Банки може да връщат взети такси по кредити

Нямат право да взимат пари за усвояване и управление на заема

Стартира процес на промени на общите условия на финансовите институции

КЗП може да заведе колективни искове

Банки може да връщат такси на клиентите си, които са взели за усвояване и управление на жилищни и потребителски кредитите. За целта клиентите на банките трябва да заведат съдебни дела, обясни за “Труд news” председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова.

Става въпрос за неправомерно събрани от банките такси, като за част от тях претенции за връщането им може да бъдат предявени в срок от три години след плащането им, а за други срокът е пет години.

Според тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) 5-годишна е давността за таксите за разглеждане на искане за кредит, оценка на риска, администриране и управление на кредита, защото се касае за плащане на еднократни такси, обясни Мария Филипова. 3-годишна е давността в следните две хипотези - при удължаване срока на падежа на кредита и при изпращане на напомнителни писма за просрочие, защото тук се касае за периодични такси, касаещи отделни падежни периоди, допълни тя.

Според Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, който е в сила от 2016 г., както и според текстове на Закона за потребителския кредит, които са в сила от 2014 г. “Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита”.

По принцип потребителите могат да възразят и пред банката за това, че неправомерно са им взели такси по кредитите. Банката би могла да им възстанови парите или да ги приспадне от бъдещи вноски. Но ако банката отхвърли възражението, единствената възможност за потребителя е да отнесе случая в съда, който да реши спора.

В края на миналата година КЗП направи проверки на предлаганите от банките договори с техните клиенти, като бяха установени редица неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики в договорите за потребителски кредити. В резултат през декември председателят на КЗП Мария Филипова даде 14 дневен срок на банките да променят договорите си и да прекратят тези практики.

В българското законодателство са въведени европейските правила в сферата на защита на потребителите от неравноправни клаузи. Самият европейски законодател не дава на нито един регулаторен орган да налага санкции за това, че е установил неравноправна клауза, обясни Мария Филипова. Идеята на европейското законодателство е при откриване на неравноправни клаузи те да бъдат отстранени, като това действа занапред.

От КЗП направиха преглед на общите условия на банките по потребителските кредити, както и на редица индивидуални договори с клиенти. “Често индивидуалните договори преповтарят общите условия, което важи и за банковите и за небанковите финансови институции. Но понякога неравноправни клаузи има само в общите условия, понякога се съдържат и в индивидуалните договори”, каза Мария Филипова.

Част от банките в страната вече промениха общите си условия, като някои са променили лихвите по самите кредити, но други са оставили лихвите без промяна. От КЗП все още не са приключили пълния мониторинг на банките, за това дали са променили условията си за отпускане на заеми на потребители.

Банките внасят документи в КЗП за направените промени, които трябва да бъдат разгледани от експертите. Администрацията не е голяма и не е само една темата, знам че тази е приоритетна, но колегите и в момента работят извънредно, каза Мария Филипова. Промени трябва да бъдат направени не само в общите условия на банките, а и в самите индивидуални договори с клиентите. Предстои КЗП да се произнесе дали неравноправните клаузи и нелоялните търговски практики са изчистени от договорите и, ако това не е направено, ще бъдат заведени колективни искове срещу банките, както беше направено с небанковите финансови институции, обясни председателят на КЗП Мария Филипова.

През последното тримесечие на 2024 г. КЗП извърши мащабен анализ и на 357 броя общи условия и типови договори на небанкови финансови институции. От 21 308 проверени клаузи, 1147 бяха идентифицирани като неравноправни. В отговор на това председателят на КЗП изпрати писма до съответните дружества, изисквайки отстраняването на тези клаузи в 14-дневен срок. Около 85% от небанковите дружества са се съобразили с изискванията на КЗП и доброволно са коригирали неравноправните клаузи в договорите си. В случаите, когато дружествата са отказали да коригират клаузите в договорите, КЗП заведе колективни искове. Ако съдът отмени като неравноправни клаузи в договорите, на кредитополучателите, които се присъединят към делата срещу фирми за бързи кредити, може да им върнат част от платените суми.

Основни установени нарушения от банките

Комисията за защита на потребителите идентифицира редица неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики в договорите за потребителски кредити на банките, сред които:

- Събиране на непрозрачни такси и комисионни - Включване на забранени от закона такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и събиране на такси и комисионни, които не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит;

- Ограничения върху правото на отказ - Задължаване на потребителя да спазва специфични и едностранно наложени от банката процедури, които са незаконосъобразни, за да упражни правото си на отказ;

- Обезпечителни изисквания, нарушаващи граждански права - Въвеждане на клаузи, позволяващи на кредитора достъп до лична собственост (оглед и посещение на място) или правото да налага ограничения върху имуществото на потребителя, дори при незначителни или спорни задължения;

- Нарушение на принципа за уведомяване на потребителя - Липсата на задължения за банките да предоставят ясна предварителна информация за извършени от тях промени в договорните условия, включително на референтни лихвени проценти, чрез трайни носители, което възпрепятства потребителите от своевременно действие;

- Несправедливи условия за предсрочна изискуемост - Възможност за едностранно обявяване на кредита за предсрочно изискуем при незначителни или несъществени нарушения на договора, включително такива, които не застрашават интересите на кредитора;

- Ограничаване на възможността за електронна комуникация - Необосновани задължения към потребителя да комуникира с банката предимно на траен хартиен носител на информация.

