Много хора работят от дома си, а някои дори работят за българска фирма дистанционно от чужбина. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на налози в тези случаи. Допълнително разглеждаме върху какъв осигурителен доход трябва да плащат осигуровки самоосигуряващите се.

I Работа в чужбина

Българско дружество е назначило служител на срочен трудов договор (за 1 година). Служителят е с българско гражданство. Той упражнява трудовата си дейност от Ирландия, като в трудовия му договор е включена клауза, според която приложимо е българското законодателство, в съответствие с чл.10, ал.2 от Кодекса на труда. В тази връзка, заплатата му и всички данъци и осигуровки се плащат в България. В Ирландия служителят има автомобил и е наел къща. В България притежава недвижимо имущество. Няма деца и съпруга. Поставени са следните въпроси:

1. Необходимо ли е служителят да предостави на ирландските власти някакъв документ, и ако да, какъв с оглед избягване на двойно данъчно облагане?

2. При положение, че служителят пребивава повече от 180 дни в Ирландия, докато работи по трудов договор с български работодател, придобива ли качество на данъчно задължено лице пред ирландските власти?

Редът за облагане на доходите на физическите лица според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) зависи от обстоятелството дали конкретното лице се счита за местно или за чуждестранно.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл.5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.
НАП не е институцията, която следва да даде разяснения на въпроси относно вида доказателства, които трябва да се представят пред чужда данъчна администрация за ползване на определени права, или относно правилата за определяне на данъчния статут на едно лице съгласно законодателството на чужда държава, била тя и държава членка на ЕС. Тези въпроси следва да се отнесат към ирландската данъчна администрация.

В запитването не са представени достатъчно данни, въз основа на които да може категорично да се заключи на коя държава е местно лице служителят. Такъв анализ изисква събиране на детайлна информация относно мястото на пребиваване на лицето преди сключване на трудовия договор с българския работодател, продължителността на пребиваване в чужбина, намеренията за трайно установяване на лицето зад граница, източниците на доходи и особено личните връзки на лицето - обстоятелства, които са свързани с личното поведение на лицето. От тази гледна точка изразеното по-долу становище е принципно и се основава единствено на описаните в запитването факти.

Съобразно предоставената информация служителят има постоянен адрес на територията на България, но упражнява труд на територията на Ирландия, където и е наело жилище, купило е автомобил, пребивава преобладаваща част от времето и от където може да се предположи, че управлява собствеността си в България. Фактът, че лицето притежава определено имущество на територията на България не може да обоснове хипотезата, че центърът на жизнените му интереси е в България. Въз основа на горното може да се предположи, че личните и икономически интереси, т. е. центърът на жизнените интереси на лицето, не се намират в България (налице е хипотезата на чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ). В този случай служителят не може да бъде определен като местно лице на България по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и спрямо същото следва да бъде приложен режимът на облагане по отношение на чуждестранните лица.

Съгласно чл.7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България. Доходите от източник в България са изчерпателно изброени в чл.8 от ЗДДФЛ, като доходите от трудови правоотношения са от източник в България единствено, когато трудът е положен на територията на България. В този смисъл, доходът, предмет на настоящото разяснение, не попада в обхвата на чл.8 от ЗДДФЛ. Следователно, полученото трудово възнаграждение не подлежи на данъчно облагане в България. Предвид последното, Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Ирландия не следва да намери приложение, тъй като на практика за лицето не възниква двойно данъчно облагане.

В тази връзка следва да имате предвид, че възстановяване на суми, които задължените лица считат за недължимо платени суми за данъци и задължителни осигуровки, може да бъде извършено въз основа на писмено искане и при условията на чл.129, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. За да се стигне до възстановяване, е необходимо да са налице две условия - да е осъществено реално плащане на данъчни задължения в България и да се установи, че същите не са дължими, като за тази цел може да се възложи извършването на ревизия или проверка.

II Авансови осигуровки

Самоосигуряващо се лице полага личен труд в търговско дружество. Всеки месец внася осигуровки върху минималния осигурителен доход, но получава възнаграждение за положения труд в дружеството в размер на 900 лв. Подава годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗЗДФЛ и справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход.

Поставен е въпросът: Има ли право да внася осигуровки върху 900 лв. и по този начин да подава декларация образец 1, за да не дължи окончателен размер на осигурителния доход?

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свий избор те могат да се осигуряват и общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).

Осигуровките за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Следователно няма пречка да избере да внася авансови осигуровки върху 900 лв.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.