Много хора са собственици на фирми в няколко държави от Европейския съюз. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за внасяне на социални и здравни осигуровки в тези случаи.

Български гражданин живее в Германия и е собственик на две еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД) в България и едно дружество в Германия. В момента се осигурява по българското законодателство като самостоятелно заето лице в едно от българските дружества. Едновременно с това е осигурен по немското законодателство във връзка с дейността на немското си дружество. В двете български дружества за управител без възнаграждение е назначена дъщерята на собственика. Тя е осигурена по законодателството на държава от ЕС, за което има издадено Удостоверение А1.

Собственикът на фирмите получава и наем на имот, който е отдаден на друга фирма. Поставени са въпросите:

1. Подлежи ли на социално и здравно осигуряване собственикът, при положение че в двете български дружества има назначен управител и се осигурява в Германия?

2. Дъжерята има ли задължение да декларира пред НАП, че е осигурена в друга държава, за да не се осигурява в България?

3. Задължен ли е собственикът да декларира пред НАП доходите си от наем, при положение че е местно лице за Германия?

По отношение на осигуровките

Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за задължително осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравно осигуряване.

Във въпроса няма информация дали лицето продължава да участва с полагане на личен труд в българските дружества, на които е собственик, след назначаването на управител. Основанието за осигуряване отпада при прекратяване на трудова дейност по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.

По отношение на гражданите на страни от ЕС, които осъществяват трудова дейност в две държави членки, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.

Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент №883/2004 лицата са подчинени на законодателството само на една държава членка. За лицата, които осъществяват дейност на територията на две и повече държави членки, се определя приложимо спрямо тях законодателство съгласно член 13 от Регламент №883/2004.

При възникнала такава ситуация лицето е длъжно да уведоми компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в член 11 от Регламент №987/2009.

Ако лицето пребивава в Германия и осъществява трудова дейност в две и повече държави членки, следва да уведоми немската компетентна институция. След предоставяне на необходимата информация в компетентната институция на държавата по пребиване, за лицето ще бъде определено приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности с произтичащи от това задължения, които освен превеждане на осигуровки могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения.

Приложимото право, определено според разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004, се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност). Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на една държава членка и е освободено от прилагане на законодателствата на други държави членки, в които извършва дейност.

В случай, че при определяне на приложимото законодателство лицето не е предоставило данни, че осъществява дейност и в България, или е започнало нова трудова дейност по време на валидността на издадения формуляр А1, то същото следва да уведоми издалата го институция за новите обстоятелства. Въз основа на променената обстановка ще се преразгледа решението за издаване на Удостоверение А1.

При едновременна трудова заетост на територията на две и повече държави членки, лицето има задължение да уведоми компетентната институция на държавата членка по пребиваване. След това компетентната институция, определила приложимото спрямо него законодателство, има задължение да уведоми институциите на всички други държави членки, в които лицето извършва дейност.

По отношение на данъците

Съгласно чл.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България. Според чл.8, ал.6, т.5 от ЗДДФЛ доходите от наем са от източник в България, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в страната. В конкретния случай доколкото платец на дохода от наем е местно юридическо лице, същият е доход от източник в страната и подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Според чл.37, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Окончателният данък се определя върху брутната сума на доходите от наем и е в размер на 10%. Според чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите по чл.37, ал.1, т.4 от закона следва да се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на наема. В същия срок предприятието е задължено да посочи дължимия данък в декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ. Освен това, на основание чл.73а, ал.1 от ЗДДФЛ, предприятията - платци на доходи, предоставят на НАП информация за доходите от наем, както и за доходите по чл.37, ал.1, т.9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава от ЕС. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл.55, ал.1, подавана за четвъртото тримесечие на годината.

Според чл.52, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица, които са получили само доходи, облагаеми с окончателен данък, не следва да подават годишна данъчна декларация. Изключение от това правило е предвидено за случаите по чл.37а от ЗДДФЛ, т.е. когато чуждестранното физическо лице е местно лице за данъчни цели на държава от ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е избрало да преизчисли окончателния данък за доходите по чл.37 от същия закон.

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, се съдържат разпоредби, различни от тези в ЗДДФЛ, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Затова трябва да се има предвид Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Германия.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.