Много фирми осъществяват софтуерни услуги за компании в чужбина. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са правилата за плащане на ДДС в тези случаи.

Дружеството „X “ ЕООД по желание е регистрирано по Закона за ДДС  и осъществява дейност в областта на информационните технологии (софтуерни услуги). Управителят на дружеството живее в България и ще предоставя дистанционно IT (софтуерни услуги) от България за фирма, с дейност във Великобритания. Вече е сключен и договор с испанска фирма, която има VAT номер. Предметът на договора са дистанционни софтуерни услуги от България за испанската фирма, като ще се плаща определена сума за изработен час. Българското дружество ще издава фактура на база изработените часове. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли да се начислява ДДС във фактурата, издадена за съответните софтуерни услуги с получател испанската фирма?

2. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за разходите, направени от „X“ ЕООД във връзка с дейността в България?

По първи въпрос:

По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Дефиниция на „постоянен обект” е дадена в §1, т.10 от ДР на ЗДДС и това е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва икономическа дейност на територията на една страна.

За да бъде удостоверен статутът на получателя (испанската фирма) като данъчно задължено или данъчно незадължено лице следва да се има в предвид разпоредбата на чл.18, §1, б. „а“ и б. „б“ на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Съгласно тази разпоредба, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът може да счита клиент, установен в Общността за данъчнозадължено лице, когато клиентът му е съобщил своя индивидуален идентификационен номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и на свързаните име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС.

За да се установи статутът на фирмата от Великобритания, следва да се има предвид разпоредбата на чл.18, §3, б. „а“ и б. „б“ на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Съгласно тази разпоредба, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице, ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността или когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице.

При условие, че фирмата от Великобритания е данъчно незадължено лице, то за определяне на мястото на изпълнение на доставката ще е приложима разпоредбата на чл.21, ал.5, т.1 и т.2, б. „в” от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуги е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице следните условия: получателят е данъчно незадължено лице, което има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и доставените услуги са услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или дорабатка на софтуер. 

В конкретния случай, ако дружеството извършва доставка на услуга с получател испанско дружество с валиден ДДС номер, приложение ще намери чл.21, ал.2 ЗДДС. Възможни са две хипотези:

В първата хипотеза, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Испания. При условие че испанската фирма е регистрирана за целите на ДДС в Испания, то мястото на изпълнение е извън територията на страната.

На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Българското дружество не следва да начислява данък в издадените фактури с получател испанската фирма или фирма от Обединено Кралство Великобритания.

Втората хипотеза ще намери приложение, при условие, че доставката на услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира в България, т.е. на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (извън Испания), то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект – в България.

В този случай, на основание чл.82, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1 от ЗДДС, за българското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС със ставка на данъка 20%.

По втори въпрос:

Според чл.69 от ЗДДС регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл.70, ал.1 от ЗДДС. В чл.71 от закона са посочени условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, а в чл.72 от ЗДДС - периода за неговото упражняване.

Доколкото българското дружество извършва облагаеми доставки, за получените стоки и/или услуги ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, когато са изпълнени условията на чл.71, т.1, упражнен е в срока по чл.72 и не попадат в ограниченията, визирани в чл.70 от ЗДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.