Много хора работят едновременно и по трудов и по граждански договор към различни работодатели. А в определен период от годината може да са самоосигуряващи се. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи.

Казус 1: През януари 2020 г. човек работи по трудов и граждански договор към двама различни работодатели. Трудовият договор е прекратен на 31 януари, а на 5 февруари получава дължимото възнаграждение по гражданския договор за положения труд през януари, който след приспадане на разходите за дейността е под минималната заплата.

Казус 2: На 5 октомври 2020 г. изплащат на човек дължимото възнаграждение по граждански договор за положен труд през септември. През септември човекът работите и по трудов договор с друг работодател. А на 8 октомври възобновява дейност като самоосигуряващо се лице - свободна професия. Поставен е въпросът на какво основание и как се изчисляват дължимите осигуровки в тези ситуации?

I Плащане на осигуровки

Съгласно чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигуровки, и продължава до прекратяването є. Според чл.4, ал.3, т. 5 и 6 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт:

- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;

- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Възнаграждението за лицата по чл.4, ал.3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигуровки, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.6, ал.4 от КСО).

Осигуровките за държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от КСО са в размера за фонд „Пенсии” и се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение съгласно чл.6, ал.3, т. 8 и 9 от КСО. Съгласно чл.7, ал.6 от КСО осигуровките за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

На основание чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО, и в същите срокове.

Здравната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя и внася по реда на чл.40, ал.1, т.3, букви „а”-„в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). За лицата, работещи без трудово правоотношение се дължат здравни вноски:

а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната заплата, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната заплата, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал.5;

б) ако са осигурени по реда на т.1 и 2а, осигуровките се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение;

в) осигуровките се внасят в съотношението по т.1 от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

На основание чл.3, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), осигурителният доход включва всички доходи, включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход за всеки един от месеците на годината. Възнагражденията за положен труд се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

Ако лицата извършват и друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване, следва да се имат предвид чл.6, ал.11 от КСО и чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО. Според чл.6, ал.11 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4, осигуровките се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал. 1 и 10;

2. доходи от обезщетения по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Съгласно чл.4 от НЕВДПОВ, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл.4, ал.1 и/или ал.3, т. 5 и 6 и/или ал.10 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигуровки, като се спазва поредността в чл.6, ал.11 от КСО. Декларирането на доходите на основание чл.4 от наредбата е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен труда. За лицата, работещи без трудово правоотношение, се подават данни съгласно чл.5, ал.4 от КСО от осигурителите (декларации образец №1 и №6).

Когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се по смисъла на КСО (лица по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО), се прилага чл.11 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно който при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигуровки не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се внасят осигуровки върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Лицата декларират пред платците на доходи, че са самоосигуряващи се и тези възнаграждения участват при формиране на окончателния размер на осигурителния им доход.

II В конкретния случай

В конкретния случай изплатеното възнаграждение на 5 февруари и 5 октомври, следва да се отнесе към месец януари и месец септември, през които е положен трудът. Предвид че, за тези месеци лицето упражнява трудова дейност и по трудово правоотношение, и не е самоосигуряващо се, възложителят дължи осигуровки по реда на чл.4, ал.3, т.6 от КСО (независимо от размера на възнаграждението по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността) в съответствие с чл.6, ал.11 от КСО. Възложителят/работодателят следва да подаде и нужната информация към НАП.

За периодите на упражняване на трудова дейност по сключения граждански договор след 8 октомври 2020 г., когато лицето придобива качество на самоосигуряващо се, възложителят няма задължение да удържа и внася осигуровки за работата по без трудово правоотношение и лицето следва да включи изплатеното възнаграждение при формирането на окончателния размер на осигурителния доход за 2020 г. по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.