Много фирми решават да прекратят регистрацията си по ДДС заради спад на приходите. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са правилата за плащане на ДДС за притежаваните от фирмата имоти в тези случаи.

Дружеството “X” е с основна дейност отдаване под наем на собствени недвижими имоти. Притежава няколко дълготрайни материални актива (ДМА) - апартамент, офис и магазин, които само е построило в периода 1994-1998 г. През периода на придобиване на имотите основната дейност на дружеството е била строителство. Заради спаднали приходи през последните години, управителят обмисля да прекрати регистрацията на дружеството по Закона за ДДС. Поставени са следните въпроси:

1. По какъв начин трябва да се определи данъчната основа на наличните ДМА при дерегистрацията във връзка с начисляването на ДДС по реда на чл.111 от ЗДДС?

2. Трябва ли да се приложи чл.45, ал.3 от ЗДДС, предвид факта, че сградите не са нови и доставката на стара сграда е освободена?

I Дерегистрация по ДДС

Съгласно чл.106, ал.1 от Закона за ДДС, прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.

На основание чл.111, ал.1 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:

1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или

2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Данъкът се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда на чл.125 и се внася в срока по чл.89, ал.2 от закона.

Според чл.45, ал.3 от ЗДДС, освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Определението за “сгради, които не са нови”, се извежда по аргумент за противното от дефиницията в §1, т.5 от ДР на ЗДДС за “нови сгради”, а именно:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са на етап “груб строеж”, или

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, или

в) които отговарят на следните условия:

аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, и

бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Според чл.45, ал.7 от ЗДДС при доставка по ал.3 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. Доставката на стара сграда е освободена доставка по ЗДДС, освен ако доставчикът не направи избор доставката да бъде облагаема.

II Има право на избор

Доколкото чл.111, ал.1 от ЗДДС определя, че към датата на дерегистрация се счита, че лицето извършва доставка на наличните стоки, за старата сграда следва да се приложи чл.45, ал.3 от ЗДДС, освен ако лицето не направи избор да начисли ДДС.

В този случай данъчната основа се определя по реда на чл.27, ал.5 от ЗДДС, а именно към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, и е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата.

Съгласно чл.20, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС, за целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл.27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. Следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти и 5 години за останалите стоки и услуги.

III Последици от избора

Ако дружеството избере да приложи чл.45, ал.3 от ЗДДС и определи режима на облагане на освободена доставка, следва да се съобрази със следните разпоредби на ЗДДС:

Според чл.69, ал.1, т.1 данъчен кредит възниква за покупките на стоки и услуги, когато регистрираното лице ги използва за извършване на облагаеми доставки.

На основание чл.79, ал.2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която няма право да приспадне данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Предвид чл.79, ал.3, т.1, б.”а” от ЗДДС, за имоти, за които при придобиването или изграждането е приспаднат изцяло данъчен кредит, тъй като лицето е възнамерявало да ги използва само за доставки, за които има право на данъчен кредит, лицето дължи данък, определен по формулата:

ДД = НДДС x 1/20 x БГ, където

ДД е дължимият данък;
НДДС - начислен ДДС при придобиване или изграждане на имота
БГ - броят на годините от настъпване на обстоятелството по ал.2, включително годината на настъпване на обстоятелството, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит.

Начисляването на данъка се извършва чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията.

Според чл.79, ал.8, корекции по ал.2 се извършват и когато се прилага чл.111, ал.1 от ЗДДС. Това означава, че корекция на упражнения данъчен кредит следва да се извърши, ако дружеството не начисли ДДС по реда на чл.111, ал.1 от закона на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС.

Според чл.80, ал.1, т.3 от ЗДДС корекции по чл.79 не се извършват за имоти, ако са изминали 20 години от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.