Много фирми се занимават с търговия на употребявани автомобили както в страната, така и в рамките на ЕС. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в някои специфични случаи.

I Допълнителни разходи за транспорт

Дилър на употребявани автомобили, регистриран по Закона за ДДС, придобива кола от италиански дилър. За придобиването е платил транспортен разход на български превозвач, регистриран по ДДС. За този съпътстващ разход купувачът е ползвал данъчен кредит. Поставени са следните въпроси:

1. Правилно ли е използван данъчният кредит за съпътстващ транспортен разход?

2. При определяне маржа на цената, въпросният съпътстващ транспортен разход тряба ли да бъде включен?

По първи въпрос:

Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДДС, дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по глава седемнадесета от закона – специален ред на облагане маржа на цената.

Предвид изложеното, за българското дружество възниква право на приспадане на данъчен кредит за получената транспортна услуга, във връзка със закупения автомобил, за който е приложен специалният ред на облагане на маржа на цената.

По втори въпрос:

Когато при продажба на автомобили втора употреба, дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, редът и начинът за определяне на данъчната основа е регламентиран в чл.145, ал.1 от ЗДДС. Данъчната основа на доставка на стоки по смисъла на тази разпоредба е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

1. продажната цена, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл.143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

Според ал.2 на чл.145 от ЗДДС, данъчната основа не може да бъде отрицателна величина.

Формулата по чл.88, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона ДДС е отражение на разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДДС.

Д = [(ЦПро - ЦПок) / (100 + ДС)] x ДС , където:

Д е дължимият за доставката данък;

ЦПро - общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;

ЦПок - сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл.143, ал. 1 и 3 от закона стоки, включително данъкът по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъкът по закона;

ДС - ставката на данъка, приложима за доставките по глава седемнадесета от закона.

Видно от изложената разпоредба е, че за да се определи данъчната основа, върху която да се начисли ДДС, когато дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената, следва да се вземе предвид сумата, която е платена или ще бъде платена от дилъра за покупката на самата стока втора употреба. В тази сума не се включват извършените услуги, направени допълнително във връзка със закупуването на стоката. В конкретният случай, разходите за транспорт, за които дилърът притежава данъчен документ, издаден от друго лице, различно от  чуждестранното  лице – дилър, не следва да се включват в цената по чл.145, ал.1, т.2 от ЗДДС.

На практика този разход (за транспортна услуга) би следвало да намери отражение при формиране на продажната цената на автомобила втора употреба по чл.145, ал.1, т.1 от ЗДДС, тъй като повишава неговата стойност. При определяне на продажната цена, в разхода за транспорт не следва да се включва платеният от българското дружество ДДС, тъй като по издадената от доставчика фактура с предмет транспорт на стоки, дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.147, ал.1 от ЗДДС.

II Автомобил от САЩ се продава в Европа

Фирма е регистрирана по ДДС като основната й дейност е покупко-продажба на автомобили. Фирмата има намерение да купи кола от САЩ – автомобил втора употреба. Българската фирма плаща на американската фирма по банка цената на автомобила, аукционните такси и транспорт до Нидерландия и става собственик. Колата от САЩ ще бъде доставена в Нидерландия за митническо оформяне, след което ще бъде транспортирана до Полша, където ще бъде обслужена в автосервиз и след това ще бъде продадена на фирма дилър, регистрирана по ДДС във Франция, или на физическо лице – краен клиент във Франция. Автомобилът директно от автосервиза в Полша ще бъде изпратен във Франция. Поставени са въпросите:

1. След като транспортът на колата е САЩ–Нидерландия–Полша и после до клиент във Франция, как следва да стане облагането с ДДС и с какви документи трябва да бъде съпроводена сделката?

2. При продажбата на физическо лице, установено във Франция, българската фирма трупа ли оборот по ДДС във Франция?

По първи въпрос:

По смисъла на чл.17, ал.1 от Закона за ДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от същия закон.

По силата на алинея втора на същата правна норма, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

С оглед на гореизложеното, в случая на запитването, мястото на изпълнение на последващата доставка от страна на българското юридическо лице към клиента във Франция - дилър, ще е извън територията на страната - откъдето започва транспортът или изпращането на автомобила към крайния клиент. Същото ще се отнася и за доставката, когато клиент е физическо лице, установено на територията на Франция.

При доставките и в двете хипотези – и към дилър на стоки втора употреба, и физическо лице, установени на територията на Франция, доставчикът следва да разполага с транспортни документи, доказващи мястото на изпращане, респективно – мястото на пристигане и получаване на автомобила от крайния клиент в страната на пристигане. Като основание за неначисляване на данък в издадения за доставките данъчен документ – фактура, следва да се посочи текста на чл.17, ал.1 или ал.2 от ЗДДС. Документът следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажби по чл.124, ал.1, т.2 – „ДО на доставки по чл.69, ал.2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“.

По втори въпрос:

Във връзка с обстоятелството, че мястото на изпълнение на доставките е извън територията на страната, българската фирма трябва да се запознае със законодателството на съответната държавата членка с оглед формирането на оборот за регистрация по ДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.