Много фирми купуват стоки през румънска онлайн платформа за търговия. Затова в рубриката на „Труд“ „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за отчитане на дълготрайни материални активи.

I Покупки от Румъния през онлайн платформа

Дружество купува офис стол чрез онлайн платформа от фирма в Румъния. Първоначално с доставката на стола е изпратена фактура с ДДС. Проведен е телефонен разговор с онлайн платформата, в който е обяснено, че тази фактура не отговаря на изискванията на българското законодателство и не следва се начисява ДДС, а е необходимо дружеството да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС и то да начисли ДДС. Румънското дружество изпраща за продажбата на стола втора фактура, но отново с начислен в нея ДДС. Българското дружество отново сигнализира онлайн платформата чрез имейл, но отговор не е получен. Дружеството има възможност да поиска връщане на платения данък чрез платформата на НАП, но не може да отрази фактурата в дневниците по ДДС, тъй като не е данъчен документ.

Поставен е следният въпрос: Как следва да процедира в описания случай българското дружество?

В чл.13 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) изчерпателно са посочени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал.1 от същата правна норма, ВОП е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Данъкът за ВОП се начислява, като се издава протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем - чл.117, ал.1, т.1 във връзка с ал.3 от ЗДДС.

Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод вътреобщностната сделка, не следва да съдържа размер на данъка.

В случай, че е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка и българското дружество е получател и са изпълнени условията на чл.13, ал.1 от ЗДДС, за българското дружество ще е налице ВОП, без оглед на това дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС (по приложимата за съответната държава членка ставка).

Правилата, касаещи облагането с ДДС на вътреобщностните придобивания, по принцип не могат да доведат до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация, съответно неправилно прилагане на данъчен закон.

В случай, че при ВОП, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика (сборът от данъчната основа и начисления му данък). Тъй като, съгласно чл.64, ал.1 във връзка с чл.26 от ЗДДС, данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон, а начислената като ДДС сума не е данък „по този закон", същата следва да се включи в данъчната основа на ВОП. В случай че впоследствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл.117, ал.4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулирана погрешна и издадена нова фактура).

II Счетоводно отчитане на скеле

Дружество е купило елементи за индустриално скеле от Германия. Скелето се използва в дейността на предприятието, която е монтаж и демонтаж на индустриално скеле. В стойността на елементите е включен и транспорта по доставката. Тези елементи не могат да съществуват самостоятелно.

Поставен е въпросът: Може ли тези елементи при посочените по-горе условия да се заведат като дълготраен материален актив (ДМА)?

Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и седемстотин лева (700 лв.). По смисъла на т.2 от Счетоводен стандарт (СС) 16 "Дълготрайни материални активи", дълготрайни материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

а) имат натурално-веществена форма;

б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;

в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Разпоредбата на т.3.1. от СС 16 определя кога един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив:

а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;

б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;

в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.

Освен изложеното, следва да бъде взета предвид и разпоредбата на т.3.2. от СС 16, според която дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните части имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми за амортизация.

Съгласно определение, дадено в сайта на Българска Скеле Асоциация (БСА): “скелето е най-удобният, утвърден и с традиции в употребата вид работно съоръжение за достъп и работа на височина. Скелетата са сглобяеми конструкции с различна дължина и ширина на работните платформи, изградени на мястото за използване, съставени от отделни елементи позволяващи неговото сглобяване и разглобяване. Предназначено за строителни, ремонтни и монтажни дейности.“

Следователно, преценката дали индустриално скеле е дълготраен материален актив за целите на счетоводното отчитане и като следствие от това дали е данъчен дълготраен амортизируем актив, следва да се направи от предприятието на базата на посочените по-горе критерии и изисквания на счетоводния стандарт, като се ползва експертно мнение на специалист в областта на дейността, за която се използват коментираните конструкции. Относно определянето и класифицирането на дълготрайни материални активи може да се използва Класификацията на продуктите по икономическите дейности на Националния статистически институт (обн. ДВ бр. 104 от 16 декември 2014 г.).

След определянето на индустриално скеле като дълготраен материален актив по смисъла на СС 16, активът следва да се впише в данъчния амортизационен план и да се прилагат нормите на Част II, Глава десета Данъчни амортизируеми активи.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.