Зная, че мнозина от нашите сънародници гласуваха за мен, не за да подкрепят моите идеи, а за да се противопоставят на тези на крайната десница. Искам да им благодаря и да им кажа, че съзнавам, че техният вот ме задължава за идните години. (...) Мисля също така и за нашите сънародници, които гласуваха за г-жа Льо Пен. Вече не съм кандидатът на един лагер, а президентът на всички. Разбирам мнозината от тези, избрали крайната десница заради гнева и различията, на които трябва да се намери отговор. Това ще е моя отговорност и на моето обкръжение.

Това заяви френският президент Еманюел Макрон пред десетките хиляди негови поддръжници, събрали се на Марсово поле в Париж в неделя вечерта, за да го приветстват за историческата победа с над 58% на произведения по-рано същия ден втори тур на президентските избори във Франция. И постижението е наистина за учебниците. Еманюел Макрон става първият френски президент в ХХI век спечелил втори последователен мандат в Елисейския дворец. За сметка на това опонентът му, Марин Льо Пен, записа втора поредна лична загуба на балотаж на вота за държавен глава за последните 15 години и общо осма за цялата династия, започната от баща є Жан-Мари с първия му опит през 1974 г. Който в един момент почти видя моркова през 2002 г., когато взе първия тур пред Жак Ширак и се наложи френската левица да се обединява зад десен кандидат на втория, за да спрат по-десен.

От тогава все така, както и обърна внимание Макрон в речта в неделя вечерта, приемайки триумфа си на не по-малко значимата за Париж и Франция локация. По “наполеоновски”, на Марсово поле, с гръб опрян в Айфеловата кула, по примера на американските президенти, които приемат изборните си победи (полагат клетва) пред Националната поляна (The National Mall) във Вашингтон с гръб към Конгреса. И пресъздавайки може би символа на това, което час по-рано лидерът на крайнолевите във Франция Жан-Люк Меленшон нарече “президентско-монархическия режим” и призова последователите си да се подготвят “за битката и третия тур”, по време на парламентарните избори на 12 и 19-ти юни. Терминът, използван от водача на френските комунисти, който завърши трети с над 20% от гласовете преди две седмици, контрастира явно с призива му веднага след първия тур към неговите симпатизанти да не позволят “нито един глас” да отиде за Льо Пен, но пък затвърди още тогава посочената по-рано тенденция.

От своя страна Марин льо Пен се поздрави с “блестящата победа” като резултат от 41,4% от подадените гласове за нея, в сравнение с 33,9 на сто преди пет години. Което, при близо 72% избирателна активност на втория тур, излиза малко над 13 милиона избиратели от общо 35 млн. подали гласовете си на балотажа. Льо Пен също така съкращава разликата си с Макрон от 10 млн. гласа до малко над 5 млн., което по себе си е явна математика, но говори и за дълбокото фрагментиране на френското общество последните пет години под президентството на Макрон.

Който през 2017 г., като практически новак в политиката, бе избран на 39-годишна възраст за най-младия президент на Франция, с обещания за дълбоки социални реформи и икономически подем. Което бе последвано от месеците протести на “Жълтите жилетки”, успоредно на стачките срещу предложените от Макрон реформи в пенсионната политика, преговорите за Брекзит и продължаващите неразбории в отношенията с Лондон, кризата с пандемията от COVID-19... Събра му се на “мосю президента”. И сега руското нашествие в Украйна в последните седмици на първия му мандат. Последното тълкувано единодушно от френския политически елит като риск от започването на Трета световна война на прага на Европа, коментират наблюдатели.

На което и Макрон обърна внимание: “Имаме толкова за вършене. Войната в Украйна е тук, за да ни напомни, че преминаваме през трагични времена, в които Франция трябва да покаже ясния си глас и да изгражда силите си във всички сфери и ние ще го направим.”

При всички положения обаче фокусът на речта му беше разбираемо върху вътрешните проблеми на французите. Градивно увеличаване на пенсиите, съобразено с изравняване на възрастта, запазване и увеличаване на покупателната способност на гражданите в кризата посредством насочени мерки, в частност към най-уязвимите с директни помощи. “Никой няма да бъде изоставен край пътя. Новата ера, която започва сега, няма да е продължение на предишните пет години”, настоя Макрон.

За когото да припомним вкратце. Еманюел Жан-Мишел Фредерик Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в Амиен. Завършва философия в парижкия университет “Нантер” и защитава магистратура по публична администрация в едноименната Национална школа, която закрива през април 2021 г., като част от реформата му във френската държавна служба. В политиката влиза през 2012 г. когато тогавашният президент на Франция -­ Франсоа Оланд, го назначава за свой съветник, преди премиерът Манюел Валс да го повиши в министър на икономиката. Макар и бивш член на социалистическата партия, Макрон решава да създаде свое политическо обединение “Република, напред!” и на 17 април 2017 г. е избран за президент със 66,1% от гласовете на втория тур на вота срещу Марин Льо Пен. Преди да повтори победата си 24 април 2022 г.

Ядрената сила на ЕС

С излизането на Великобритания от Европейския съюз, Франция остана единствената държава постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, със собствен ядрен капацитет на територията на континентална Европа. Плюс американския арсенал “за сдържане”, в контекста на НАТО, в Германия. Но ако кризата в Украйна даде тласък най-накрая на идеите за общи европейски въоръжени сили, според Париж те ще трябва формално да са под егидата на Франция. Като Германия плаща сметката, разбира се. Но в такъв много хипотетичен сценарий, Макрон може реално да се превърне в главен европейски пълководец. С германски счетоводител, испанска авиация, италианска флота, чешки подводници, гръцки танкове, френски десантни части и... да кажем български мулета за логистична подкрепа. Рецепта за успех. Хипотетично.