Вавилонската кула от либерални лъжи рухна

Истината е, че Европа е населявана главно от бели и това не е “системен расизъм"

Цялата тази лудост, която либералите превърнаха в държавна политика, отива на бунището на историята

Вавилонската кула от либерални лъжи рухна. Грохотът от това историческо събитие ще предопределя политическия ритъм и културните кипежи още години напред. В „Труд“ съм публикувал десетки страници, посветени на тези либерални лъжи, сътворени от „ерата на Обама“ насам – токсичният коктейл на дискредитираната неолиберална доктрина, бруталното социално инженерство: „политиката на идентичностите“ (уокизъм, джендър-идеология, критическа расова теория), кенсъл-култура, климатична параноя.

Днес пишем епитафията на този свят. Затова нека си припомним в телеграфен стил какъв беше. Но не с „днешни“ думи, а с извадки от стари мои текстове в „Труд“, защото те носят аромата на една атмосфера на интелектуална и обществена съпротива.

В какви времена живяхме доскоро? Ето в какви: „Радикалните тълпи ще дойдат и за вас“, 2020 г.: „Днес живеем във времена, когато радикални тълпи поругават Свободата. Брутално и безжалостно. Смазват всяко несъгласие. Но не с аргументи и демократична дискусия, а с боздуганите на омразата, репресиите, уволненията. Посичат другомислието с мачетето на цензурата и остракизма. Налагат своите идеологически догми и лайфстайл не с бюлетини в урните, а с бодливата тел на измислената от тях политическа коректност. Не трябва да се гордееш, че си мъж или жена. Трябва да парадираш, че си безполов, за да не би случайно да засегнеш тънката джендърна чувствителност на малцинствени групички, които не знаят какви са. Трябва да забравиш завета на Мартин Лутър Кинг за свят, в който цветът на кожата няма значение, защото всички са равни по достойнство и права. Радикалните тълпи изискват да преодолееш тази „расова слепота“ и да се извиняваш, че си се родил с бяла кожа. Да коленичиш и да целуваш кубинките на улични мародери и квартални мутри, които се изживяват като „потиснати“, защото били чернокожи. Трябва да забравиш историята с нейните светли и тъмни страници и да приемеш крясъка на радикалните тълпи, които я пренаписват и преиначават.“

И още - “Сори, Микеланджело не е африканец“, 2020 г.: “Изживяваме нова „кристална нощ“. Позорно е да се търпят призиви за разрушаване на „Пиета“ на Микеланджело, защото е бяла. Позорно е кентърбърийският епископ да слага в църква някакъв ерзац на „Тайната вечеря“ на Да Винчи с черен Иисус Христос. Трижди позорно е да остава без санкция сатанинския език на омразата на някой си Шон Кинг, който работи „борец за социална справедливост“, и настоява за разрушаване на всички изображения на Христос, защото бил изобразяван като бял. Изкуството на Микеланджело е общочовешко достояние. Символ на европейската идентичност и цивилизация. Без Микеланджело самото понятие за Европа е немислимо. Посегателството върху неговите творби, защото в нечии болни мозъци били символ на „бялата привилегия“, е расизъм и невежество. Изкуството е такова, каквото е. Сори! Когато се роди чернокож Микеланджело, нека извае „Пиета“ от черен мрамор. Но истинският Микеланджело е бял, живял е в Европа, а не в Африка. Живял е в общество, в което мнозинството са били бели. И е претворявал именно това общество в творбите си.”

И пак - “Невидимата ръка“ на пазара удари „пробудените“ корпорации", 2023 г.: „Woke е психоза. Титания Макграт – това знаменито алтер его на популярния колумнист в Spiked Ендрю Бойл - сполучливо иронизира абсурдното woke-мислене в своята сатирична книга “Woke: Наръчник за социална справедливост”: „Да си родена в един хетеронормативен, патриархален свят на бял супремасизъм нанася тежка психологическа травма, особено на бебетата-феминистки, като мен. Аз бях кърмена през първите шест месеца от моя живот. Нима майка ми не знаеше, че съм веган?

