Все по-често млади хора започват да работят преди да са навършили пълнолетие, като често работят без трудов договор. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са правилата за плащане на осигуровки в тези случаи.

Момиче преподава уроци чрез онлайн платформа на “X” ООД, за което получава възнаграждение. Потребителите на платформата плащат на “X” определена сума, която е предварително договорена. “X”, след удържане на комисионна, натрупва сумите в електронен портфейл в системата Страйп. Когато натрупаната сума надхвърли 200 лв., се превежда по банкова сметка на водещия обучението. В конкретния случай сумата се превежда по сметка на бащата на момичето, тъй като тя е непълнолетна. Поставен е въпросът: Трябва ли момичето да внася осигуровки като самоосигуряващо се лице?

I Правила за осигуряване

Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигуровки за своя сметка. Това са лицата, обхванати от чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.313, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други;

- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Видът на осигуряването лицето определя по реда на чл.1, ал.3 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ.

Осигуровките за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от кодекса са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Важно е да се отбележи, че вноски по цитирания ред се дължат независимо от реализирания доход.

Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигуровки се дължат върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд “Общо заболяване и майчинство” за самоосигуряващите се, които са избрали да се осигуряват в този фонд.

II В конкретния случай

В конкретния случай момичето не е регистрирано като самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО. За упражняваната от момичето трудова дейност чрез платформа на “X”, основанието за осигуряване зависи от вида на правоотношението с дружеството. Доколкото липсват данни за сключен трудов договор, следва да се отбележи, че работещите без трудово правоотношение подлежат на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т. 5 и 6 от КСО. Тъй като момичето не е регистрирано като свободна професия за нея са приложими цитираните разпоредби.

Съгласно чл.4, ал.3, т.5 от КСО, лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд “Пенсии”), ако за календарния месец са получили месечно възнаграждение, равно или над една минимална заплата, след намаляването му с разходите за дейността.

Възнаграждението, върху което се дължат осигуровки, се определя след намаляването му с разходите за дейността по реда на ЗДДФЛ (чл.6, ал.4 от КСО). Осигуровките се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание и получават възнаграждение по-малко от минимална заплата, след намаляването му с разходите за дейността, върху него не се дължат осигуровки.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б от КСО. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване.

Доколкото момичето е навършило 14 години, имайте предвид, че съгласно чл.4 от Закона за лицата и семейството, лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

КСО не поставя възрастови ограничения по отношение на задълженията и правата на хората.

За здравното осигуряване на хората, работещи без трудово правоотношение, се прилага чл.40, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл.40, ал.1, т.3, буква “а”, изр. 1-во от ЗЗО, за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не се осигуряват по реда на чл.40, ал.1, т. 1, 2 и 2а от закона и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната заплата, се дължат здравни вноски върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Осигуровките за тези лица се внасят в съотношението по чл.40, ал.1, т.1 от закона от възложителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл.40, ал.1, т.3, буква “в” от ЗЗО).

В случай, че момичето попада в хипотезата на чл.40, ал.1, т.3, буква “а”, изречение 1-во от ЗЗО, здравни вноски се дължат, независимо, че е здравноосигурена за сметка на държавния бюджет, съгласно чл.40, ал.3 от ЗЗО.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.