Документален филм разказва за живота на създателя на първия български хеликоптер - Николай Поповски

Машината на изобретателя полита от първия път

Има над десет патента, без специално образование

Крадат цялото гориво точно преди изпитателния полет

От “Бел хеликоптерс” го канят в САЩ, да покаже идеите си

Край Кочериново пролетта идва бързо и без колебания. Кратката зима позорно бяга от долината под наплива на яркото слънце и се оттегля нагоре по планината. Дръвчетата за дни обличат зелените дрехи, разцъфтяват. Тревата става буйна - готова за косене. Върху топлите цветове на долината контрастират белите върхове на Рила планина, а тя на свой ред се очертава върху синия небесен фон. Снеговете тръгват надолу и препълват река Рилска. Тя се вие под склоновете на Водни Чал и Рилец, поздравява красивия Мальовица и умива основите на Рилския манастир, за да се спусне с цялата си мощ през град Рила и да се успокои в долината. Малко след Кочериново и Бараково се предава на великата Струма и тръгва на юг.

От юг идват други гости. Полето, сключено между тези две реки, е междинна станция. Там всяка пролет стотици щъркели си дават почивка след зимния гастрол в Африка. Събират сили, преди да се разделят за цяло лято по вековните си обители. Няколко двойки ще тръгнат към Стоб, други към Бучино, Бяло поле, Зелен дол и Селище. Някои ще продължат на север, така както от десетки векове белите щъркели са изпълвали с живот Виа Аристотелис - западната магистрала на преселението на едрите птици. Преди това ще прекарат няколко дни край град Кочериново по западното протежение на улица “Никола Йонков Вапцаров”.

Улицата е доста дълга и стига до съседното село Бараково. На картата изглежда странно, като ненужен апандисит. От двете страни са подредени двуетажни къщи. Точно там живее един същински Икар.

Трудно е да се повярва, че в една от тези къщи Николай Поповски изобрети първия български хеликоптер, който преди точно 28 години полетя край летище Крумово. Прави го в продължение на години, сам, в задния двор - там, където отглеждат зимнината.

В един хеликоптер има над 10 хиляди части и всички тези части минават през ръцете му. Едни прави сам, други намира в дворовете за скрап за пенсионирани хеликоптери. Среща всякакви трудности. Например по време на работата му трябва ъглошлайф, но през комунизма не може просто да си купиш ъглошлайф. Просто няма. Той сглобява от бракувани машини.

Най-сложната част - редукторът му отнема три години. Това е най-важната част, казва Николай.

“Двигателят има право да спре, редукторът - не. Затова трябва да се настрои прецизно”, разказва Николай.

Всъщност много пъти хора са пробвали да направят хеликоптер у нас, но този полита от първия път и е единственият, който е експонат в Музея на авиацията в Крумово. По ирония на съдбата точно по същото време на изпитанията, се създава и музеят.

“Това е уникална машина и е плод изцяло на човешкия ум. Никъде в природата няма такъв прототип, за разлика от самолетите, които имитират планирането на птиците”, казва Николай.

Той мечтае да полети още като дете. Един ден, още преди да бъде ученик, решава тайно да види къде се крие слънцето и се качва на планината в родното му село Дреново. “Каква беше изненадата. То не беше се скрило, а беше на хоризоната, върху друга планина. Тогава разбрах, че слънцето е недостижимо.”

Науката обаче е слънце и Николай започва да се самообразова и да прави проекти. Разглобява мотора на баща си за някои от прототипите. Накрая се захваща професионално, за да направи истинска машина, на която да се качи и полети.

Когато го канят на изложение в Пловдив на авиолюбителите, всички са меко казано впечатлени от неговото изобретение. Един пилот решава да му окаже доверие - Славчо Манолов.

Младият капитан, днес полковник от резерва, има над 3 хиляди летателни часа с хеликоптер. Кацал е при нулева видимост на непознати местности, за да спасява хора. Гасил е пожари, правил е луди неща, но за теста не смята, че е лудост.

“Ако не я тестваш тази машина, то тя остава само идея, а не хеликоптер”, казва той.

Най-много се притеснява дали витлата ще влязат в конус. Това според него е най-опасното. Ако само едно от тях излезе от тези 30 милиметра конус, може машината да се обърне.

“Ние правим тези настройки седмици в заводски условия, а Николай го е направил на двора, без никакви условия и въпреки това конусът заспа. Не трепна. Това е огромно постижение за него, защото той е хем конструктор, хем изпълнител”, казва Манолов.

