Много фирми дават подаръчни ваучери на служителите си или им дават възможност да ползват услуги с намаление. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това дължат ли се данъци и осигуровки в тези случаи.

I Подаръчни ваучери за работниците

Фирма е решила да поръча подаръчни ваучери в размер на 150 лв. за сметка на социалните разходи, които ще бъдат дадени на всички работници и служители. Поставен е въпросът:

Има ли основание за неначисляване на задължителни осигуровки?

Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигуровки за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т. 7 и 8 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната заплата, и не повече от максималния осигурителния доход.

В същия смисъл е и текстът на чл.1, ал. 1 и 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Осигуровки за хората, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168-170 и 319 от Кодекса на труда (КТ), но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния осигурителния доход.

За да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ. Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите е регламентирано в чл.292 – чл.300 от КТ. Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите в направленията по чл.294 от КТ. Социалните придобивки могат да се получават пряко от работниците в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

При предоставяне на подаръчни ваучери за сметка на социалните разходи следва да имате предвид чл.6, ал.12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигуровки, определени по реда на чл.6, ал. 3, 5, 6 и 7 от кодекса. Аналогичен е текстът на чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ, съгласно който осигуровки се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или в натура.

В случай, че предоставените подаръчни ваучери не са за сметка на социалните разходи, същите са част от осигурителния доход на лицата, тъй като се считат за доход от трудова дейност и върху тях се дължат осигуровки съгласно чл.6, ал.2 и ал.3 от КСО.

С разпоредбата на чл.2 ал.2 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват сумите, при които не се дължат осигуровки, включително и еднократни помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайни събития. Законодателят има предвид въпросните еднократни помощи да се изплащат само на конкретни лица в определените хипотези за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или други случайни събития. Следвайки тази логика осигуровки няма да се дължат, когато сумите се изплащат от работодателя например само на засегнатите от ситуацията с коронавируса работници и служители примерно за лекарства, при продължително боледуване или при смърт на член от семейството. 

Не е налице нормативно основание върху подаръчни ваучери в размер на 150 лв., дадени на всички работници, да не се дължат осигуровки.

II Карти за спорт с намаление

За наетите по трудов договор работници в дружество ще се предоставят карти, даващи възможност за различни спортни занимания в различни спортни обекти. Картите не могат да се купят индивидуално от служителите. Всеки месец дружеството ще плаща на издателя на картата абонамент при преференциални условия. Всеки служител ще възстановява пълната цена на месечния абонамент чрез удържане от заплатата. Възможност за покупка на този тип карта ще бъде предоставена на всеки служител. Поставен е въпросът: Как ще се третират плащанията за тези карти за дружеството по реда на ЗКПО и КТ?

На основание чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), се облагат с данък върху разходите.

Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО „Социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието.

Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и служителите са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

За да е налице социален разход за целите на ЗКПО, следва да бъдат изпълнени едновременно всички поставени в закона изисквания, а именно:

-  да са отчетени като разход;

-  да са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО;

-  да са предоставени в натура;

- да са предоставени на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол;

- да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол; 

- да са социални придобивки по чл.294 от КТ;

- да са предоставени по ред и начин, определени с чл.293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието.

При условие, че работодателят предоставя карта за спорт на всички наети лица при условията на чл.293 от КТ, но удържа цялата част от стойността й от възнагражденията на лицата, не е налице социален разход по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, тъй като между работодателя и наетите лица възникват парични взаимоотношения.

Частта от стойността на картите за спорт, която плащат служителите, следва да се отрази като разчет (вземане от служителя), който се счита за уреден при удържането на сумите от възнагражденията на служителя след облагане с данъци и начисляването на осигуровки.

Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

На основание чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2 на чл.24 от същия закон. 

В конкретния случай не са налице социални разходи в натура. След като стойността на картата за спорт, която ще плаща работодателят, изцяло ще се възстанови от работника чрез удържане от заплатата, не е налице облагаем доход.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.