Много адвокати предоставят услуги от името на адвокатско дружество. Но доходите им се облагат по реда за хора със свободна професия. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за регистрация по ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за отчитане на стоки, държани на склад.

I Регистрация по ДДС на адвокати

Адвокатско дружество е учредено в съответствие с чл.57 от Закона за адвокатурата (ЗА) и представлява юридическо лице, регистрирано по Закона за ДДС. Облагаемият оборот на дружеството е над 50 000 лв. Съдружници в дружеството са двама адвокати, които не са регистрирани по ДДС. Дружеството няма наети хора и клиентите се обслужват само чрез личен труд на съдружниците. За полагания личен труд всеки от съдружниците получава месечно възнаграждение, което, както е посочено в решение №12268 от 18.11.2015 г. по адм. дело №15171/2014 г., I отд. на ВАС, представлява доход на лице, упражняващо свободна професия по смисъла на §1, т.29 от ДР от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Адвокатите-съдружници не сключват самостоятелни договори за правна защита, не оказват правна помощ на лица, различни от тези, които са клиенти на адвокатското дружество, нито оказват правна помощ в лично качество, а само като представители на адвокатското дружество. Поставен е следният въпрос: Възниква ли основание за регистрация по реда на чл.96, ал.10 от ЗДДС за двамата адвокати?

Според разпоредбата на чл.96, ал.10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

В изразено становище на зам.-изпълнителния директор на НАП в писмо с изх. №20-00-8 от 10.01.2020 г. е посочено, че понятието “последователно”, по отношение на извършването на еднородна дейност в един и същи търговски обект, следва да се тълкува като замяна или редуване във времето на две или повече данъчно задължени лица, извършващи дейността. Това недвусмислено се извежда от регламентирания в нормата начин за формиране на облагаемия оборот за регистрация, където е посочено, че „... в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него...”. Тъй като “непосредствено” означава действие, което се осъществява, става или следва веднага, нормата на ал.11 на чл.96 от ЗДДС уточнява като правно ирелевантно прекъсване в рамките на по-малко от един месец. В тази връзка, ако между преустановяване на дейността на едно лице в търговския обект и започване на еднородната дейност в обекта от следващото лице, е изтекъл период повече от един месец, по отношение на формиране на оборота за регистрация на това следващо лице нормата на чл.96, ал.10 от ЗДДС е неприложима и оборотите на предшестващите лица, реализирани в обекта, не се включват в неговия оборот.

Предвид гореизложеното, задължение за регистрация въз основа на сумиране на оборотите на две и повече лица по посоченото правило не възниква, когато тези лица извършват еднородна дейност в един и същи обект едновременно едно с друго, паралелно.

Предвид изложеното считам, че разпоредбата на чл.96, ал.10 от ЗДДС не е приложима в случая, изложен в запитването, ако двамата адвокати - съдружници в дружеството извършват дейността от името и чрез адвокатското дружество, както е описано в запитването.

Следва, обаче, да се има предвид, че ако едно извършване на паралелна дейност от лица, действащи съгласувано, има чисто изкуствен характер и противоречи на нормалната икономическа логика, налице е основание същото да бъде третирано като заобикаляне на закона с цел данъчно предимство, при което следва да се приложи нормата, противодействаща на тази практика. Този извод се основава на постановеното по дело С-255/02, Halifax plc, че при установяване на злоумишлена практика, сделките, на които тя се основава, трябва да се предефинират така, че да се възстанови ситуацията, която би преобладавала при липсата на тези сделки.

II Съхраняване на чужди стоки в склад

Българско дружество е регистрирано по Закона за ДДС, като предмета на дейност е съхранение, транспорт и логистика на хранителни стоки. Дружеството разполага със собствена складова база и собствени МПС. То има договори с клиенти - български и чуждестранни юридически лица, за предоставяне на логистични услуги. Тези услуги включват прием на стоки, палетизиране, съхранение, обработка на рампа, изход на стоки, транспорт - национален и международен. При осъществяване на услуги по складиране на стоки, дружеството има информация за броя на палетите, предоставени за съхранение, температурния режим, при който трябва да се съхранява и транспортира стоката, периода през който трябва да се осъществи съхранението и най-обща информация за вида на стоките, например: месо, малотрайни колбаси, трайни колбаси, тестени и т. н. Не се извършва съхранение на стоки под режим складиране на стоки до поискване по чл.15а от ЗДДС. Поставени са следните въпроси: 

1. Следва ли при условие, че в склада няма стоки под режим складиране на стоки до поискване, съгласно чл.15а от ЗДДС, да разполага в систематизиран вид с цялата информация и да се води детайлна отчетност съгласно изискванията на чл.123, ал.7 от ЗДДС?

2. Ако в бъдеще за склада се сключи договор с клиент под режим складиране на стоки до поискване, съгласно чл.15а от ЗДДС, следва ли да приемем, че изискването за детайлна отчетност по чл.123, ал.7 от ЗДДС се отнася само за стоките, предмет на цитирания по-горе режим, или трябва да бъдат приложени тези изисквания към всички предоставени за съхранение стоки и за всички останали клиенти?

Съгласно чл.123, ал.7 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, на което са предоставени за съхранение стоки, води детайлна отчетност за тези стоки, която задължително съдържа информация, позволяваща установяване на вида и количеството на стоките във всеки момент, за всяко от лицата, предоставили стоките за съхранение, както и идентифициране на лицата, изпратили, транспортирали или получили стоките при приключване на съхранението им.

Посочената разпоредба е свързана с прилагане на режим складиране на стоки до поискване, поради което детайлна отчетност за предоставените за съхранение стоки, съдържаща информация за вида и количеството на стоките във всеки момент, за всяко от лицата, предоставили стоките за съхранение, както и идентифициране на лицата, изпратили, транспортирали или получили стоките при приключване на съхранението им следва да се води единствено от складодържателите, на които са предоставени за съхранение такива стоки.

Лицата, които не попадат в хипотезата на чл.123, ал.7 от ЗДДС, не са длъжни да водят посочената в разпоредбата детайлна отчетност.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.