Редица български фирми осъществяват износ до страни извън ЕС на стоки, които не са в България, а на територията на други страни от ЕС. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи.

Дружество е регистрирано по ДДС и ще купи стоки от Полша. Доставчикът е регистрирано по ДДС лице в Полша. Стоките ще се продават на клиент от страна извън ЕС. Стоките се купуват при условия на доставка по Incoterms 2010 EXW (склад на продавача) на територията на Полша, при които купувачът трябва да поеме всички рискове във връзка с превозването на стоките от предприятието на продавача до местоназначението им. Българското дружество ще транспортира стоките от Полша до територията на страна извън ЕС. Митническите формалности ще бъдат от името на българското дружество.

Поставени са въпросите:

1. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на посочените доставки?

2. Следва ли дружеството да плати на полския си доставчик цената на стоката с ДДС, при условие че стоките се експедират от дружеството директно от Полша? В случай че се плати ДДС на полския доставчик, какъв е редът да се възстанови на дружеството?

3. Съгласно ЗКПО как следва дружеството да отчете приходите и разходите във връзка с тези сделки – съобразно българското или полското законодателство?

По прилагане на ЗДДС

Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2. А съгласно ал.2 на чл.17 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя.

По смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка. За да е налице вътреобщностно придобиване, е необходимо да са налице кумулативно следните условия:

- да е налице възмездна доставка на стока;

- стоката да се транспортира от друга държава членка до територията на страната;

- доставчикът да е регистриран по ДДС в другата държава членка;

- придобиващият да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.

Съгласно чл.62, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва в страната. За да е налице вътреобщностно придобиване по чл.62, ал.2 от ЗДДС, е необходимо превозът на стоките да завършва на територията на друга държава членка, различна от държавата членка по идентификация на получателя по доставката, каквото обстоятелство в случая не е налице.

В случая са налице две самостоятелни доставки – първата с доставчик полско дружество и получател българското дружество, а втората доставка с доставчик българското дружество и получател - лице от трета страна. В случая мястото на изпълнение и на двете доставки ще е на територията на Полша. По отношение на доставката, по която българското дружество се явява получател, доколкото превозът на стоките няма да завърши на територията на друга държава членка, за българското дружество няма да е налице вътреобщностно придобиване по чл.62, ал.2 от ЗДДС. За българското дружество няма да възникне задължение по ЗДДС. Лице-платец на ДДС за доставката към българското дружество е полското данъчно задължено лице, на основание чл.193 Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС.

Мястото на изпълнение на доставката, по която българското дружество е доставчик, също ще е на територията на Полша. За данъчното ? третиране за целите на ДДС следва да бъде приложено полското законодателство. В тази връзка и с оглед възникване на задължение за регистрация по ДДС в Полша, българското дружество следва да се съобрази със законодателството на Полша.

Доставките с място на изпълнение извън територията на страната се декларират в дневника за продажби в клетка 23 „Данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2 от ЗДДС, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“.

В случая приложение намира Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС.

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен ДДС от друга държава членка на ЕС, за начислен му за купени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване.
На основание чл.14 от Наредбата правото на възстановяване на ДДС се упражнява от лицата по чл.13 чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством WEB-базирано приложение на страницата на НАП чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение №1 към Наредбата. Искането се смята за подадено, само ако съдържа цялата информация по чл.15. Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално допълнително поискана информация от държавата членка по възстановяване чрез НАП, трябва да бъде предоставена от лицето по чл.13 на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване. В искането за възстановяване лицето по чл.13 посочва описание на икономическата си дейност чрез хармонизираните кодове, определени в чл.34а, пар.3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета. Лицето по чл.13 се уведомява по електронен път за препращането или непрепращането на искането за възстановяване в държавата членка по възстановяване.

По прилагане на ЗКПО

Според чл.3, ал.2 от ЗКПО всяко българско юридическо лице се облага с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в България и в чужбина. Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина или реализира доходи от източници в чужбина, всички приходи и разходи, реализирани от източник в чужбина, следва да участват във формирането на неговия счетоводен финансов резултат, който е база за определяне на данъчния финансов резултат, по реда на счетоводното и данъчното законодателство на България.

Съгласно чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.

В случай че съгласно полското вътрешно законодателство реализираните от дружеството печалби и доходи подлежат на облагане и в тази държава, следва да имате предвид, че е налице Спогодба между България и Полша за избягване за двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото (ДВ, бр. 19 от 1995 г.).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.