Много хора упражняват свободна професия като може да имат граждански договор и да получават странични доходи. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Жена води курсове по йога, за които има сключен граждански договор като инструктор по йога. Тя провежда и онлайн курсове, за които получава плащане по банков път. Таксата за посещение не е задължителна, а пожелание. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли да бъде подадена годишна данъчна декларация за получените доходи и кое приложение трябва да бъде попълнено?

2. На какво основание и върху какъв осигурителен доход се внасят осигуровки?

По данъчното законодателство:

Получените доходи от йога инструктор се третират по един и същи начин, независимо дали са получени по договор или на основание онлайн курсове, а именно като доходи от свободна професия. Облагането на дохода като доход от свободна професия не е обвързано от факта дали човек има регистрация в регистър Булстат.
Облагаемият доход от упражняване на свободна професия се получава като се приспаднат нормативни разходи в размер на 25%. Лице, придобило доход от упражняване на свободна професия, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит дохода.

Ако човекът е регистриран като самоосигуряващо се лице следва да има предвид чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от получателя на дохода. Т. е., ако човек е самоосигуряващо се лице, независимо дали доходите се получават от фирми или от граждани, негово е задължението да подава декларация по чл.55 от ЗДДФЛ и да плаща авансово данък. Срокът за това е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината.

Ако човек не се впише като самоосигуряващ се, когато платец на доходите е предприятие или самоосигуряващо се лице, задължението за удържане на авансов данък и подаване на декларация по чл.55 от ЗДДФЛ е на платеца на дохода.

Когато доходът е получен от физически лица-клиенти (в случая от онлайн курсовете), самият човек със свободна професия трябва да подава декларация за авансово облагане по чл.55 от закона. Годишният доход от упражняваната свободна професия трябва да се отрази в Приложение №3 към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

По отношение на това, че таксата за посещение на онлайн курсове не е задължителна, а по желание, трябва да се има предвид, че при осъществяване на професионални услуги и обявена такса за тях, за целите на облагането се приема, че са получени приходи от всички ползватели на услугата и следва да се отче доход от всички клиенти, на които е предоставена. При обявена цена за участие в курса, възможността тя да не се плаща не е допустима с оглед това, че се създава възможност за укриване на данъци и невъзможност за извършване на контрол върху реализираните приходи.

Ако има безплатни курсове за определени групи клиенти или по определен повод, те трябва да са такива за всички клиенти на този курс. И това да бъде добре документирано, за да не буди съмнение за укриване на данъци.

По осигурителното законодателство:

За организирането на онлайн курсове по йога жената попада в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка.

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ;
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Според чл.1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.313, ал.1 от Кодекса за застраховането и др.;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

Самоосигуряващите се подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Видът на осигуряването се определя с подаване на декларация. Самоосигуряващите се и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание според разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО.

Осигуровките са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен осигурителен доход за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, посочени в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б.

Здравното осигуряване на горепосочените лица е по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация. В ЗЗО липсва аналогична разпоредба на чл.4, ал.6 от КСО, която да дава право на избор за здравно осигуряване на пенсионерите.

При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по образец (ОКд-5) до НАП в 7-дневен срок.

Ако едновременно с дейността като самоосигуряващо се лице човек полага труд без трудово правоотношение, следва да се има предвид чл.11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ, според който за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигуровки не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се внасят осигуровки върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Сборът от доходите, върху които се дължат осигуровки, не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителния доход.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.