Пророчествата на известния банкер и политик от миналото Атанас Буров

Съдбата на този ръкопис

Петьо Блъсков

В края на 1989 година Михаил Топалов ми донесе ръкописа в редакцията на вестник “Отечествен фронт”, в който изпълнявах ролята на зам. главен редактор. Времената бяха повече от щури и нямах много време да го чета. Едва в края на февруари 1990-та, когато с Емил Петков бяхме започнали да кроим “168 часа” се сетих за него. Дадох го на Радостина. Тя го чете и подготви за печат. Така още в първия брой на “168 часа” излезе първият откъс от разговора на Топалов с банкера. И така във всеки брой до края на 1990 година. Днес на 30-тия рожден ден първият български независим и свободен вестник на нова демократична България започваме да публикуваме в “Труд” цялата поредица, която съдържа непреходни анализи и оценки за живота, политиката, парите и хората на един от най-стойностните българи.

Aтанас Димитров Буров е известен български финансист, филантроп, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. През първата половина на ХХ век е бил министър на търговията, промишлеността и труда и на външните работи и изповеданията.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т. нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 г., той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. Интерниран е в Дряново, а после изпратен в концентрационен лагер край Дулово. Осъден е на 20 години затвор по три обвинения - че е работил за “събарянето и отслабването” на правителството, че е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал “други държави и обществени групи в чужбина” към враждебни действия срещу България. Лежи присъдата си в затвора в Пазарджик, където умира на 15 май 1954 година - гробът му е неизвестен и до днес.

Буров е смятан за една от най-влиятелните исторически фигури в българския обществен живот, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на наша почва е наричан “идеолог на българската буржоазия”.

Михаил Топалов (1921 - 2011) е писател и журналист от старата генерация. Топалов всъщност е творчески псевдоним на Михо Христов Памукчиев, родом е от с. Градница, Габровско. Работил е във вестниците “Народна младеж” и “Вечерни новини”, водеше авторските предавания “Векът на Михаил Топалов” и “Старият албум” в телевизия “СКАТ”.

След 9 септември 1944 г. започва кариерата му като журналист във в-к “Работническо дело”. Там го забелязва Владимир Поптомов (член на Политбюро на ЦК на БКП и главен редактор). Той го насърчава и препоръчва да започне интервюта с интересните хора на времето и му осигурява разрешения за достъп до някои от тях. Сред интервюираните от Топалов са хора от бившите правителства - регенти, министри, генерали, депутати като княз Кирил Сакскобургготски, Иван Багрянов и др. Най-голямото е настоящото интервю с банкера Атанас Буров.

- Кога станахте министър, господин Буров?

- На 39 години, запасен офицер, участник в Балканската война, раняван там, човек с име на банкер, син на банкер, богат човек. А ние, богатите, ставахме министри. Беден човек не се допускаше там.

- Защо?

- За да не краде. Да има капитали зад гърба си. Да мисли за работата си, за нищо друго. Първата работа на голия, босия и гладния министър е да се награби, да се накраде, да натрупа състояние. Да бъде големец. Да има за внуци и правнуци. Той не мисли да подсигурява само себе си. Нее. Мисли за внуци и правнуци. И гепи, граби, влачи, мъкне като мравка и трупа пари. Проклятие българско. Отвратителна българска черта, която винаги съм презирал, Не яде, не пие, не си дава воля на сърцето тоз проклет българин. Тоз гладен министър - ами трупа, трупа, трупа. Да те е страх да го гледаш, как трупа. И тези гладни министри през юни Двайсет и трета година закопаха Стамболийски. Те. Не ние, не Сговора го провалихме и погребахме.

България ще се оправи, ако се довери на умни, богати и независими хора.

Бедният човек е беден по ум, беден на пари, беден на независимост. Той е зависим човек. А зависимият трудно може да се бори за народната независимост. И аз се смутих - откровено ти казвам, когато научих, че вие сте сложили - вие, комунистите, за управител на Българската народна банка един много богат син, един чифликчийски син - Иван Стефанов.* Това мене ме сепна. И аз се замислих - много дълбоко се замислих. Проумяха - казах си.

