Зад волана се чувствам като бог: аз шофирам, а останалите се молят.

***

- Чу ли? Пешо го изгонили от отбора по алпинизъм.
- Това пък защо?
- Хванали го, че се качва до шестия етаж с асансьора.

***

- Забелязах, че имате широка обща култура.
- Е, широка е, обща е, но чак пък култура...!

***

Защо свириш на пиано по три часа на ден, като нямаш понятие от музика?
- Защото човек трябва да знае какво иска.
- Ти какво искаш?
- Апартаментът на съседа.

***

- Taтe, тaтe, кaквa e paзликaтa мeждy пyшкaтa и кapтeчницaтa?
- Aми, кaк дa ти oбяcня - eтo пpимep. Пpeдcтaви cи, чe пъpвo гoвopя aз, a пocлe - мaйкa ти.

***

Шестгодишно момиченце тропа с крак на братчето си и реве:
- Това е моят бонбон, твоят го изядох вчера!

***

- Каква трябва да бъде избата, за да може виното да узрее, както трябва?
- Здраво заключена!

***

На изпит в университета:
- Чудесен въпрос, г-н професор... Изобщо не ми се иска да го съсипвам с моя отговор...

***

Някакъв баровец се загледал в един уличен фокусник. Онзи вадел от ръкава си едно малко духче и му заповядвал:
- Петдесет!
И в ръката му се появявала една малка ракия.
- Сто!
И ето - една голяма.
- Сто и петдесет!
Тогава в ръцете на фокусника се появил голям стакан с пукница. Догоре пълен!
- Бах мааа му! - помислил си баровецът - Този тъпанар е намерил вълшебен дух и го юрка за дивотии!
Предложил на човека хиляда лева за духчето, онзи се опънал и както и да е, накрая си стиснали ръцете на една вила в Сандански, BMW 6, милион в евро и като бонус, една плейметка, гадже на барото. Грабнал нашият духчето и побегнал. Спрял се чак в Борисовата градина, на сянка.
- Искам достъп до националния резерв на Щатите, нотариален акт за Хавай и 50 процента от доходите от петрол в света! Като начало!
Духчето го погледнало отегчено:
- Много си прост, пич! Аз съм тясно профилиран: “Петдесет, сто, сто и петдесет!”

***

Сродната ми душа е някъде там и дърпа вратата, на която пише “Бутни!” Просто го знам.

***

- Исках да общувам с теб. Мислех, че си мила, умна, а ти псуваш.
- Прав сте! Моля да простите лошият ми тон. Позволете ми да разсея неловката ситуация със смяна на темата. Вие, като ценител на изящния изказ, вероятно се интересувате от бароковата литература? Или повече Ви е интересен Сребърният век на поезията?
- Еми-и-и...
- Еми-и-и... оди се... и не ми се прави на важен!

***

Трима селяни се надлъгвали кой е отгледал най-големи ябълки:
- Аз, като сложих една ябълка на кантара и тя го счупи!
- А аз, като сложих една на кантара и тя го счупи заедно с масата!
- А аз, като я сложих на каруцата...
- И ти счупи каруцата ли? - попитали първите двама.
- Не бе, излезе един червей от ябълката и ми изяде коня.

***

- Ало, сервитьорът, в супата ми плава нещо!
- Е, това е супа, плават много неща! 
- Ама то гребе!

***

Трима селяни се надлъгвали кой е отгледал най-големи ябълки:
- Аз като сложих една ябълка на кантара и тя го счупи!
- А аз като сложих една на кантара и тя го счупи заедно с масата!
- А аз като я сложих на каруцата...
- И ти счупи каруцата ли? - попитали първите двама.
- Не бе, излезе един червей от ябълката и ми изяде коня!

***

Съпруг разбрал, че жена му се заиграва с любовник от друг град и започнал да я държи по изкъсо...
Жената се обадила на любовника си и му обяснила, че мъжът ѝ е разбрал за тях двамата и вече няма как да се срещат, а той ѝ казал, че ще направи нещо по въпроса... На следващият ден пристига телеграма до съпругата (разбира се - изпратена от любовника): “Леля ти почина. Утре е погребението. Трябва веднага да тръгнеш и да дойдеш.”
- Скъпи, трябва да отида... тя ми бе много близка.
Мъжът се позамислил малко и отсякъл:
- Добре, обаче отиваш с мама!
Младата булка отново се обадила на любовника си и му обяснила за новата ситуация. Мъжът качил майка си и жена си в колата и ги закарал на местната автогара. Пристига автобусът в съседния град, двете жени слизат на тамошната автогара, а там ги чакат две коли с тъмни стъкла. От тях слизат двама яки мъже и канят двете жени - свекървата се качва в едната кола, а снахата - в другата. И така три дни нито се виждат, нито се чуват. На четвъртия ден спират двете коли на автогарата. От едната кола слиза снахата и се качва на рейса, а от другата слиза свекървата и сяда до снахата в автобуса.
Пътували те двете известно време мълчаливо, когато снахата попитала гузно свекървата си:
- Мамо, и сега какво ще обясняваме?
Свекървата казала.
- Ти, дъще, каквото искаш обяснявай... обаче аз за-дъл-жително за девет дни, шестнайсет и четиридесет пак съм тук.