Осем години без следа от трънчанин, осъден за убийство

Часове никой не разбрал, че двамата „парнасжии“ вече не са зад решетките

„Полицейски“ опел ги чакал в двора

Дупка в стената и бягство като на филм направиха преди 8 г. за смях служителите на Софийския затвор. Убиец и грабител спокойно излизат на двора, качват се в чакащ ги автомобил със син буркан и изчезват от двора на уж най-добре охраняваната тъмница в България. Единият все още е в неизвестност, а другият беше спипан случайно в Португалия години след бягството.

На 30 април 2014 г. около 17.00 ч. към Софийския затвор се приближава светлосив „Опел Астра“ със затъмнени задни стъкла и полицейска лампа на покрива. Вали проливен дъжд, когато автомобилът влиза в двора и спира под навеса, където е паркингът на съдебната охрана. Постовият не слиза да провери документите на шофьора, заради лошото време. След повече от половин час в него се качват двама мъже и „Опел“-ът потегля. Секунди по-късно той вече е напуснал добре охраняваната зона и изчезва по булевард „Столетов“. Никой още не знае, че току-що са избягали двама затворници. Липсата им се разбира една по време на вечерната проверка. Това са осъденият на 20 г. решетки за убийство на наркодилър Николай Николов-Шатката от Перник и гватемалецът Хосе Мартинез, който е следствен за извършен дързък грабеж на 65 000 лв. в прохода Хаинбоаз. Преди да стигнат до двора, където го чакал амтомобилът, Мартинез направил дупка в стената на затворническата работилница, която е извън централната сграда в съседство с парната инсталация. Оттам бегълците минали през коридорите на приземния етаж. Съучастникът им бил паркирал така, че камерите не заснели отварянето на задните врати на опела и моментът на качването. Въпреки това номерът на автомобила е заснет при влизане в затвора. Зад волана седял мъж в полицейска униформа, който на излизане отдалеч показал служебна карта. Установено е, че автомобилът напуснал района на затвора в 17.45 ч. След проверка се оказало, че возилото не е на МВР, нито на правосъдното министерство. На крак е вдигната цялата полиция, защото затворниците са опасни.

Съучастникът им влязъл с „Опел“ в двора на затвора и спокойно ги изчакал да излязат и да се качат в автомобила.

Николов е осъден за убийството на пернишкия наркобос Николай Христов-Хайо на 19 февруари 2008 г. Той е прострелян от преминаващ „Форд Ескорт“, който по-късно е намерен опожарен. Екзекуцията е извършена посред бял ден пред пернишния хотел „Струма“. Поръчител е серийният убиец Станислав Методиев-Сиси. Николай Николов е задържан в края на март в квартира на ул. „Кукуш“ в София и признава за тежкото престъпление. При ареста, в квартирата му е намерен огромен арсенал от оръжие, мобилни телефони, сим карти, маски и ръкавици, фалшиви български документи за самоличност и словашки задграничен паспорт, също фалшив. Той обаче отрича други две убийства, за които разследващите са разбрали от свидетел по делото – на Кръстьо Кръстев и Бойко Славчев. Те остават недоказани и Шатката е осъден на 20 г. само за смъртта на Хайо. Преди да стигне до най-тежкото престъпление, той минава през цялата „кариерна стълбица“. Шатката, който е от Трън, започва престъпния си бизнес, като търгува с гориво по време на югоембаргото. Запознава се с пернишкия бандит Райко Кръвта, към когото се обръща през 2005 г. за помощ, защото е останал без стотинка и се преселва в Перник.

Сиси поръчал на Шатката убийството на Хайо.

Използвали го да наказва некоректни наркодилъри и да събира парите от черното тото. По времето, когато  подготвял и извършил убийството на Хайо, Шатката е бил издирван от МВР цели 6 г., заради влязла в сила присъда от 4 години затвор за палеж и грабежи. Заради умението му да се изплъзва от полицията се сдобил с втори прякор – Щирлица. Заживял в София, където постоянно сменял квартирите. Бил изключително предпазлив в срещите си с авери, ходел на тях с колело и обикновено се виждали само на открити места. След залавянето му столичните криминалисти били изумени, че даже и 13- годишната му по това време дъщеря била обучена от баща си да се пази и прибирайки се от училище сменяла по пет трамвая, таксита, ходела и пеш, за да обърква преследвачите.

Като опитен конспиратор Шатката все още не е открит след бягството от затвора. Три години след бягството му плъзнаха слухове, че вече не е между живите, но най-вероятно той живее някъде в чужбина. Полицията успя да спипа каналджиите, които са му помогнали за изчезне през границата след бягството, заедно с Хосе Мартинез. Това са петима души от София и Петрич, които превели затворниците през зелената граница в Гърция. След бягството от Софийския затвор уволнили двама надзиратели и наказани 11. Смята се, че грубо е бил нарушен вътрешният правилник, след като на Шатката и Хосе било разрешено да работят като парнаджии извън централната сграда. Все пак единият имал 20-годишна присъда, а другият бил чужденец. Но зли езици обясняваха, че двамата станали доносници, издали много тайни на своите авери и съкилийници, само и само за да получат привилегията, която да им отвори пътят за бягство. 

При опит за въоръжен грабеж

Спипаха само гвамателеца в Португалия

Хосе Мартинез беше обвиняем заедно с още трима души по дело за въоръжен грабеж в прохода Хаинбоаз. На 3 август 2011 г. той, Ивайло Василев, Бойчо Тодоров и Иван Райков стрелят по автомобила на 45-годишния Атанас Атанасов, пътуващ по пътя Велико Търново - Гурково. След разклона за с. Въглевци мъжът е прострелян в бедрото. До пристигането на полицията Атанасов губи много кръв и изпада в кома. Четиримата открадват 65 656 лева от автомобила и изчезват.

Три години след бягството на гватемалеца, от Португалия дойде вестта, че той е задържан в град Авейру заедно със свой авер при опит за въоръжен грабеж. Оказа се, че Мартинез се издирва не само от България, но и от Аржентина за извършени тежки престъпления. В акцията по задържането му са участвали полицаи от Интерпол, Германия, Бразилия и Португалия.