Сетиха се. И бях прав, защото Иван Стефанов е опасен за нас и полезен за вас. Но това е друг въпрос. Аз говоря за 1913 година - една болна за мене дата, една болна тема - Междусъюзническата война. Защо на мене да се случи - аз да бъда министър, когато тя се води и закопа България? Фердинанд напусна България и отиде в Австро-Унгария, във Виена. И ни остави сами да се оправяме. Той забърка кашата - ние му лапахме попарата.

- Господин Буров, не можеше ли някой да го възпре. Да не издава тази заповед - на 16 юни да се започне войната против сърби и гърци?

- Един куршум само можеше. Куршум в челото. И край. Някой трябваше да извади наганта и да го застреля. Само така можеше.

- Това възможно ли бе?

- Не.

- Защо?

- Защото нямаше такъв човек. В двореца му всички бяха кучешки предани слуги. В правителството - ние не знаехме, че той ще издава такава заповед.

Фердинанд - маменцето му - той ни закопа.

Не говоря за българските правителства, те винаги са били или поставяни от някъде, или сбирщина, каквото е и сегашното правителство на Кимон Георгиев. Конгломерат от комунисти, земеделци, широки социалисти и звенари - орел, рак и щука. Къде го има това, бе?

- В България.

- Но то е смешно.

- Смешно за вас, за банкера, който е паднал от власт. Но не за нас.

- Вие ще се скарате.

- Никога.

- Никога - такава дума в политиката не се казва никога.

- Тя може да се каже сега.

- Е, да, в 1944-1945 година може да се каже, но да ви видя в 1946 година, какво ще кажете тогава. Всяка коалиция трае годинка, две, максимум три. Триумвиратите в Рим завършваха с междуособни войни. Римската империя бе силна, докато се управляваше от изборни лица - двама консули по за 6 месеца. Рим завладява света чрез тези консули. Стана империя и загина. Защото империята значи вечна война.

Изборната длъжност е най-добрата длъжност. Изпитът - това е мерилото за всичко. И ако вие, комунистите, не минете към избори на своите консули по за шест месеца или за една година, майката ще ви се разплаче.

- Как? Всеки шест месеца да избираме консули?

- Ще изберете сенат. А сенатът ще избира консули. Която страна има Сенат или Горна камара, както Англия и Америка, остава богата и силна. Която страна няма тези неща, тя обеднява и пропада.

- Защо?

- Защото в Сената или в Горната камара влизат най-заможните, най-честните и най-независимите хора. Те не се подкупват никога. Те имат всичко - земи, гори, ливади, градини, пари, банки. Те работят за величието на рода си, на името си и на родината си. Такива са били сенаторите в Рим - вие не познавате тази история - историята на Рим е учителка на народите. Защо пропадат една след друга империите на Изтока, на Ориента - защото искат да останат вечно в ръцете на един род, на един човек, на една династия. А това е смърт. Аз съм за сенат. И Григор Начович беше за сенат. И Тодор Икономов. Фаталната грешка на Петко Каравелов и на Петко Рачов Славейков е, че са убедили депутатите в град Търново през 1879 година да не приемат Сената. Сенатът щеше да спре Фердинанд в 1913 г. и щеше да оголи задника му и да го нашиба с камшици. Щеше да го разобличи. Да го свали от трона и щеше да провъзгласи Борисчо за цар и щеше да назначи регентство. Регенти щяха да станат Иван Евстатиев Гешов - най-богатият българин тогава, със 100 милиона златни лева капитал, Хаджиенов - Младия с 89 милиона лева златни капитал, аз - Атанас Буров... или д-р Стоян Данев, все едно.

Сенатът - това е мъдростта на нацията, това е умът на народа. Сенатът е от независими хора. А независимите хора са чума за диктаторите.

(Следва)

* След 9 септември Иван Стефанов Матеев, син на чифликчия от Южна Добруджа, учил в Германия, работил във Франция, стана управител на Българската народна банка, а след това и министър на финансите. Съден с Трайчо Костов в 1949 година и осъден на доживотен затвор. Лежа дълги години. Знаеше шест езика отлично - английски, немски, испански, френски, руски, румънски.