Много хора заради пандемията се върнаха в България, но дистанционно продължават да работят за чуждестранен работодател. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на доходите в тези случаи. Допълнително разглеждаме изискванията за издаване на бележки при изплащане на доходи.

I Полагане на труд за чуждестранен работодател

Българин от няколко години полага труд на територията на Германия на основание сключен постоянен трудов договор с германски работодател. Неговото семейство (съпруга и дъщеря) също е пребивавало в Германия за период от няколко години, след което отново се е установило в България. Поради естеството на работата, която може да се извършва дистанционно, гражданинът проучва възможността да полага труд за германския работодател от територията на България. Работодателят няма против този режим на трудова ангажираност. Гражданинът притежава и собствено жилище в България. Поставен е въпросът дали при работа от България във връзка с данъчното облагане гражданинът ще бъде местно лице на България и съответно ще има ли двойно данъчно облагане по отношение на трудовите доходи, изплатени от германския работодател.
Критериите за местно лице на България за данъчни цели са предвидени в чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). На основание чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ обаче поставя допълнително условие по отношение прилагането на критерия „постоянен адрес”, а именно - не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В контекста на действащото българското данъчно законодателство „центърът на жизнените интереси” се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

В конкретния случай гражданинът разполага с постоянно жилище в България. Неговото семейство (съпруга и дъщеря) отново са трайно установени в нашата държава, поради което той възнамерява да извършва трудовата си дейност за германския работодател от територията на България. Това предполага, че той също отново ще се установи трайно в България и ще пребивава предимно на територията на нашата страна.
От горепосочените факти и обстоятелства може да се направи обосновано предположение, че гражданинът ще покрие поне два от критериите за местно лице, предвидени в чл.4 от ЗДДФЛ, а именно „центърът на жизнените му интереси” ще бъде установен в България и неговото пребиваване в страната ще надхвърли 183 дни в рамките на 12-месечен период. Следователно гражданинът ще следва да се класифицира като местно лице на България съгласно вътрешното ни законодателство.

В конкретния случай следва да се има предвид и сключената Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Германия. Критериите за определяне на едно лице като местно на една от договарящите държави са посочени в чл.4, ал.1 от Спогодбата. Цитираната разпоредба препраща към критериите за местно лице, заложени във вътрешните законодателства на договарящите държави, което означава, че гражданинът ще следва да се класифицира като местно лице на България и по смисъла на СИДДО с Германия. Притежавайки това си качество, той би могъл да се възползва от облекченията, които България е договорила с Германия за своите местни лица.

Предвид получаването на доходи от трудови правоотношения с германски работодател, следва да се има предвид, че данъчното третиране на тези доходи се регулира от чл.14 от СИДДО с Германия. Съгласно посочената правна норма данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от обстоятелството къде се полага трудът. Тъй като гражданинът възнамерява да извършва трудовата си дейност на територията на България, съгласно чл.14, ал.1 от СИДДО с Германия, неговите доходи ще подлежат на облагане с данък само в България и Германия няма да има право да облага с данък тези доходи. Така получените от него доходи следва да бъдат декларирани в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Допълнително, с оглед изчерпателност на предоставения отговор, може да бъде разгледана и хипотеза, в която гражданинът полага труд както на територията на България, така и на територията на Германия. В случай че полага труд и на територията на Германия, съгласно чл.14, ал.1 от Спогодбата доходите, реализирани от труда, положен на територията на Германия, могат да се обложат с данък в Германия въз основа на предложение второ от посочената алинея. При наличие на разгледаната хипотеза и доколкото Германия има данъчнооблагателни правомощия само по отношение на доходите от труд, положен на нейна територия, за целите на определяне точния размер на тези доходи, гражданинът ще трябва да поддържа информация за броя на дните, отработени на територията на България и броя на дните, отработени на територията на Германия. Доколкото разглежданите доходи не попадат в изключението, посочено в ал.2 на чл.14 от СИДДО с Германия, и Германия има право да обложи доходите за труда, положен на нейна територия, с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от труда, положен на територията на Германия, на основание чл.22, ал.2, б. „а” България предоставя данъчно облекчение чрез метода освобождаване с прогресия. Посоченият метод предвижда изключване на доходи, изплатени във връзка с труда, положен в Германия, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се постига с попълването на Приложения 9 и 10 от годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

II Издаване на бележка за изплатен доход

Кооперация има сключени договори за наем със собственици на гори за стопанисването им. Според чл.45 от ЗДДФЛ, служебна бележка се издава по желание на получателя на дохода, а сметка за изплатена сума се издава за изплатената сума и се предоставя на лицето, придобило дохода. Поставен е въпросът: Необходимо ли е освен сметката за изплатена сума и служебна бележка при поискване, да се издава и съставя протокол между кооперацията и получателя при изплащане на сумата?

Издаването на документи за изплатен доход и удържан данък е уредено в чл.45 от ЗДДФЛ. Законодателят е поставил като задължение за платеца на доход от наем по чл.31 от закона, да издава сметка за изплатената сума и да я предоставя на лицето получател на дохода.

Съставянето на допълнителен документ протокол и др. подобни, документиращи изплатената сума са изцяло по желание на платеца и получателят на дохода.

Съставеният и подписан договор за наем със задължителни реквизити относно лицата, предмета, срока, цената и др., сметката за изплатени суми по образец съгласно чл.45, ал.4 от закона и платежният документ за плащането по банкова сметка са достатъчни, за да бъде признат разходът за данъчни цели съгласно чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане и чл.6 от Закона за счетоводството.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.