Колаж сменя обелиска на Вашингтонския монумент с червената вратовръзка на Доналд

„Икономист“: Няма значение кой ще бъде президент - побеждават идеите на Тръмп

Седмичникът набеди Камала Харис, че била копирала политиките на опонента си

Изборът, пред който ще бъде изправена Америка след двайсетина дни, няма да бъде направен от гласоподаватели, претеглящи конкурентни съвкупности от политики. Ето защо в този момент е без значение кой ще бъде президент на САЩ след вота на 5 ноември - демократката Камала Харис или републиканецът Доналд Тръмп. По простата причина, че идеите на Тръмп вече са спечелили изборите и симпатиите едва ли не на всички американци, тъй като от неговата програма те са „прелетели“ в тази на конкурентката му за Овалния кабинет в Белия дом. А тя, горката, за жалост ако не ги е копирала буквално, взаимствала ги е на воля, усещайки прекрасно политическите ветрове над Америка. И в случай, че стане държавен глава, ще бъде осъдена да ги приложи на практика, тоест да танцува по музиката на сегашния си опонент. Иначе казано, на 5-ти ноември гласоподавателите нямат какво да претеглят, нямат алтернатива, изборът е един.

Не, това не са заключения на пишещия тези редове, колкото и да го изкушава прямотата на крайностите в политическите анализи. Направи ги авторитетното английско седмично списание „Икономист“, което на корицата на последния брой на американското си издание написа с едър шрифт заглавието: „The Trumpification of American Policies“, „Тръмпификацията на американските политики“ в превод. Освен това британската икономическа и финансова библия илюстрира своята теза с нахакан и оригинален колаж, който те кара да се смееш на глас, но и тръпки те побиват от него. Значи може би няма човек в света, който да не е виждал поне на снимка високия 169 м бял каменен обелиск на намиращия се недалеч от Белия дом Вашингтонски монумент, построен през 1884 г. в памет на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон и символизиращ мощта на великата страна. И този обелиск в колажа на „Икономист“ е заменен с до болка познатата ярко червена вратовръзка, която Доналд Тръмп си слага винаги над снежно белите ризи. Като аленият аксесоар пробожда въздуха с единия си край, а с другия се стоварва с трясък върху земята като удивителна, която сякаш „заповядва“: „Така ще бъде и толкоз!“

Но какво означава цитираното заглавие, каква „диагноза“ поставя? Със сигурност то не се позовава на стила на политиката като умение да се завоюва консенсус и после да се управлява благодарение на него. Онази пристрастената, фанатичната, гневната политика, която през тези дни отвъд Океана прелива от фейкнюз и от дезинформация, както от страна на републиканския кандидат Тръмп, така и от тази на демократката Харис. Не случайно списанието не използва термина „роlicy“, тоест политика в широкия смисъл на думата, а „policies“, значи конкретни политики в различни области на обществено-икономическия живот, действия на правителството в преследването на набелязани цели, реализиране от изпълнителната власт на конкретни програми. И това, което направо вбесява „Икономист“, е една изключително негативна според него даденост - Камала Харис много нагло, при това от доста време, по всички важни за страната проблеми се премества на позициите на своя политически противник. Ето защо списанието констатира не без нотка заядливост, но в същото време доста прозорливо: „Няма значение кой ще бъде избран на 5-ти ноември за президент на САЩ - факт е, че идеите на Тръмп вече победиха!“

За какво точно става въпрос? На първо място за „Икономист“ вижданията на кандидат-президента вече са спечелили повсеместно преди всичко по отношение на имиграцията. Просто защото за разлика отпреди, Камала Харис вече иска „затворени граници“, борба срещу нелегалните мигранти, репатриране и т. н., същото, за което открай време настоява Доналд Тръмп. Но идеите му победиха по темата за суров протекционизъм срещу Китай, който той първи лансира и демократката прегърна идеята му безрезервно. На трето място се позиционира въпросът за борба срещу измененията на климата, на която Тръмп се противопоставя и напоследък Харис се приравни с тази линия. Така например кандидатката на демократите също като политическия си противник повече не желае да поставя извън закона автомобилите с вътрешно горене до 2040 г., както тръбеше до неотдавна. Официално тя се отказа и от подкрепата на измисления от нейни съпартийци през 2019 г. и критикуван от Тръмп т. нар. Нов зелен курс - „Green New Deal“ на английски, който предвиждаше до 10 години Америка да има 100% „чиста енергия“.

И стигайки до енергията, кандидатката на демократите и там взаимства вижданията на опонента - тя повече не иска изхвърлянето на изкопаемите горива на бунището на историята, за разлика отпреди, вече не се противопоставя и на хидравличното добиване на петрол, т. нар. фракинг метод. Но за „Икономист“ Камала Харис прегръща дори най-екстремните позиции на Тръмп, като например тази за огнестрелните оръжия, каквито според него всеки американец трябва да притежава, за да се самозащитава. Ами тя се похвали в тв-интервю, че си държи вкъщи пистолет, който знае как да използва и винаги е готова да стреля с него при нужда. Разбира се, това не означава да клекнеш, да се предадеш на едва ли не всевластното в САЩ оръжейно лоби, а по-скоро е знак на уважение към ония много, ама много американци, които са страшно чувствителни по въпроса за сигурността и самозащитата. А сред тях има и не малко цветнокожи като Камала Харис жени, които са се въоръжили, за да се отбраняват при евентуално посегателство срещу тях. „Залитане“ на демократката към „червената вратовръзка“ се забелязва дори по конфликта в Украйна, за който и Тръмп, и мнозинството американци, желаят възможно най-бърза точка.

Както вече бе намекнато, за „Икономист“ изредените доказателства за приравняването на конкурентката му за президентското кресло към неговите идеи е една предварителна победа на републиканеца. Но в същото време тя е и „погазване“, „катастрофа“ за демокрацията, която предполага винаги алтернатива. Така е, но другото знатно правило на демокрацията е, че не бива да се налагат на мнозинството избиратели идеи и идеологии, които те не приемат като свои, не са им присърце. А свръх радикалните идеи, които Камала Харис изповядваше през 2020 г. при избора u за вицепрезидент, доведоха до отчайващи резултати на Източния и Западния бряг на САЩ, където управляваха нейни колеги най-вече от лявото крило на Демократическата партия. Така че в края на краищата тя май я е решила да сведе глава пред демокрацията или иначе казано, огънала се е пред мнозинството американци, включително и пред малобройното мнозинство, което преобладава вътре в нейната партия. А след двайсетина дни ще видим дали подходът „copy and paste“ ще u помогне да се нанесе в Белия дом като №1.