Интересуваше ли я въобще? Отраснах в такова потисничество.“ Всъщност wokeness е една вавилонска кула от лъжи. Woke-активистите живеят в измислен и истеричен свят на “патриархат", “токсична мъжественост”, “хетеронормативно потисничество", “системен расизъм“, “върховенство на белия човек” и “белота" (whiteness). Воюват фанатично за неговото разрушаване. Също като китайските хунвейбини – онези полуграмотни младежки шайки, залели Китай по времето на Мао Цзедун с насилие и хаос – и техните идейни следовници от woke-движението днес воюват срещу “четирите отживелици". Наричат това “борба за социална справедливост” и искат да изличат “стария свят" не само от настоящето и бъдещето, но и от миналото.“

Кой вандалстваше срещу Свободата така? Ето кой - („Либералните хунвейбини“, 2020 г.): „Те са носителите на единствената истина и най-висша морална инстанция - пъстра смесица от учили-недоучили, радикални левичари, ултралиберали, преподаватели, студенти, обикновени лумпени. Често обсебени от джендърни терзания и климатична паника. „Снежинки“, които привиждат „расизъм“ в „Том Сойер“, „Чичо Томовата колиба“ и „Отнесени от вихъра“, изпадат в истерия при вида на хора, които се гордеят със своята нация и са готови да припишат на всеки поглед „сексуален тормоз“. Обединени в агресивни тълпи из социалните мрежи, заливат с омраза, линчуват, остракират, забраняват, обиждат, уволняват, дискредитират, осмиват всеки, който не е зомбиран от техните догми. Те не разговарят, а крещят. Не водят диалог, а декретират. От пиедестала на функционалната неграмотност, която гледа на света в черно-бяло, се опитват да пренапишат историята с днешна дата, да оценяват отминали епохи с днешни мерки, да префасонират исторически образи с ценностите и разбиранията на днешния свят. Редактират стара литература, за да се изличат „неправилни“ думи, чувства, персонажи. Премахват класически филми от стрийминг платформи. Бутат паметници. Уринират върху националните флагове. Воюват с хетеросексуалността. Искат свят, в който властва една-единствена религия - тяхната. Тоест - атеизмът. Най-екстремните сред тях трошат витрини, грабят, вандализират. Сякаш искат да настане „Година Нула“ по календара на червените кхмери. И всичко това, опаковано в куха, но високопарна фразеология за „разнообразие“, за „равенство“, „социална справедливост“, „борба с расизма“.

Днес цялата тази лудост, която либералите превърнаха в държавна политика, отива на бунището на историята. Причините са много, но една е най-важна – беше основана върху лъжи. Цяла вавилонска кула от лъжи, в която искаха да ни въдворят, за да контролират какво мислим, в какво вярваме и какво говорим. Защото е лъжа, че мъжете могат да раждат или да менструират. Лъжа е, че като си въобразиш, че си нещо различно от твоя биологичен пол, това сменя половата ти идентичност. Лъжа е, че Ейбрахам Линкълн е бил расист. Лъжа е, че Ана Болейн е била чернокожа. Лъжа е, че класическите произведения на европейската култура били демонстрация на “бял супремасизъм", защото изобразяват само бели хора. Истината е, че полът е един и същ от раждането до смъртта, Линкълн премахва робството, а британските кралски династии са бели. Истината е, че Европа е населявана главно от бели, които са работили, творили и завещали на поколенията своето културно наследство на бели хора в бели общества. И това не е “системен расизъм". Нима африканското изкуство, което изобразява почти изключително само черни, е расистко? Или е расистко азиатското, което изобразява 100% азиатци? Не, те отразяват социалната реалност в тези общества.

Един ден на страницата от световната история, която пишем днес, вероятно ще сложат заглавие: “Завръщане към нормалността”. А името на Доналд Тръмп ще бъде подчертано като политическият лидер, който поведе Америка и света към разрушаването на вавилонската кула от либерални лъжи.