На 13 юли 2022 година колосът на Холивуд - Харисън Форд, ще навърши 80 години. Горе долу тогава, дано да няма нова пандемия, ще бъде и премиерата на последния филм от приключенската сага за великият чаровник-археолог - Индиана Джоунс. Това вече е официално. Има голяма вероятност, както се случва с други много печеливши саги, и тази да получи някакво дериватно продължение, но филмът ще е последен за Форд и краят на магията.

Знаем как екшън героите остават в киното, а само актьорите се сменят - „Джеймс Бонд”, „Отмъстителите”, „Ангелите на Чарли”, „Шафт”. Ще се появи ли нов Индиана? В интервю за US Today Форд беше попитан дали би искал да види друг Индиана Джоунс, след като приключи с ролята. Той е категоричен: „Никой няма да бъде Индиана Джоунс, нали знаете? Аз съм Индиана Джоунс. Когато мене вече ме няма, него също няма да го има.” 

Между другото има нещо резонно в тезата му. „Звездни войни” са другата негова запазена марка. Нито Леа, нито Люк, нито Джаба и малкото зелено същество можеха да донесат онзи приключенски бриз, който зомбираше зрителите, колкото Хан Соло. Онези велики серии, които започнаха с Епизод 4, накараха поколения да мечтаят за продължението. То се появи много години по-късно, във времена, когато специалните ефекти, CGI и рендингът владееха Холивуд. И какво от това? Нямаше го Соло, а после не можа да помогне. Каквото и да се случваше, зрителите усещаха липсата на онази усмивка на Харисън Форд, на хумора, на хашлашкото поведение на пилота-измамник.

Видяхме и предговора „Соло” - епизод от галактиката „Звездни войни”, но, хора, той беше толкова кастриран, заради политкоректност, че кастингът беше жалък, а лентата изглеждаше повече като метадон за болни наркомани - просто преглъщаш и намаляваш абстиненцията, но няма нито видения, нито сливане с Космоса. Просто да мине денят и да кажеш, че си сложил хапче в устата.

Мегазвездата се завръща в една от най-великите роли на всички времена - доктор Джоунс. Няма защо да се лъжем. Той ще присъства, но точно на това се надяваме.

Харисън Форд играе в още в много емблематични филми. Самото му присъствие вече е гаранция за касов успех - комедии, екшъни, семейни филми. Можеш да го гледаш, без дори да слушаш какво казва - играта му е наслада. Даже не точно игра, колкото магнетизъм. Той се появява и знаеш, че времето не е изгубено. Беше страхотен в „Беглецът”, където така вдигна топката на Томи Лий Джоунс, че той взе Оскар за история, която би била посредствена без този актьорски контрапункт.

Харисън Форд не е Роберт де Ниро или Ал Пачино, които се променят дори вътрешно, когато играят. Той е себе си. В крайна сметка Американската филмова академия го номинира един единствен път за Оскар, при това за доста неразличимо от другите му роли превъплъщение - на Джон Бук в криминалния трилър „Свидетелят”.

Лентата на Питър Уиър е номинирана за седем статуетки, взема две - за сценарий и монтаж и това е единствената крачка до статуетката на Форд. Най-вероятно следващата ще е за цялостно творчество, да го пази Господ от ковид. И ще бъде логично, защото той е Индиана Джоунс и Хан Соло в почти всичките си роли, дори в епизодичната си поява в „Апокалипсис сега” е същият.

Славата му на екшън герой проваля маркетинга на един иконичен филм - „Блейд Рънър”. Първият голям филм на Ридли Скот е тотален търговски провал. Научната фантастика, в стилистиката на неоноар е сериозен философски дебат, но не и приключение. Продуцентите, окрилени от името на Форд, го поставят на същата плоскост, на каквото вече е бетонирана семейната галактическа сага „Звездни войни” - екшън от бъдещето, приключение. Разочарованието на джедайската публика е огромно и продажбите едва достигат общите разходи, при това само заради това, че повечето фенове не са се усетили, че ще гледат друг филм и са се забили в кинотеатрите. Чак след появата на видеотеките, на кабелните телевизии, „Блейд Рънър” прави нова премиера и влиза в алеята на славата. В момента е на 171-о място във вечната класация на IMDB. В продължението на филма, Форд печели и наградата „Сатурн”.

Харисън Форд е роден в Шведската болница в Чикаго на 13 юли 1942 г., както стана ясно в началото. Той е син на бившата радиоактриса Дороти Ниделман и на рекламния директор и бивш актьор Джон Уилям „Кристофър” Форд. Наречен е на дядо си по майчина линия Хари Ниделман. Баща му е католик от немски и ирландски произход, а майка му е ашкенази и дъщеря на беларуски имигранти от Минск.

На въпроса какво влияние може да му е оказал неговият еврейски и ирландски католически произход, той казва: „Като човек винаги съм се чувствал ирландец, като актьор винаги съм се чувствал евреин.”