На Стария континент тревогата е по-голяма за собствената си сигурност, отколкото за тази на Украйна

Когато след няколко дни Брюксел се събуди от празничната летаргия, не само ще намери колосалния си геополитически план за разширяване на ЕС върху плаващи пясъци, но и ще се сблъска с нарастващата тежест на проруските пети колони в правителствата и институциите на страните, които вече са членки на Съюза. До този извод стигна в последния ден на Старата година влиятелният италиански всекидневник „Ла Стампа“. Парижкият печатан гранд „Льо Монд“ пък пусна коментар със заглавие „Европейците повече от всякога са заклещени между Владимир Путин и Доналд Тръмп“, където подчерта: „По-малко от четири седмици преди встъпването в длъжност на 20 януари 2025 г. на новоизбрания президент на САЩ не е налице нищо, което да подсказва, че европейските столици ще успеят да овладеят шока от завръщането на власт на популисткия трибун“. А от бреговете на великата река Майн „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ видя тъмни облаци върху обозримото бъдеще на Европа, но не толкова заради очертаващите се все по-тежки главоболия покрай войната в Украйна, а поради безпардонната намеса на дясната ръка на Тръмп - Елон Мъск във вътрешните работи на  Берлин и от там на 27-те чрез обявяването за спасител на Германия на нейната крайна фашизирана десница.

В навечерието на Нова година подобни тези можеха да бъдат прочетени не само във водещите всекидневници на Западна Европа, но и в доста уважавани сайтове, като те говорят само за едно – обществеността се страхува, че политическата й класа в лицето на националните правителства и еманираната от тях общоевропейска власт в Брюксел няма да се справят с предизвикателствата на 2025 г. Като особено показателно за безизходицата, объркаността и унижението на заформения от шефката на ЕК Урсула фон Дер Лайн и тази на ЕП - Роберта Мецола истински матриархат на Стария континент е цитираното заглавие в „Льо Монд“. Защото, както пише меродавният вестник, европейците обещават да бъдат и през 2025 г. заедно с Украйна срещу Русия, но в действителност те повече от всякога са заклещени между Владимир Путин и Доналд Тръмп, като не знаят накъде да мърдат. По простата причина, че първият демонстрира постоянно предимство особено в източната част на атакуваната страна, където неговите войски напредват непрекъснато, а вторият възнамерява да прекрати конфликта възможно най-скоро, дори ако изглежда неспособен да го направи за „двадесет и четири часа“, както обещаваше по време на предизборната си кампания. Двете дадености обаче означават, че както многократно е заявявал, Тръмп като нищо може да сключи сделка с Путин след подобаващи пазарлъци и този алъш-вериш да маргинизира Европа, като я направи единствено платец с изпразнени от войната джобове на собствената си сигурност и може би на тази на остатъчна Украйна. Няма начин, тъй като  за парижкия вестник „почти три години след нахлуването на Русия в Украйна залозите са решаващи за континента: двадесет и седемте и техните съседи, като Обединеното кралство или Норвегия, знаят, че европейската сигурност е по-важна от всякога от тази на Украйна“. А за да бъде тя гарантирана, ако не победоносна над Русия и с цялата си територия, Украйна трябва да бъде поне стабилизирана и по някакъв начин обвързана с Европейския съюз и НАТО“. Разбирай подкрепяна с много пари, за да не се обърне Киев срещу тях,  ядосан от на практика принудителното му поражение в случай на сделка, в която ще бъде третиран като елементарно и наивно „прокси“ в сблъсък за чужда сметка и с дадени нахалост епохални жертви.

А що се отнася до заклатилия се според „Ла Стампа“ върху несигурни плаващи пясъци геополитически план на Брюксел за разширяване на ЕС, то заявките на деветте кандидати за членство си остават все така на хартия и все по-трудно ще бъдат предвиждани напред поради вътрешни съпротивления. Ярък пример е Грузия, която както писа италианският вестник, вече вместо за Европа, мечтае за Русия. Обръщането на тенденцията според всекидневника се дължи основно на два фактора. От една страна излъчилата новия президент Михаил Кавелашвили партия „Грузинска мечта“ е съумяла след парламентарните избори неотдавна   и въпреки протестите на опозицията да консолидира властта и да контролира наинституциите от вътре, подчертавайки пред обществеността предимствата на едно икономическо и политическо споразумение с Москва. Но с хитрия трик никога да не заема открито проруски позиции, заради някои стари грехове на съседите от Север. От друга страна обаче ЕС отдавна бил загубил своята привлекателност, протакайки процедурите по приемането, а с прекаленото си, при това все така неуспешно заиграване според „Грузинска мечта“ с Украйна, Брюксел е налял вода в мелницата на руската алтернатива.

Ето защо за Владимир Путин, според „Ла Стампа“, връщането на Тбилиси в руската орбита е геополитически шедьовър. А беше време, припомня вестникът, когато Грузия дори повече от Украйна тежеше в НАТО - и днес в документите на Алианса от прословутото съвещание в Букурещ през 2008 г. се натъртва, че «Грузия и Украйна ще бъдат членове на НАТО». Унизен в румънската столица от тази изцепка,  сега руският президент си отмъщава и това е първият  негов удар. Вторият, пак нанесен според „Ла Стампа“  на Европа и НАТО, е възстановяването на зоната на влияние на Русия в Европа, следвайки римския принцип "mors tua, vita mea", тоест, ако Русия напредва, останалите трябва да отстъпват. „Следователно – подчертава италианският всекидневник - да имаш „Грузинска мечта“ на власт в Тбилиси е успех не само защото е проруска партия, но и заради това, че е страхотен шамар в лицето на ЕС и НАТО“.

Всъщност Русия прилага една и съща парадигма към всички страни кандидатки – изтъква „Ла Стампа“. В Украйна го прави с оръжие и нашествие, но и в други държави Москва е във война с ЕС - политическа война, разбира се, не с оръжия и водена с други също така ефикасни средства като дезинформация, икономическо-енергиен натиск, изборна намеса. Така например в бившата съветска република Молдова спорът между проевропейските и проруските сили е пак близо до гласуване, като първите имат слабо мнозинство. На Балканите пък е най-важната хапка за ЕС - Сърбия, която за „Ла Стампа“ обаче е винаги в „акробатичен баланс“. Като за вестника, колкото повече време минава, толкова по-малко Белград на Александър Вучич желае да прекъсне връзките си с Москва и да заиграе с Брюксел. Като „матриархатът“ начело на Съюза или не иска, или няма сили , или което е най-лошото, просто не схваща как да промени посоката на очерталите се негативни тенденции към бездната на провала на общоевропейския проект.

А какво ще стане с Брюксел, ако Илон Мъск впрегне наистина цялата си мощ в овладяването на властта в Берлин от „Алтернатива за Германия“, никой в белгийската столица не смее да си го помисли, нито пък желае да се произнесе по темата най-вече от страх пред бъдещето – загатна „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ не без нотка горчивина.