САЩ - старият-нов противник на Европа?

НАТО се превръща все повече във Варшавския договор на ХХI век

„Картечарят“ Тръмп може да отстреля ЕС като заек на фарове

Прелъстена и изоставена се чувства Европа. От най-големия си приятел, съюзник и закрилник е употребена и зарязана тя. И през последните седмици орева орталъка, че той я оставя безпощадно сама, когато в единия ѝ край се вихри свирепа война. Или когато трябва да посреща свирепите атаки на китайския експанзионизъм, а гърдите ѝ са съвсем оголели.

Все още ѝ се струва пък лош сън чукащата на нейната врата търговска война с него, с най-големия, с баровеца. Ах, този беладжия Тръмп, как ни разнебити идилията със Съединените щати! - убеден е онзи, който чете понякога вестници в Берлин, Париж или Рим. Но той със сигурност не е протягал ръка към всекидневник през последните дни на отминалата седмица. Защото иначе щеше да установи, както всеки, който го е сторил, че първоизточникът на сегашните терзания из Стария континент не е новият президент. А предшественикът му Байдън, в чиято прегръдка на безпардонен сюзерен Европа на 27-те се бе хвърлила с надеждата да осребри лоялността си. Но не би.

Един от тези вестници, които сякаш изведнъж изтрезняха за произхода на бедите напоследък на фондерлайновата губерния, е парижкият „Льо Монд“. Той описа сцена, която се развива във Вашингтон през март 2024 г. - последната година от управлението на Байдън. Тогава няколко европейски експерти по външната политика се срещат с високопоставени представители на американската дипломация. Един от основните обсъждани проблеми се върти около евентуалните преговори за съдбата на Украйна. Кой ще бъде на масата за разговори? - питат пратениците на Брюксел домакините.

Американците говорят за няколко сценария, в които роли имат руснаци, американци, може би украинци, китайци... Не става обаче въобще въпрос за присъствието на европейци на тези преговори, които все пак се отнасят преди всичко за тях. Още по-лошо - американските чиновници изглежда дори не осъзнават, че този пропуск може да шокира техните европейски събеседници. А те, мили и послушни, не дават да се разбере какво им ври и кипи в душите. Ами нали сме сред приятели - казват си, - пък и демократът Джо Байдън се слави като „най-проевропейския“ президент, с какъвто Съединените щати отдавна не бяха ни радвали. Безспорно той е много по-приятен за работа от предшественика си Доналд Тръмп, а без масивната американска помощ до 2022 г. Украйна отдавна щеше да бъде погълната от Русия, нали?

В резултат на тази наивност - подчертава „Льо Монд“ - Европа сега руча на поразия жабетата, поднесени ѝ от администрацията на Байдън. Става дума например за спретнатото по негова инициатива партньорство в отбраната на име „Aukus“, заформено с Австралия и Обединеното кралство като удар в гърба на Франция и донякъде на Германия. Ами какво да се каже за изтеглянето на САЩ от Афганистан без елементарна консултация с европейските сили там, оставени на произвола на съдбата?

Да не говорим за закона на байдъновата администрация за намаляване на инфлацията, който е гигантски протекционистичен план, засмукващ европейската индустрия по посока на Съединените щати. А може би най-горчивото жабе за Европа е колебливата стратегия на САЩ през последните вече три години в Украйна, която удължава до безкрай омразната на всички жители на Стария континент война. Плюс това европейците не са единствените съюзници на САЩ, които страдат от тази тяхна подигравателна несъпричастност с проблемите и щенията им. Япония например също бе поразена от отрицателни емоции, когато точно преди да напусне Белия дом през януари Джо Байдън се противопостави на придобиването на американския стоманен гигант „US Steel“ от японския му събрат „Nippon Steel“, в името на „националната сигурност“, значи.

Но трябваше Доналд Тръмп да стане пак президент, за да си даде васална Европа сметка колко яко е била цакана преди него от САЩ, вземайки се за техен равностоен партньор, какъвто никога не е била. След като той се завърна в Белия дом далеч по-силен, по-обигран, по-прям, по-непредвидим, по-лукав и по-луд от може би всичките си 45 предшественици, и след като размаха заплашително пръст на Европа да не го играе повече покорна държанка, а да се взема в ръце, тя се просна на дивана за психоанализ и прозря първопричината за връхлетялата я немилост. Ами прекалено се е уповавала на закрилника, който в края на краищата се оказва съвсем не такъв, а най-съвестен егоист-използвач, бдящ единствено за интересите си. И виждайки се, както писа другият голям френски всекидневник „Льо Фигаро“, като заек, подгонен на фарове от „картечаря Тръмп“, Европа на Фон дер Лайен взе да осъзнава незавидното положение, в което се намира. Тоест тя е на колене, в позата - следствие на любимата философска максима на боксьора-авер на 47-я президент на САЩ - Майк Тайсън: „Всеки се пъчи с план, докато не го ударят по зъбите!“ И това е може би хубавото - няма да бъдеш прелъстен и изоставен от Тръмп, а най-много да се окажеш с прекършени мераци, щом се правиш на равен с баткото.

А цапардосването не закъсня - след като Тръмп, който си е истински американец и по това изобщо не се различава от Байдън, си поиска Гренландия в телефонен разговор с датската премиерка Мете Фредериксен, тя обяви просълзена: „Да, той може!“ Разбирай да си я вземе Гренландия, просто защото отказът не е разрешен. Като случаят накара анализаторите на германския вестник „Зюд Дойче Цайтунг“ и на италианския „Кориере дела сера“ да обобщят, че териториалните щения към един от най-съвестните партньори в НАТО си е чиста проба подкопаване на устоите на алианса. Който отдавна, тоест далеч преди Тръмп, се бил превърнал в новия Варшавски договор, в който навремето Съветският съюз налагал волята си със сила, а другите страни-членки изпълнявяли стриктно и безропотно каквото им се каже. Така в Брюксел и над цяла Европа засвистя въпросът: Нима вече не трябва да се отнасяме към Съединените щати не като към приятел, дори не като към конкурент, а направо като към противник? Както е било на няколко пъти преди години, ама никак не се е оказало полезно преди всичко за Стария континент.

По този повод известният италиански политик и дълги години шеф на Парламента в Рим Пиерфердинандо Казини заяви пред местния „Република“, че в обозримото бъдеще може да се стигне до презокеански конфликт, но само ако Европа на 27-те желае да бъде пометена от САЩ.

Икономически като начало, а после да бъде осмислена от Вашингтон на високия мъж с русоляв перчем като една голяма Гренландия. Ето защо Европа трябва да се спасява, но може би не под егидата на провалилата се според днешния Вашингтон Урсула Фон дер Лайен. А с лидер, който да е поне на равнището на Тръмп като държавник, стратег и бизнесмен, и преди всичко с харизма и силен характер, защото той не обича слабаците. Другата възможност е 27-те да се оправят със САЩ поединично, тоест като всяка страна се договаря сама с Първия край американската река Потомак. Така, както вече правят Италия, Словакия, Унгария или „брекзитираната“ Великобритания. И прилагат на практика любимия на Тръмп мултилатерализъм, за който от доста време говори и руският президент Путин.