Ловната стрелба на терена

Опитът тренира окото за прецизност

Меренето става по подвижни цели

Умение да се прецени разстоянието

Всички ловци служат ли си добре с пушките? Голямо значение за точната стрелба има правилното прикладване и съответното прицелване.

Трудността при лова идва от обстоятелството, че меренето става по подвижни цели. И затова е необходимо така нареченото предварение. Дългият опит усъвършенства всички рефлекси, тренира окото за прецизност.

Успешният изстрел по дивеча зависи от умението да се прецени разстоянието, на което поразяването  е най-силно, и да се изберат патрони с подходящи сачми. Обикновено в ловната практика се използват сачми с диаметър от 1,25 мм до 4,75 мм, т.е. от № 12 до № 1 и от 0 до три нули.

В началото на ловния сезон не е нужно да се използват големи сачми - тогава се стреля от по-къси разстояния и по сравнително по-млад дивеч. Дребните космати и крилати животни /зайци, фазани, патици, гъски/ трябва да бъдат поразени с повече сачми, за да има успешен лов. Така например по-голяма е вероятността да се уцели заек със сачми № 5 /в патрон калибър 12, те са 190 на брой/, отколкото с № 0 /65 броя в патрона/.

С напредване на сезона дивечът се окосмява по-добре и се вдига от по-далече. Тогава в първата цев  е необходимо да се постави патрон със сачми № 7 или 6, а във втората – с № 5. Дивеч тежащ  до 4 кг може да се порази с петорка. Към края на ловния сезон по зайци и едри патици трябва да се стреля с тройка, двойка или единица.

Сполучливият изстрел от голяма разстояние и с едри сачми обикновено е чиста случайност, а не се дължи на сръчност и умение. Не са за предпочитане гладкоцевните ловни пушки със силен шок и на двете цеви. Поне едната трябва да бъде с малък шок или цилиндър, за да се получава повече разсейване на сачмите.

Върху далечината и точността на полета на сачмите и куршумите влияние оказват и атмосферните условия. Попътният вятър увеличава далекобойността, а насрещният намалява. Повишаването на температурата уголемява дистанцията на стрелбата, а понижаването - съкращава. Падането на барометъра изисква повишен бой на пушката, а вдигането - обратното.

Как да откриваме ранените зайци

Проследяването и издирването на ранения дивеч е почти толкова важно, колкото и самия отстрел. В противен случай , например, заекът ще стане жертва на хищниците или ще изгние в някой потаен кът на ловното поле. Ако се извършват, както трябва някои от тези действия, ще бъдат намалени и загубите в ловното стопанство. Затова е нужно всеки ловец  добре да познава проявите на ранения заек, който е един сериозен ловен обект  у нас. А така и стрелецът ще може да разбере до каква степен го е засегнал сачменият сноп.

Попаденията в главата, гръбначният стълб, двата задни крака и ударът в гръдния кош са доста сигурно обстоятелство, че животното ще падне на място. Уцелването в главата е смъртоносно, ако е засегнат мозъкът. Тогава заекът се преобръща няколко пъти, прави неуравновесени подскоци нависоко и пада мъртъв. При лек удар в главата силно се олюлява и дава признаци, че е тежко ранен. Често пада на земята, но след като зашеметяването мине, скача и може да побегне. Ако бъде изпуснат, издирването му става безпредметно. В началото попаденията  му в белия дроб причиняват конвулсии на тялото. Но обикновено заекът бързо се оправя, пробягва известно разстояние и след това пада и умира. Този „тур”понякога може да достигне двеста-триста метра /даже и повече/.

При поражения на сърцето животното обикновено се премята веднъж /а може и няколко пъти/, рита с крака и издъхва с опънато тяло. Но понякога дори с рана в този сериозен орган на тялото може да избяга до двеста метра. При попадения в черния дроб, бъбреците, стомаха или червата потреперва с цялото си тяло, но продължава да бяга. Когато се сгрърчи и тича с опънати крака, явно е поразен в черния дроб и бъбреците. Ако е засегнат гръбнакът, някои от задните крака се парализира. Животното се стреми да избяга, като врещи силно, но не е в състояние е да отиде надалеч. Така лесно може да се намери из шумака.

Ако са наранени предните му крака, заекът бяга със силно накуцване, но е доста бърз и трудно може да се догони. При положение, че е засегнат в очите, дъргоушковецът бяга в кръг и това може да продължи дълго. Поразеното същество би могло да се скрие в някои дупки, храсталаци, камъни, дънери. И затова местността трябва да се претърси най-щателно. Но при колективния лов ранените зайци трябва да се издирват след приключването на гонката. Нужно е намереният заек веднага да се умъртви. Това може да стане като се хване с лявата ръка за задните крака /за да увисне/ и му се нанесе силен удар в тила с дясната ръка или с някой твърд предмет /но в никакъв случай не с приклада на ловното оръжие/. Препоръчително е отстреляните зайци да се изолират от дрехите на ловеца и да не се пипат от деца. Това се прави, за да се избегне допирът до някои паразити, които са приносители на опасни болести.

Октомври

Първият есенен месец обикновено е все още топъл, въпреки че понякога температурата слиза и под нулата. Ясните дни намаляват, но и валежите не са така силни. Сякаш изведнъж природата се натъжава. Октомврийското слънце все по-рядко пробива воала от облаци. Гората заплаква-започнал е листопадът. Първа се разделя с листата си брезата. Лесът заблестява с различни багри - по-красив, но омърлушен. Нахлуването на есента е причина козината на дивите бозайници да се удължава и сгъстява. Натрупват се и подкожни мазнини - това е солидният резерв, гарантиращ съществувание през трудните за дивеча зимни месеци.

Общо взето, времето захладнява, все по-остър става севернякът и ту мъгла запълзи по баирите, ту грейне слънце. След по-кратък или по-дълъг престой по нашите места прелетните гости продължават да се изтеглят на юг. Все по-често от небето се дочуват жаловитите звуци на сивите жерави. Пристигне ли и полската врана, това е признак не само, че есента наистина е дошла, но и че е настъпил благоприятен период за ловуване на горски бекаси. Младото поколение дивеч, отраснало и укрепнало, отдалеч се подготвя да посрещне приближаващия неблагоприятен зимен сезон. Добре развитите сръндаци хвърлят рогата си, а към средата на месеца настъпва размножителният период на елените лопатари.

Портретчета

Достолепният Петър Родопски

Преди две, три десетилетия в редакцията на списание „Лов и риболов”  често гостуваше един достолепен възрастен човек - Бай Петър Родопски /така му викахме всички/. За добро или за лошо, той се задържаше дълго време сред нас - освен, че обичаше младите, търсеше теми за разговор с ловци и въдичари. Човекът имаше голям стаж в ловното движение /беше член на съюза от 1954 г/  и разните там проблеми, тежнения, главоболия свързани с  нашето дело, му бяха близки, актуални, искрено се вживяваше в евентуалното им решаване. За доброто на Съюза бай Петър не жалеше сили и средства.

И неслучайно след време стана и член на Бюрото на Централния съвет на БЛРС /тогава това беше най-висшата ръководна институция в системата на организацията ни/.

Естествено както може да се предположи, не това блазнеше тази светла личност. В душата си той беше истински ловец, който умираше да брани българската природа.

Това му беше верую, чиста кауза. Така спокойно, с ведра съвест си замина в отвъдното. Освен, че името му беше впечатляващо, Петър Родопски имаше много приятели, съмишленици и доброжелатели.