Потайностите на съветските архиви

Документите за Втората световна война още са под ключ

След превратния 9 септември 1944 г. три месеца български политици са разпитвани в Подмосковието

Осем десетилетия след края на Втората световна война съветските архиви остават затворени за историците. В Европа и САЩ документите отдавна са разсекретени, а в Русия са под ключ.

След превратния 9 септември 1944 г. три месеца български политици са разпитвани в Подмосковието. Много заблуди и откровени лъжи ще бъдат развенчани, ако показанията им излязат на светло. Спомените на Консантин Муравиев са единственият документ за случилото се.

Той е министър-председател на последното правителство преди окупацията на страната от Червената армия. Кабинетът управлява една седмица. Разпуска Народното събрание и амнистира политическите затворници. Започва изтеглянето на нашите окупационни войски от Сърбия и Гърция.

На 5 септември късаме дипломатическите отношения с Германия. Същият ден СССР ни обявява война. На 8 септември червеноармейците минават Дунава. На 9-ти е извършен държавен преврат, начело с професионалния превратаджия Кимон Георгиев.

Започват масови репресии. Арестувани са регентите, министрите и депутатите. Константин Муравиев е прибран в Германската легация на ъгъла на "Патриарх Евтимий" и "Граф Игнатиев". Тогава тя е щаб на съветското командване, сега е нотариат.

"Стягайте се бързо за дълъг път!", нареждат му в началото на октомври. "За кратко време ние бяхме вече на летище Враждебна – разказва бившият премиер. – На външния край на една от пистите беше застанал доста голям пътнически самолет. Отправихме се към него. Поканиха ме да вляза. Вратата се силно затвори зад мен и аз останах сам в самолета."

Аеропланът е двумоторен американски "Дъглас". "В корпуса – описва машината Муравиев – имаше инсталиран голям допълнителен бензинов резервоар, знак, че ще пътуваме дълго, без кацане. В средата – огромен сандък с държавни книжа, всичко добре затворено и запечатано."

Никой не знае какви тайни крият тези документи. Какви истини могат да разкажат и как могат да пренапишат историята!

Георги Димитров си е поръчал ракия и кашкавал. "Встрани бяха наредени около сто щайги "болгар" и в един ъгъл две пратки: една кошница бутилки със сливовица и пакет с две пити кашкавал балкански, като и на двете имаше поставен надпис: "На др. Георги Димитров дар от ЦК", свидетелства Муравиев.

Гроздето не е за Героя от Лайпциг, той го консумира само във ферментирало състояние. От "болгара" по време на полета зоба някакъв узбек, охрана на нашия политик. "Още отначало почна да яде грозде и през цялото пътуване не продума ни дума", спомня си той.

Константин Муравиев оцеля и остави мемоари.

Константин Муравиев е настанен във вила в Подмосковието. Когато времето застудява, го местят в зимна квартира. Казват му, че ще го срещнат с други български политици. Досега са ги държали разделени, за да не влизат в конфликти.

Богдан Филов, Добри Божилов, Петър Габровски, Първан Драганов и още неколцина бивши управници са в групата. Тук е и княз Кирил Преславски. "Филов ме гледа сърдито, князът изглежда откъснат, сякаш се намира сред облаците. Останалите мълчат или поздравяват студено", описва поведението им Муравиев.

"После разбрах хладината им. Те мислели, че съм докаран в Русия, за да бъда свидетел срещу тях, когато ги съдят", обяснява той.

Пленниците убивали времето с четене и карти. "Най-много играеха при регентите, като понякога в играта вземаха участие и съветски офицери", разказва Муравиев и дава подробности: "Играеше се обикновено префа, преферанс, бридж и понякога покер. Филов, Михов и Драганов минаваха за майстори."

Ген. Никола Михов правел най-добро впечатление. "Управлявахме и загубихме – признавал бившият регент. – Следователно отговорностите са наши и ние трябва да ги понесем с достойнство. Ще съм доволен, ако се разберат от обществото два въпроса: първо, че не съм бил много германофил и не съм спомогнал с нищо България да тръгне из този път. Аз вярвам, че царят и Министерският съвет са решили да се наредят на страната на Германия - 10% по свой почин и 90% под угрозата на Хитлеровите мълниеносни бронирани дивизии."

"Моята отговорност е, че аз продължих тази пагубна политика", слагал ръка на сърцето си генералът.

Най-противен бил Добри Божилов. "Къс и дебел човек, с теме на главата си като двугърба камила", портретува го Муравиев. "Божилов – сочи той – вписвал в специална тетрадка всички ходатайства, правени от негови колеги, депутати или частни лица, и когато е потрябвало, той е напомнял за това. За да държи в ръка министрите и бюрото на Народното събрание, които ползваха държавни коли, той си запазил правото сам да им отпуща бензин."

"Слушай, драги! Струва ми се, че твоят шофьор краде, защото този месец си изразходвал много бензин", намигвал Божилов на оня, който шава без негово позволение.

Най-трагична е фигурата на Димитър Шишманов. Талантлив белетрист с европейско присъствие, той има нещастието да е външен министър в кабинета на Добри Божилов. "Шишманов четеше много, мечтаеше или дремеше", пише Константин Муравиев. "Понякога изглеждаше околната среда с презрителна усмивка, но не казваше нищо. Пиеше много: колкото му паднеше и колкото можеше. Това му служеше като упойка", добавя очевидецът.

Съзнавайки своята обреченост, писателят се изповядва: "Аз вървя към примирение, примирение със смъртта. Човек знае, че ще умре, но обикновено това му се вижда далеко, в мъгла, незаслужаващо да спре мисълта му. Аз виждам смъртта близо. Искам и се старая да привикна с нея. Сполучил съм донейде да я гледам вече като нещо естествено. Като дойде, надявам се, че няма да се сепна."

Проф. Дочо Леков разказваше, че когато готвели академичния "Речник на българската литература", поискали разрешение да включат Димитър Шишманов в него. "Няма такъв писател!", отвърнали литературоведите с пагони от ЦК на БКП.

Спомените на Муравиев са завършени през септември 1963 г. Към тях трябва да се отнасяме с едно на ум, защото са писани в тоталитарно време под милиционерски контрол.

Автентичните свидетелства за случилото се в Подмосковието още се спотайват в съветските архиви.