Малко преди изпитанията българската завист ще проявява с пълна сила. През нощта някой срязва трите основни системи - въздушна, горивна и маслена. Чупят стъклата на вратите. Икар е направо размазан от обида и болка. Но не се отказва и възстановява всичко и проверява всички системи и части, като най-много се притеснява някой да не е повредил редуктора, защото тогава човек може да загине.

И ето го денят. Политат със Славчо Манолов, а на поляната е пълно със зрители, БНТ снима репортаж. И в един момент Николай казва на Славчо. “Стига, кацай!” Казва му да кацнат, защото зложелателите не са спрели до тук. На сутринта преди полета, Николай установява, че са му откраднали всичките 200 литра керосин и той прави единственото възможно нещо - източва 20 литра автобензин от москвича. И с тези 20 литра е извършен теста на хеликоптера - Н11В1.

Идеите му впечатляват представители на “Бел хеликотперс”, когато са у нас на Пловдивския панаир. Канят Николай в САЩ и когато сядат на първото заседание се чуват думите “Тук се пише историята”. Това обаче не се случва. Случват се много други неща в живота на Николай Поповски.

И всеки път, когато вижда изобретенията си реализирани, нещо става и всичко остава на хартия - вентилационна система (революционна по своему) за тоалетна чиния; шахматно тото; автоматичен легнал полицай, “който става умен” - изкуствената неравност се вдига само ако шофьорът превишава скоростта, часовник, който показва времето - и астрономично и метеорологично по всяко време на всяко място по света. И какво ли още не.

Но той не се отказва и продължава да маха с криле към слънцето.

Неговата история излиза на голям екран в режисьорския дебют на колегата от “Труд” Емил Спахийски. Документалната лента “Икар от Кочериново” разказва за цената на една мечта - тази да полетиш. Той е финансиран от НФЦ. Продуцент е Катя Тричкова (“Съдилището”, “Посоки”), оператор е Кирил Проданов (“Високи комини”, “На границата”, “Радиограмофон”), музиката е на талантливия композитор Георги Стрезов, монтажът е поверен на Теодора Костова, а звукът е дело на Тенчо Москов, Светозар Георгиев и Иван Андреев.

Свещеник го кара да препише библията на новото писмо

Симетрична азбука - откритието,с което най-много се гордее

В шкафа у дома Николай държи десетки изобретения, които показва само на най-близките си хора, защото няма средства да ги регистрира и патентова. До този момент е похарчил на 30 хиляди лева за тези, които вече са запазени. Един от хората, които го подкрепят - Сашо Въжаров - индустриалец от Благоевград, казва, че патентите в днешно време са нещо безсмислено, защото всяко полезно нещо може да бъде откраднато. Има компании, които се занимават само и единствено с подобна дейност - ако открият нещо идейно го подават на големи компании, които го подобряват или с повече средства успяват да изпреварят изобретателите. Самият Въжаров има много изобретения, но предпочита да не попадат на свободния пазар. Затова може би е успешен.

Последното откритие на Николай Поповски обаче няма нужда от пазара - това е една идея. Тя му хрумва по време на снимките на филма. Точно по това време, малко преди България да подпише договора за добросъседство с Македония (днес Северна Македония), в медиите има сериозни спорове за езика на съседите ни. Тогава на Поповски му хрумва, че ако всички пишат на една азбука, ще има много по-малко спорове. Нещо като връщане към времената, преди Господ да накаже хората да говорят на различни езици заради Вавилонската кула.

Неговата азбука е симетрична.

“Погледнете природата! Една птица не може да лети ако има само едно крило. Всичко в природата е симетрично”, казва Николай на пресконференцията, когато представя азбуката си. Той открива, че и в симетричните букви има и много символи.

Например буквата “Ц” в неговия вариант изглежда като камертон.

Това, според него е е честотата на Вселената - 432 херца.

“Нашето подсъзнание, нашият организъм разбира, че честотата от 432 херца е пробуждане, разкриване на сърдечния център, на любовта, хармонията и радостта. Тя се нарича честота на Вселената. Честотата 432 Херца е хармонична с излъчването на Мирозданието. Музиката, която звучи с 432 Херца, съдържа благотворна лечебна енергия. Открити са архаични египетски инструменти, които били настроени на честота 432 херца. В Древна Гърция музикалните инструменти също били предимно настроени на 432 Херца, както и инструментите на Орфей”, казва той.

Когато представя новата азбука на свещеници в патриаршията в София, един поп му подарява библия със заръката да я препише на ръка. От месеци Николай всеки ден, всяка вечер пише на ръка. И разбира все повече и повече за света.

“Светът за нас е едно непознато място. Тепърва има много да откриваме за него, за живота”, казва той.