Много фирми купуват коли на старо от страни от ЕС като ги използват в дейността си, или ги препродават. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи трябва да се начисли ДДС и при какви условия се ползва данъчен кредит.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува лек автомобил втора употреба от Румъния. Във фактурата няма начислен ДДС. Дружеството е получило заем от дружество от Ирландия за придобиването. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли фирмата да си самоначисли ДДС, ако автомобилът е закупен от дилър, който прилага облагане на марж?

2. Може ли дружеството да ползва данъчен кредит по фактури от предходни месеци?

3. Подлежи ли на облагане с данък при източника по ЗКПО лихвата по получения заем от Ирландия и с каква ставка?

По първи въпрос:

В случая във фактурата от Румъния е приложена ставка на ДДС от 0%, а като основание за това е написано “scutit cu drept de deducere art 294”. Явно доставчикът третира сделката като вътреобщностна доставка като е посочен чл.294 “Освобождавания за износ или други подобни операции” от румънското законодателство в областта на ДДС.

Съгласно чл.226, т.14 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС се изисква, когато се прилага специален режим за стоки втора употреба във фактурата да пише “Режим на облагане на маржа - стоки втора употреба”. В случая във фактурата няма такъв текст или разпоредба от румънското законодателство, от която да може да се направи извод, че за доставката е приложена схемата на маржа.

В случая независимо, че доставката е на употребяван автомобил, тъй като доставчикът не е приложил реда на облагане на маржа, за дружеството е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). В случая са изпълнени кумулативно условията, за да се приложи режимът на ВОП, посочени в разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДДС:

- доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка;

- предмет на ВОП е стока, като ВОП включва придобиване право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и фактическо получаване на стоката в случаите на чл.6, ал.2 от ЗДДС;

- придобиването е възмездно;

- стоките са транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.

В случая е без значение, дали автомобилът е втора употреба или нов по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗДДС. На основание чл.84 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС за българското дружество ще възникне задължение за начисляване на ДДС по реда и в срока на чл.117, ал.1 и ал.3 от закона.

С оглед пълнота на изложението следва да отбележим, че според чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС не е ВОП придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, определен в законодателството на съответната държава членка. В този случай доставката няма да е ВОП и няма да възникне задължение за начисляване на данък и издаване на протокол.

По втори въпрос:

За реализирането на правото на приспадане или възстановяване на ДДС е необходимо да са налице основания по същество (определени с чл.68-69 от ЗДДС), формални (по чл.71) и времеви (по чл.72).

На основание чл.69, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне начисления ДДС за стоки или услуги, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато те се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.

Съгласно чл.71, т.1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит дружеството трябва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114-115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.

Чл.72 от ЗДДС регламентира период от 12 месеца, през който правото на данъчен кредит може да бъде упражнено, като началният момент е данъчният период, през който правото е възникнало, а това съгласно чл.68, ал.2 от закона е периодът, праз който данъкът е станал изискуем за доставчика. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал.1 в справка-декларацията по чл.125 за същия данъчен период;

2. посочи документа по чл.71 в дневника за покупките по чл.124 за данъчния период по т.1.

За да се прецени наличието на право на данъчен кредит за придобития автомобил трябва да се отговори на три въпроса: лек ли е автомобилът?; в случай че е лек, основна ли е дейността, която ще се извършва с него?; облагаеми ли са доставките, за които се използва автомобила?

Съгласно §1 т.18 от ДР на ЗДДС “лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Не е лек автомобил, предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Съгласно чл.70, ал.1 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Съгласно ал.2 на същия член данъчен кредит за придобитите леки автомобили може да се използва само когато се използват за: транспортна и охранителна дейност; таксиметрови услуги; отдаване под наем; куриерски услуги; за подготовка на водачи на МПС; са придобити с цел продажба, като е изпълнено условието, че тези дейности (една или повече), са основна дейност за придобиващото лице, т.е. приходите от нея са над 50% от общите за 12 месеца назад - §1, т.18а от ДР към ЗДДС, а не са инцидентно възникнали.

По трети въпрос:

На основание чл.195, ал.1 от ЗКПО с окончателен данък при източника се облагат определени доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл.12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в България. Тук влиза и доходът от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноски по финансов лизинг.

В случая няма условия начисленият доход от лихви в полза на ирландското дружество да бъде освободен от облагане с данък при източника по реда на чл.195, ал.6, т.3 във връзка с ал.7-12 от ЗКПО. Следователно доходът подлежи на облагане с данък при източника, а ставката е посочена в чл.200, ал.2 - 10% върху брутният размер на тези доходи.

Но когато в обнародван и влязал в сила международен договор има разпоредби, различни от тези в закона, се прилагат разпоредбите на договорите. Такъв международен договор е Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Ирландия (СИДДО с Ирландия). В параграф 2 на чл.11 от спогодбата е предвидено, че лихвите могат да се облагат с данък и в държавата, от която произхождат, съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, данъкът няма да надвишава 5%.

Затова приложимата ставка в случая е 5%. Но данъчните облекчения по СИДДО не се ползват автоматично, а след удостоверяване на основанията за това. Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Редът за прилагане на съответната спогодба е различен в зависимост от размера на дохода. Ако реализираният от чуждестранното лице доход е под 500 хил. лв., основанията за прилагане на СИДДО, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.142, ал.1 от ДОПК, следва да се докажат пред българското дружество в качеството му на платец на дохода.