Много фирми правят големи отстъпка на част от клиентите си или свалят някои цени, за да привлекат клиенти. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи това се смята за опит за укриване на данъци. Допълнително разглеждаме правилата за осигуряване на управител на фирма с непълно работно време.

I Продажба под пазарна цена

Фирма осъществява търговска дейност. Поставен е въпросът дали продажбата на стоки под пазарната цена представлява отклонение от данъчно облагане.

Данъчното третиране при отклонение от данъчно облагане за целите на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) е регламентирано в чл.16 от закона. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО, данъчната основа по сделки, включително и между несвързани лица (както е в конкретния случай), може да се определи без да се вземат под внимание тези сделки или някои техни условия, в случай, че сделките са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Това означава, че промяна на данъчната основа, съответно на дължимия корпоративен данък, се допуска и прилага, когато е налице такова условие по сделка, чието изпълнение или осъществяване да доведе до отклонение от данъчно облагане.

Разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО изисква да се вземе под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Продажбата на стоки под пазарната цена, предоставяйки на дадено лице контрагент по-високи отстъпки, би могло да се възприеме като възможност за отклонение от облагане, независимо че сделката не е между свързани лица. Едва при установяване на различие при сравнение между реална пазарна цена /по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т. 8 и 10 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)/ и продажна цена, което различие обаче трябва да се е отразило на данъчното облагане, може да се коригира данъчния финансов резултат (данъчната основа).

Необходимо е да уточним, че в общия случай данъчният закон презюмира, че между независими лица (които не са свързани лица по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т.3 от ДР на ДОПК) цените са пазарни, което от своя страна изключва прилагането на чл.16, ал.1 от ЗКПО. Иначе казано при сделки между несвързани лица, само по себе си наличието на разлика между договорената цена и пазарната цена не е основание да се приеме, че е налице отклонение от данъчно облагане.

Следва да имате предвид, че в хода на последващ данъчен контрол ще бъде извършен задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства, характеризиращи дейността на данъчно задълженото лице относно търговските и финансовите взаимоотношения, съгласно цитираните горе нормативни разпоредби.

II Осигуровки за управител на фирма

Предстои промяна в собствеността на дружество, свързана с нов едноличен собственик на капитала, който лично няма да упражнява контрол върху дейността. Във връзка с това ще бъде назначен управител, който да подписва документи. Обемът на документацията е малък - 3-4 фактури на месец за наем. Няма да има персонал на постоянна длъжност и пълно работно време. Поставени са следните въпроси:

1. Възможно ли е да се наеме човек, извършващ контролна дейност през 2-3 дни от месеца по 1 час?

2. Върху какъв доход следва да се внасят задължителните осигуровки за него?

3. Ако човекът е пенсионер, възможно ли е да се внасят само вноски за здравно осигуряване?

Упражняването на трудова дейност по смисъла Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основна предпоставка за възникване на осигуряване и е въведена с чл.10 от КСО. Според тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от КСО.

Вида на правоотношението, работното време, почивки и отпуски на работниците и служителите са регламентирани в Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл.138, ал.1 от КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). Разпоредбата на чл.114, ал.1 от КТ, регламентира, че трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.

Когато физическо лице има сключен трудов договор и упражнява трудова дейност като работник или служител, е задължително осигурен за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл.4, ал.1, т.1 от КСО).

Когато договора за управление и контрол на търговско дружество е сключен по реда на Търговския закон (ТЗ), следва да се имат предвид разпоредбите на чл.135-147 от същия. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл.141, ал.7 от ТЗ).

С договора за управление се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно - безсрочно). В търговския закон не е регламентирано, че управителите на търговски дружества могат да работят за определени дни и часове в месеца.

Според чл.4, ал.1, т.7 от КСО, за същите осигурителни рискове като работниците и служителите се осигуряват и управителите и прокуристите на търговски дружества.

Обстоятелството, че по договора за управление и контрол може да бъде назначено физическо лице, което има отпусната пенсия в случая е без значение. Разпоредбата, която дава право на осигуряване по свое желание е чл.4, ал.6 от КСО. Лицата по чл.4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Следователно, нормата не се отнася за лицата, които са управителите на търговски дружества, тъй както вече беше посочено, те се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО).

Според чл.6, ал.3 от КСО, осигуровките за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал.2, т.3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Редът и начинът за подаване на данни за осигурените лица по чл.4 от КСО е определен в Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се. Там в указанията за попълване на декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице” са посочени кодовете за т.12 “Вид осигурен”, с които се подават данни в персоналния регистър за различните категории лица.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.