Много пенсионери продължават да работят като самоосигуряващи се лица. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за зачитане на трудовия им стаж след пенсиониране. Допълнително разглеждаме случай на доставки до Гърция за германска фирма.

I Пенсионер продължава да работи

Самоосигуряващо се лице извършва трудова дейност и се осигурява без прекъсване в това си качество от 1 юли 2000 г. до този момент. Внасяло е дължимите осигуровки, подавало е данни по чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От 28 май 2018 г. на самоосигуряващото се лице е отпусната наследствена пенсия за починалия му съпруг. В качеството си на пенсионер самоосигуряващото се лице продължава да извършва трудова дейност, но не е подало декларация по реда на НООСЛБГРЧМЛ, с която да заяви желанието си за осигуряване. Такава декларация подава на 17 април 2020 г. Контролните органи на Националния осигурителен институт считат, че за периода от 28 май 2018 г. до 16 април 2020 г. включително лицето не е трябвало да се осигурява и не може да му бъде зачетен осигурителен стаж. Поставено е искане да бъде зачетен осигурителен стаж за периода от отпускане на наследствена пенсия до подаване на декларацията по чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ.

Самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са обхванати от разпоредбите на чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 на кодекса. Те, във връзка с упражняваната от тях трудова дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Осигуряването за допълнителния по своя характер риск не е задължително, а възниква само по желание на самоосигуряващото се лице (по негов избор). Важно е да се отбележи, че упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл.10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването є. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО не е прекратена (чл.10, ал.2 от КСО).

На основание чл.4, ал.6 от кодекса самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл.1, ал.2 от същата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на агенцията, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Със същата декларация се осъществява и правото на избор по чл.4, ал.4 от КСО да се осигурява и за общо заболяване и майчинство.

На основание чл.4, ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е еx lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.

Разпоредбата на чл.1, ал.6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ урежда изрично формата и реда, по който самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, може да реализира волеизявлението си да се осигурява. За тази цел трябва да попълни декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП и да я подаде в компетентната териториална дирекция на НАП. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по чл.1, ал.2 от наредбата. С въвеждането на института на декларация, като форма за волеизявление на лицето, законодателят имплицитно е изключил избора да се осъществява чрез конклудентни действия (например чрез внасяне на осигуровки) и би било неправомерно тези действия да се считат за приравнени на декларативния принцип, уреден с разпоредбата на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ.

След като лицето не е изразило желанието си да се осигурява чрез подаване на декларация, няма основание за зачитане на осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 от кодекса не е прекъсната.
Важно е да се отбележи, че доколкото в КСО е налице правната възможност по чл.4, ал.6, съответно чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, то за целите на здравното осигуряване в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) такава правна възможност няма предвидена. Пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, дължат здравни вноски за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд. В този смисъл е Решение №7 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело №2 от 2017 г. във връзка с искане от Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, относно работещите пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Следователно на основание чл.39 от ЗЗО самоосигуряващото се по смисъла на КСО лице има задължение да подава данни за здравно осигуряване по реда на отменената Наредба №Н-8 и действащата Наредба №Н-13. В този аспект подадените декларации обр. №1 за въпросните периоди не трябва да бъдат заличени, а коригирани, като се запазят данните за здравно осигуряване.

Следва да се отбележи, че недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

II Доставка за германска фирма в Гърция

Дружество търгува с фирма с постоянен адрес в Германия. Българското дружество продава храни, които доставя на адрес в Гърция. За фактурирането на продажбите, клиентът посочва немския си ДДС номер. Поставен е следният въпрос: В случай, че клиентът по доставката на храните има или би следвало да има гръцки ДДС номер, а е посочил немския си такъв, това ще доведе ли до неблагоприятни последици за българското дружество?

По смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за ДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по същия закон лице, или на получателя по доставката, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Материалният закон, както и нормата на чл.45 от Правилникът за неговото прилагане, в случаите в които е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона, не поставят изискване по отношение на обстоятелството - къде е мястото на регистрация по ДДС на получателя по доставката, а единствено, същият да е данъчно задължено лице и да е регистриран по ДДС в друга държава членка, както и не поставят изискване, същата тази държава членка да е мястото, където пристигат стоките.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.