Европейският съюз трябва да ратифицира Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени (Истанбулската конвенция) в съответствие със становището на Съда на ЕС от 2021 г., настоя днес Европейският парламент.

Призивът бе приет с 469 гласа "за", 104 "против" и 55 въздържали се. Истанбулската конвенция остава международен стандарт и ключово средство за изкореняване на насилието, основано на пола, включително домашното насилие, заявяват евродепутатите. Те остро осъждат опитите някои страни от ЕС да отменят вече предприетите мерки за прилагане на конвенцията и настояват тя да се прилага изцяло, съобщава БТА. 

Евродепутатите осъждат реакцията срещу равенството между половете, правата на жените и конвенцията в някои държави от ЕС, например в Полша, където правителството иска да се оттегли от документа и въведе забрана на абортите. Те настояват националните власти да се борят срещу дезинформацията за конвенцията, се посочва в съобщение на ЕП.

Шест години след като я подписа, ЕС все още не ратифицирал конвенцията заради отказа на няколко страни. В становището на Европейския съд се посочва, че ЕС може да ратифицира конвенцията без съгласието на всички държави от Общността. Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция не освобождава страните от Общността от необходимостта да я ратифицират. Евродепутатите призовават България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да одобрят конвенцията незабавно.

Наказателното правосъдие трябва да бъде само част от всеобхватния отговор на насилието, основано на пола, заявяват евродепутатите. Отговорът на ЕС трябва да включва защита и наказателно преследване. Държавите от ЕС следва да осигурят обучение, което отчита пола, както и процедури и насоки, специализирана подкрепа и мерки за защита с подход, насочен към жертвите, за всички участващи професионалисти, включително правоприлагащите власти, съдебната система и прокурорите, се посочва в призива на ЕП.

Допълва се, че една от всеки три жени в ЕС е преживяла физическо и/или сексуално насилие. Над половината жени в ЕС са преживели сексуален тормоз поне веднъж след навършването на 15-годишна възраст, допълва ЕП.

Припомняме, че през 2018 година Конституционният съд определи Истанбулската конвенция за противоконституционна. Според съда декларираните цели на Конвенцията, която е насочена основно към равенството между половете, напълно съответстват на основните конституционни принципи у нас. В преамбюла на Конституцията се подчертава верността на българския народ към общочовешките ценности, сред които изрично са посочени хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Съдиите припомнят, че правата на личността, нейното достойнство и сигурност са издигнати във върховен конституционен принцип, а равенството е сред основните начала на действащата българска Конституция.

В Конституцията ни е въведена и изрична забрана за каквато и да е дискриминация, основана на „пол“.

В същото време обаче Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е "вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея". Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.

Конституционните съдии се концентрират върху понятията за пол, които фигурират в английския и френския вариант на документа. Те отчитат, че понятието „gender“/„genre“ („пол“) присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от понятието за биологичен пол: 

Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид. С посоченото в чл. 3, буква „в“ съдържание „gender“/„genre“ („пол“) се превръща в основно, носещо понятие, което е определящо за смисъла и на другите използвани в Конвенцията изрази, базирани на това понятие. Свидетелство за самостойната роля на понятието „gender“/„genre“ („пол“) представляват и множеството разпоредби на Конвенцията, които съдържат изрази, базирани на това понятие – чл. 2, § 2, чл. 4, § 3, чл. 6, чл. 14, чл. 18, чл. 49, § 2, чл. 60, § 2 и § 3 от Конвенцията. „Gender“ се употребява в изразите: „gender equality“ (преамбюл — „равнопоставеност на половете“), „gender-based violence“ (преамбюл, чл. чл. 2, 3, 4, 14 – „насилие, основано на пола“), „gender identity“ (чл. 4, § 3 – „идентичност, основана на пола“), „gender-sensitive policies“ (чл. 6 – „политики, отчитащи особеностите на пола“), „gender perspective“ (чл. 6 – „перспектива, основана на пола“), „non-stereotyped gender roles“ (чл. 14 – „нестереотипни роли на пола“), „gendered understanding of violence“ (чл. 18, 49, § 2 – „основано на пола разбиране на насилието“), „gender-based asylum claims“ (чл. 60 – „молби за убежище, основани на пола“), „gender-sensitive interpretation“ (чл. 60, § 2 – „тълкуване, отчитащо особеностите на пола“), „gender-sensitive reception procedures“ (чл. 60, § 3 – „процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола“). Тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията. Тя е първият подписан от Република България международен договор, в който се дава такава дефиниция на понятието „пол“ (чл. 3, буква „в“ от Конвенцията).

Според съдиите Конвенцията "проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“. По този начин Конвенцията би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията, смятат още съдиите.