглеждаме случая за продажба на кола, която вече е в страна извън ЕС.

I Кола за шефа на фирма

Собственик на фирма има нужда от покупка на лек автомобил за представителни и управленски цели: бизнес пътувания, срещи с контрагенти и др. Поставен е въпросът: Как да бъде третирана сделката, за да бъдат признати разходите за придобиване и за експлоатация като разход на дружеството?

След придобиване на автомобил, когато същият ще се използва за дейността на предприятието, е необходимо той да бъде заведен в данъчно-амортизационния план (ДАПл) и да се определят данъчни амортизации в размери, съобразно чл.55 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

ЗКПО не съдържа специални правила за разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, в т. ч. и управленска, т. е. следва да се прилага общият режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.

Разходите за поддръжка и експлоатация, свързани с основната дейност, се доказват чрез документи, изискуеми по реда на чл.10 от ЗКПО и Закона за счетоводството (ЗСч): фактури, вкл. фискален бон и пътни листи/книжки, удостоверяващи осъществяването на превози във връзка с извършваната дейност, командировъчни заповеди и др. Освен това следва да се съставят и други документи - протоколи за приемане и предаване на извършената работа, заявки за посещения във фирмите по повод на възникнали нужди и други документи с подобен характер, разработени като вътрешен документооборот, които могат да послужат за доказване на изминатите километри по пътни листи във връзка с извършваната дейност. Наличието на доказателства, че автомобилът се използва единствено за осъществяване на тази дейност, е задължително условие, за да се облагат разходите за амортизация, поддръжка, ремонт и експлоатация с данък върху разходите по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО. В случаите, когато не е налице документална обоснованост, разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на лек автомобил, с който се осъществява дейността, не се облагат с данък върху разходите по реда на чл.204 от ЗКПО, а се прилага разпоредбата на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО и се увеличава финансовият резултат.

По приложението на ЗДДС:

В случая автомобилът ще се ползва за представителни и управленски цели, в т. ч. бизнес пътувания в страната и в чужбина, срещи с контрагенти и други управленски функции.

В §1, т.18 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието “лек автомобил”, предвид което лек автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Предвид чл.70, ал.1, т. 3, 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

- стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

- е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;

- стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.

При закупуване от фирма на лек автомобил, който ще се използва за представителни и управленски цели, правото на приспадане на данъчен кредит за покупката на автомобила, както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията му, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, няма да е налице на основание чл.70, ал.1, т.3, т.4 и 5 от ЗДДС.

II Продажба на кола извън ЕС

Автомобил на фирмата се намира на територията на страна извън ЕС. Той може да бъде продаден на физическо лице в тази страна. Поставен е въпросът: Какви действия следва да бъдат предприети и какви документи са необходими за доказване на износа, за да не бъде необходимо връщане на автомобила в страната?

За определяне данъчния режим на доставка на стоки по ЗДДС от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката съобразно правилата в чл.17 от ЗДДС.

Мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне собствеността или при фактическо предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 (чл.17, ал.1 от ЗДДС).

При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от страната до трета страна е с място на изпълнение територията на България и на основание чл.12 от ЗДДС е облагаема доставка, освен в случаите, в които ЗДДС предвижда друго.

Съгласно чл.28, т.1 и т.2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от страната до трета страна от или за сметка на доставчика, или за сметка на получателя, ако той не е установен на територията на страната.

Изискванията за прилагане на нулева ставка на ДДС са следните:

- доставчикът да прехвърля право на собственост или друго вещно право върху стока;

- стоката да се превозва от или за сметка на доставчика или стоката да се превозва от получателя или за негова сметка, когато получателят не е установен в страната.

В случай че стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна, доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл.28, т.1 и т.2 от закона с посочените в чл.21, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за ДДС (ППЗДДС) документи:

1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

2. фактура за доставката;

3. документ за превоза на тези стоки.

За да се приложи нулева данъчна ставка, е необходимо да са изпълнени условията на чл.28 от ЗДДС и да са налични документите, посочени в чл.21, ал.1 от ППЗДДС.

В случай, че лице, което прилага чл.28 от ЗДДС не се снабди с документите по чл.21, ал.1 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл.37, ал.2 от ЗДДС и чл.39, ал. 2 и 3 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20%. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез протокол по чл.117, ал.2 от закона, който се издава в 15-дневен срок от последния ден на месеца, следващ месеца, през който данъкът е станал изискуем.

Ако прехвърлянето на собствеността на автомобила на дружеството се осъществи на територията на страна извън ЕС, доставката не е облагаема по смисъла на чл.12 от ЗДДС. Мястото на изпълнението се определя по правилото на чл.17, ал.1 от ЗДДС и то е извън страната.