Статистиката изравнява мъже и жени при режисьори, актьори и продуценти на кинофестивала

Само 2.2% от кинодейците се определят като “нито мъж, нито жена”

Точно преди година, по време на 69-то Берлинале, тогавашният директор г-н Дитер Кослик дни преди края на мандата си подписа споразумение с няколко женски организации за т. нар. джендър равенство. То предвиждаше строга равнопоставеност мъже - жени във всички фестивални структури (администрация, селекционни органи, ръководство), при подбора на програмите, в състава на журитата и т. н. Речено - сторено. След като г-н Кослик се оттегли, бяха назначени двама директори: г-жа Мариете Рисенбек (изпълнителен директор) и г-н Карло Шатриан (художествен директор). Те от своя страна продължиха да изпълняват споразумението надолу по йерархията.

Сега, година по-късно Берлинале публикува сериозно статистическо изследване под заглавие “Gender Evaluation 2020” (на немски и английски) с обем 46 страници данни, анализи, таблици, графики.

От тях се открояват някои любопитни факти.

Базата данни е попълвана при кандидатстването на филми за ежегодната селекция, като е изисквана информация само за джендър принадлежността на режисьора и продуцента. За другите професии - само по тяхно желание. Самоопределянето е в категориите: мъж, жена, трансджендър (или друг термин по избор на субекта), както и възможност “предпочитам да не отговоря”. Тази информация е изисквана от селектираните общо 342 нови филма в различните категории - без старите филми в ретроспективни програми, почетни панорами, юбилейна класика.

Новите 342 филма са режисирани от 364 режисьори (някои в тандем). От тях 138 жени (37.9%) и 207 мъже (56.9%). Само 2.2% посочват “нито едно от двете”, а 11 души (3%) не дават ясен отговор.

18-те филма в основния конкурс са направени от 23 режисьори, от които 16 мъже (69.6%) и 7 жени (30.4%). “Женските” филми са: “Първата крава” (САЩ, реж. Кели Райхард), “Никога рядко, понякога винаги” (САЩ, реж. Елиза Хитман), “Натрапник” (Аржентина, Мексико, реж. Наталия Мета), “Неизвървени пътища” (Великобритания, реж. Сали Потър), “Моята малка сестра” (Швейцария, реж. Стефани Шуа, Вероник Реймонд) и “Наташа” (Германия, Украйна, Русия, реж. Екатерина Оертел и Иля Хржановски).

При продуцентите на същите филми “женските проценти” нарастват спрямо режисьорските (41.1%), а мъжете намаляват спрямо режисьорите (50.4%). Но и тук 17 продуцента отговарят “нито едно от двете”, а 4.1% не дават отговор.

При настоящите ръководни позиции на Берлинале джендър равновесието е абсолютно балансирано: 7 жени, 7 мъже и 2 двойки “мъж и жена”! А при 15 колективни органа (селекционни комисии, съветници, журита) в 10 доминират жените, в 3 - мъжете, а 2 са точно балансирани.

Статистиката е допълнена и с историческа информация от досегашния летопис на Берлинале. Например, голямата награда “Златна мечка” досега са печелили 57 мъже-режисьори и само 6 жени-режисьорки. А президенти на международни журита са били 44 мъже и 19 жени. Значи предстои тази несправедливост да се поправи. Как обаче, аритметиката и статистиката не дават отговор. Може би трябва ново споразумение, в което като трета страна да участва Бог и музата на таланта.

P.S. Да си припомним една малко грубичка фраза от медийния фолклор: “По-важно е какво има между ушите, а не между краката”. Досега не съм чул нейно сериозно опровержение от джендър коментатори. Изглежда разумът все пак работи, дори без нарочен статистически баланс.