Ще обявят в медиите как клиентите може да се включат

Заведоха 20 колективни иска срещу фирми за бързи кредити

Делата стартират

Клиентите на фирми за бързи кредити ще може да се присъединят към колективните искове.

От КЗП вече за завели 20 колективни иска срещу фирми за бързи кредити. Но всеки техен клиент трябва да се присъедини към делото, за да се възползва от евентуалното решение на съда за отмяна на неравноправни клаузи и да му бъдат върнати пари. Клиентите дори често не знаят, че може да се присъединят към делото.

За по-голямата част от колективните искове вече са образувани дела, което означава, че според натовареността на съдилищата, която не е малка, ще определят първо по ред заседание, обясни председателят на КЗП Мария Филипова. След като съдът конституира КЗП като едната страна по делото, а от другата страна съответната небанкова финансова институция, той със свое определение ще се произнесе чрез кои медии ме задължава да оповестя въвеждането на колективния иск, допълни тя.

Тази информация ще бъде публикувана и на сайта в интернет на КЗП. Така всеки клиент на съответната фирма за бързи кредити ще научи как може да се присъедини към делото. Съдът определя и срок, в който кредитополучателите могат да заявят, че ще участват в процеса. Преди съдът да ни разпореди това, аз нямам право да давам имената на фирмите, не защото не искам, каза Мария Филипова. “Цялата дейност на КЗП се контролира от съда, всички актове, които издавам, се контролират от съда”, допълни председателят на КЗП.

По-лесен начин за уреждане на колективни искове

Променят правилата за защита на потребителите

Внесоха законодателни промени

В парламента са внесени законодателни промени, чиято цел е по-лесно да бъдат защитавани потребителите.

По-лесни правила за защита на потребителите от неправомерни действия на банки, фирми за бързи кредити и други компании, предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, които са внесени в парламента. Предлага се въвеждането в българското законодателство на един регламент на ЕС по въпроса за колективните искове, обясни председателят на КЗП Мария Филипова. “Ако бъда поканена на заседанието на икономическа комисия, на която ще разгледат законопроекта, ще изразя своето виждане за една европейска процедура, която работи успешно в другите държави”, заяви тя.

В другите европейски държави вече въведоха следното правило - завеждайки колективния иск той важи за всичките кредитополучатели. Който не иска да участва в иска и не иска да се ползва от прогласяване на нищожността на клаузи в договорите и от там от обезщетението, което съдът ще присъди, има една лесна процедура - подава заявление, че иска да бъде отстранен от делото. Това е голямо улеснение за потребителите, защото за тези колективни искове към момента в нашето законодателство действа обратната процедура, обясни Мария Филипова. Всеки клиент на банка, фирма за бързи кредити или друга компания, трябва да се присъедини към делото, за да се възползва от евентуалното решение на съда за отмяна на неравноправни клаузи и да му бъдат върнати пари. Това е по-тежка процедура от правилата, прилагани в други държави от ЕС, защото е свързано с това да отиде до конкретния съд, да намери конкретното дело, да подаде документи.

С предложените промени в закона при колективни искове ще бъдат обхванати всички потребители. В момента няма как КЗП да стигне до всички потребители и да ги убеди да се включат в съдебното дело. Финансовите институции и другите компании имат данни за всичките си клиенти и могат да ги включат в делото. При приемане на промените от парламента колективните искове ще имат по-голяма ефективност. Това което очакват хората, и то не без основание, е по-бързо решение на проблемите, коментира Мария Филипова.

1,6 млрд. лв. е нетният доход от такси

Реализираха печалба от 3,7 млрд. лв.

Отпуснатите заеми са за 110,6 млрд. лв.

Печалбите на банките за година е 3,7 млрд. лв., показват данни на БНБ.

Печалбата на банките в страната през миналата година възлиза на 3,7 млрд. лв., което е с 278 млн. лв., или с 8,1% повече спрямо предходната година, показват данни на БНБ. Нетният годишен лихвен доход на банките (разликата между получени и изплатени лихви) нараства със 720 млн. лв. (+14,9%) и достига 5,6 млрд. лв. През 2024 г. нетният доход на банките от такси и комисиони нараства със 145 млн. лв. (+9,9%) и достига 1,6 млрд. лв.

Разходите на банките за обезценка на проблемни кредити за миналата година са 659 млн. лв., което е с 248 млн. лв. (+60,3%) повече спрямо предходната година.

Отпуснатите от банките кредити само през последното тримесечие на миналата година нарастват с 4 млрд. лв. и досткигат 110,6 млрд. лв. Кредитите за домакинства през тримесечието се увеличават с 2,1 млрд. лв., от които 1,7 млрд. лв. са обезпечени с жилищен имот. Необслужваните кредити към края на декември възлизат на 3,81 млрд. лв., като делът им в общия размер на отпуснатите заеми намалява до 3,16%.