Изкуственият интелект да влезе в българските университети и да се работи по проекти, в които студентите да се учат да работят в екип и да внасят добавена стойност. Такава позиция има бизнесът опасно развитието на иновативното образование у нас. Това се разбра по време на международната конференция “Иновативно образование и професии на бъдещето”, организирана от Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП). 

От ключово значение в следващите години ще бъде на какви уменията ще научим младите хора, те трябва да имат възможност да избират интердисциплинарни специалности, програми с по-широк спектър на умения, посочи председателят на просветната комисия в парламента Красимир Вълчев.

По думите му, противно на досегашната философия, в бъдеще именно  висококвалифицираният труд на тесните специалисти е застрашен да бъде заместен от изкуствения интелект, затова има нужда от образование с широка основа, на която да може да се надгражда и да развива спектър от умения. 

До 5 години над 20 процента от работните места в Европа ще бъдат закрити, допълни ректорът на ВУТП проф. Миглена Темелкова и уточни, че иновативни специалности не се правят без финансов ресурс. Тя даде пример с висшето училище, което от аналогово се е превърнало в дигитално. 

Проф. Славчо Томов от МУ-Плевен, създател на специалността “Телемедицина”, допълни, че би помолил държавата да преструктурира пирамидата на образованието, като започне още от детските градини и ясли.