Много фирми имат за клиенти чужденци, които носят чуждестранна валута в брой. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това възможно ли е и при какви условия търговците могат да приемат плащане с евро. Допълнително разглеждаме правилата за отразяване на фактури от чужбина.

I Правила за приемане на евро при плащане

Фирма обслужва и ремонтира тежкотоварни автомобили. Дружеството обслужва предимно клиенти от Турция и при окончателно извършване на услугата приема плащане в брой, като при необходимост издава и фактура. Не винаги клиентите разполагат с левове и банкови карти, за да направят плащанията в брой, и се налага да ползват услугите на чейндж бюра, за да обменят евро. Това създава неудобство за клиентите. Поставени са следните въпроси:

1. Има ли законов вариант, чрез който да се предлага извършването на услуга срещу плащане в брой в евро, като в касовия апарат се въведе сумата на валутата по фиксинга на БНБ?

2. Има ли възможност еврото да се съхранява в отделна каса, като се води отчетност и на двете валути, така че при проверка да може да се установи наличността в евро и лева?

3. Има ли забрана да се приемат плащания в евро, а не в лева, предвид обстоятелството, че извършването на покупко-продажба на валута е лицензирана дейност?

По първи въпрос:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т. 1, 4, 7 и 8. Следва да се има предвид, че съгласно чл.26, ал.4 от Наредба Н-18, всички регистрирани и натрупвани суми във ФУ/ИАСУТД се изразяват в левове и стотинки, поради което за случаите на плащане във валута, сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.

Съгласно чл.26, ал.6 от ЗДДС, когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от БНБ към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена по последния обменен курс, публикуван от Европейската централна банка към момента, в който данъкът става изискуем. Конвертирането между валути, различни от еврото, се извършва, като се използва обменният курс на всяка от тези валути към еврото.

По отношение на използването на ФУ при плащане във валута, в случая в евро, трябва да се отбележи, че почти всички одобрени модели ФУ имат възможност за отпечатване на дължимата от клиента сума освен в левове и във валута. Тези суми автоматично се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на ФУ в левовата им равностойност, в съответствие с чл.26, ал.4 от Наредбата.

По втори въпрос:

По силата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. В запитването e посочен вариант, при който сумите в евро, както и тези в лева ще се съхраняват поотделно. Това е свързано с извеждане на парични средства (лева и/или евро) от касата на ФУ, т. е. с извършването на промяна на касовата наличност на ФУ. В този случай за дружеството съществува задължението да спазва чл.33, ал.1 и изваждането на пари от касата да регистрира чрез операция “служебно изведени” суми.

По трети въпрос: 

По отношение на плащане в брой с чуждестранна валута на територията на страната, следва да се има предвид, че във Валутния закон (ВЗ) не се съдържа изрична уредба на този вид плащания. За тези плащания е валиден принципът в чл.2, ал.1 на ВЗ, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото в закона не е установено друго.

В чл.3 от ВЗ са предвидени правила за извършване на сделки с валута в наличност по занятие от определени лица, като обменно бюро, както и тяхното вписване във публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. Съгласно §1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Валутния закон, “обменно бюро” е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност. От това определение следва извода, че за да подлежи на вписване в регистъра, търговецът на първо място следва да осъществява сделки с валута в наличност. На второ място тези сделки следва да се извършват по занятие.

В конкрутния случай сделките, извършвани от дружеството, са свързани с обслужване и ремонт на тежкотоварни автомобили и не могат да бъдат квалифицирани като сделки с валута. Фактът, че разплащането в някои случаи може да бъде с чуждестранна валута (евро), не променя този извод. В случая липсва и признакът “по занятие”, установен в §1, т.14 от ДР на ВЗ. От изложеното следва, че дружеството няма да подлежи на вписване в регистъра по чл.3, ал.3 от ВЗ в случай, че приема плащания в евро за извършваните от него услуги.

II Отчитане на фактури от чужбина

Дружество купува стоки (дрехи) от китайски сайтове, които плаща с фирмена банкова карта и предоставя данните на фирмата във връзка с издаване на фактура от страна на китайския доставчик. Пратките пристигат в България с куриерски фирми от Белгия, където най-вероятно са минали през митница и е платено ДДС. Според куриерските фирми пратката няма нужда да минава митница, защото стоката се транспортира от Европа. Фирмата получава фактура от китайския доставчик без митническа декларация. Поставен е въпросът: Дружеството трябва ли да отразява в дневника за покупки тази фактура?

Съгласно чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.

Според чл.112, ал.1 от закона, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл, издадената фактура от доставчик - чуждестранно лице (китайско дружество) не представлява данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС и не следва да намери отражение в дневника за покупки.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.